3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
София, 25.02.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
разгледа докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 421/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Б. М. от [населено място] срещу определение № 292 от 08.10.2013 г., постановено по т. д. № 3528/2013 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. С посоченото определение не е допусната до разглеждане по същество молбата на А. Б. М. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото в сила определение № 525 от 18.07.2013 г. по ч. т. д. № 2514/2013 г., постановено в производство по чл.274, ал.2 ГПК от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
Частната жалбоподателка моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че постановилият го съдебен състав е изтълкувал неправилно молбата за отмяна и заявените в нея основания по чл.303 ГПК. В частната жалба са изложени доводи за несъществуване на парично вземане в полза на [фирма], предмет на производство по чл.422 ГПК, за отсъствие на предпоставките за предявяване на иск по реда на чл.422 ГПК и за образуване на изпълнително производство срещу жалбоподателката във връзка с издадена по заявление на [фирма] заповед за незабавно изпълнение. С оглед на тези доводи, освен отмяната на обжалваното определение, в жалбата се правят и искания за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 303/2010 г. на ЧСИ Г. Д. и за признаване, че жалбоподателката не е длъжник на [фирма].
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по жалбата [фирма] – [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството по т. д. № 3528/2013 г. е образувано пред Върховния касационен съд по молба на А. Б. М. за отмяна на постановеното от състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, влязло в сила определение № 525 от 18.07.2013 г. по ч. т. д. № 2514/2013 г., с което е потвърдено определение № 778 от 22.04.2013 г. по ч. гр. д. № 5408/2013 г. на Софийски градски съд в обжалваната по реда на чл.274, ал.2 ГПК част, с която е оставена без разглеждане частната жалба на А. М. срещу разпореждане от 25.09.2012 г. по гр. д. № 8924/2010 г. на Софийски районен съд. С посоченото разпореждане е отхвърлено искането на А. М. за прекратяване на производството по предявен по реда на чл.422 ГПК от [фирма] положителен установителен иск за съществуване на вземания в размер на 3 040.62 лв., произтичащи от отпуснат кредит.
За да не допусне до разглеждане по същество молбата за отмяна, съставът на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, е приел, че определението по чл.274, ал.2 ГПК има за предмет упражняването на инстанционен контрол върху акт на долустоящ съд по движение на делото и не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради не подлежи на отмяна на предвидените в чл.303 ГПК основания, в каквато насока са задължителните указания в ППВС № 2/1977 г..
Обжалваното определение е правилно.
Производството по чл.303 и сл. ГПК, аналогично на производството по чл.231 и сл. от ГПК от 1952 г. /отм./, е специален извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Според задължителните указания в Постановление № 2/1977 г. на Пленума на ВС, освен за решенията, отмяната е допустима и по отношение на влезлите в сила определения, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси от предмета на делото са приравнени по правни последици на влязло в сила решение и за които законът не предвижда друг ред за защита. Постановлението е прието при действието на отменения ГПК от 1952 г., но не е изгубило значението си и при действието на ГПК от 2007 г. поради принципно непроменения характер на уреденото в него /чл.303 и сл./ производство за отмяна.
Настоящият състав на ВКС споделя изцяло извода на първия тричленен състав на ВКС, че постановеното в производство по чл.274, ал.2 ГПК определение не попада сред актовете, които могат да бъдат предмет на отмяна на основанията и по реда на чл.303 и сл. ГПК. Това определение не разрешава материалноправни въпроси от предмета на делото и не поражда последици, доближаващи се до тези на ползващото се със сила на пресъдено нещо съдебно решение. В производството по чл.274, ал.2 ГПК се осъществява инстанционен контрол върху акт на долустоящата съдебна инстанция и постановеното в рамките на същото определение се изчерпва с произнасяне относно валидността, допустимостта и правилността на обжалвания съдебен акт. Като е приел за недопустима молбата за отмяна на определението, с което друг състав на ВКС е потвърдил по реда на чл.274, ал.2 ГПК определение на въззивен съд за оставяне без разглеждане на частна жалба срещу отказ на първоинстанционен съд да прекрати образуваното срещу молителката производство по чл.422 ГПК, съставът на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, е приложил правилно закона. Поради това обжалваното с частната жалба определение, с което молбата за отмяна не е допусната до разглеждане по същество, следва да бъде потвърдено.
Изложените в частната жалба доводи за несъществуване на парично вземане на [фирма] към жалбоподателката, за отсъствие на основание за издаване на заповед по чл.417 ГПК относно вземането и на предпоставки за провеждане на заповедно производство, исково производство по чл.422 ГПК и изпълнително производство за това вземане нямат връзка с предмета на производството по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Същите са неотносими към преценката на правилността на обжалваното определение с частната жалба определение и не следва да се обсъждат. Извън предмета на производството по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК са и заявените в частната жалба искания за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 303/2010 г. на ЧСИ Г. Д. и за признаване, че частната жалбоподателка не е длъжник на [фирма], по които настоящият състав не дължи произнасяне.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 292 от 08.10.2013 г., постановено по т. д. № 3528/2013 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :