3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
София,19.03.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1375/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 134 от 29.01.20103 г., постановено по ч. гр. д. № 41/2013 г. на Плевенски окръжен съд. С посоченото определение е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на [фирма] против разпореждане от 18.12.2012 г. по ч. гр. д. № 5953/2012 г. на Плевенски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за обезсилване на основание чл.415, ал.2 ГПК на издадената по същото дело заповед за изпълнение № 3925/23.10.2012 г.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че същото е постановено в нарушение на закона и в противоречие със задължителната практика на ВКС по приложението на чл.415, ал.2 ГПК. С жалбата е представено и изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което не следва да се обсъжда, тъй като жалбата подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК и няма характер на частна касационна жалба по смисъла на чл.274, ал.3 ГПК.
Ответникът Х. И. Ц. от [населено място] не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма] против разпореждането на Плевенски районен съд, с което е оставено без уважение основаното на чл.415, ал.2 ГПК искане на дружеството – частен жалбоподател за обезсилване на издадената в производството по ч. гр. д. № 5953/2012 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, Плевенски окръжен съд е приел, че първоинстанционното разпореждане не е от категорията съдебни актове по чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, които могат да бъдат обжалвани самостоятелно с частна жалба. Като се е позовал на практиката в определение № 236/11.05.2010 г. по ч. гр. д. № 238/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., въззивният съд е мотивирал становище, че отказът на заповедния съд да обезсили заповедта за изпълнение поради наличие на пречки по чл.415, ал.2 ГПК /в случая – непредставяне от заявителя на доказателства за предявяване на иска по чл.415 във вр. с чл.422 ГПК в едномесечния срок след връчване на заповедта/ не прегражда защитата на длъжника, който може да релевира отрицателните предпоставки на чл.415, ал.2 ГПК с възражение в производството по иска с правно основание чл.422 ГПК. Като неотносими към преценката за допустимост на сезиращата частна жалба са преценени доводите на жалбоподателя, че в срока по чл.415 ГПК заявителят – кредитор е предявил осъдителен иск, вместо предвиденият в чл.422 ГПК установителен иск.
Постановеното от Плевенски окръжен съд определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
В разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК са посочени определенията, които могат да бъдат обжалвани самостоятелно с частна жалба пред по-горен по степен съд. Възможност за обжалване е предвидена само по отношение на две категории определения – определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т.1/, и определения, чиято обжалваемост е изрично уредена в закона /т.2/. Определенията, които не отговарят на поставените в чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК условия, не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол и ревизирането на правилността им се осъществява по повод обжалване на съдебния акт, разрешаващ спора по същество или слагащ край на разглеждането на делото.
Обезсилването на заповедта за изпълнение на основание чл.415, ал.2 ГПК е правомощие на съда, пред който е висящо заповедното производство. Заповедният съд следи служебно за настъпването на предпоставките по чл.415, ал.2 ГПК и ако констатира тяхното наличие, обезсилва заповедта за изпълнение, без да е нужно да бъде сезиран за това от длъжника. Залегналото в разпоредбата на чл.415, ал.2 ГПК служебно начало е причина процесуалният закон да не предвиди право за длъжника в заповедното производство да отправя искане до съда за обезсилване на заповедта за изпълнение на основание чл.415, ал.2 ГПК и да не уреди възможност за самостоятелно обжалване на съдебния акт, с който евентуално заявеното в този смисъл искане се оставя без уважение. Отсъствието на изрично предвидена в закона възможност за обжалване на посочения съдебен акт изключва обжалваемостта му в хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК. За разлика от определението за обезсилване на заповедта за изпълнение, актът, с който заповедният съд отказва да приложи разпоредбата на чл.415, ал.2 ГПК по искане на длъжника, не прегражда по-нататъшното развитие на заповедното производство, което означава, че същият не подлежи на обжалване и в хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. След като обжалваното пред Плевенски окръжен съд разпореждане не попада сред двете категории определения по чл.274, ал.1 ГПК, въззивният съд законосъобразно е приел, че подадената срещу разпореждането частна жалба е процесуално недопустима и не следва да се разглежда по същество.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че в постановени при действието на чл.274, ал.3 ГПК определения Върховният касационен съд е признал възможността за обжалване с частна жалба на разпореждането, с което заповедният съд отказва да обезсили заповедта за изпълнение поради наличие на предпоставките по чл.415, ал.2 ГПК. Представената с частната жалба съдебна практика не подкрепя тази теза, тъй като касае обжалването на определенията, с които заповедният съд обезсилва заповедта за изпълнение на основание чл.415, ал.2 ГПК, а те подлежат на самостоятелно обжалване по силата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК заради присъщия им преграждащ ефект върху по-нататъшния ход на заповедното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 134 от 29.01.20103 г., постановено по ч. гр. д. № 41/2013 г. на Плевенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :