4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
София,11.01.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети януари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 876/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [заличено наименование на фирма] със седалище в гр. София – чрез процесуалния му представител адв. Г. В., срещу определение № 4479 от 11.03.2010 г. по ч. гр. д. № 1522/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 07.08.2009 г. по ч. гр. д. № 43470/2008 г. на Софийски районен съд, 63 състав. С първоинстанционното разпореждане е оставена без уважение молбата на дружеството – частен жалбоподател за допълване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 22.01.2009 г. с присъждане на законна лихва върху сумата 16 062.88 лв. от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Частният жалбоподател изразява несъгласие със становището на въззивния съд за липса на надлежно заявено в заявлението искане за присъждане на законни лихви върху вземането по чл.410 от ГПК и за отсъствие на процесуална възможност за допълване на вече издадена заповед за изпълнение. Поддържа, че след като заявлението съдържа данни за основанието на паричното вземане, а датата на депозиране на заявлението фиксира началният момент, от който се дължи законна лихва, съдът незаконосъобразно е отказал да допълни заповедта с включване на дължимите законни лихви.
Допускането на касационно обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, релевирани във връзка с процесуалноправните въпроси /уточнени от настоящата инстанция съгл. т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГК на ВКС/ задължен ли е съдът да издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за законната лихва върху основното парично вземане от датата на депозиране на заявлението до окончателното плащане, ако заявлението не съдържа изрично искане за законни лихви, и допустимо ли е допълване на издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК чрез присъждане на законни лихви върху вземането за посочения период. В подкрепа на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е представено определение № 203 от 11.03.2010 г. по ч. т. д. № 15/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., а основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е аргументирано с твърдения за съществуваща опасност от създаване на противоречива съдебна практика.
Ответникът по частната касационна жалба [заличено наименование на фирма] – гр. П. не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на [заличено наименование на фирма] за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК срещу „С. И.” ООД. Според данните в т.9 от заявлението, вземането е в размер на 16 062.88 лв. и представлява незаплатена стойност на доставени стоки и услуги по посочени фактури. На 22.10.2009 г. Софийски районен съд е издал заповед по чл.410 от ГПК относно претендираното със заявлението вземане за сумата 16 062.88 лв., ведно с 2 821.26 лв. – разноски. С молба от 08.07.2009 г. заявителят е поискал от съда да допълни издадената заповед чрез присъждане и на законни лихви върху сумата 16 062.88 лв. от датата на заявлението до окончателното плащане. Молбата е оставена без уважение с разпореждане от 07.08.2009 г. по съображения, че заявлението не съдържа искане за издаване на заповед за изпълнение и за законните лихви.
Разпореждането е потвърдено с обжалваното в настоящото производство определение на Софийски градски съд, в което е прието, че с оглед закрепения в чл.6, ал.2 от ГПК принцип на диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да присъди законни лихви върху вземането по чл.410 от ГПК само ако е изрично поискано в заявлението. Като е констатирал, че заявлението не съдържа подобно искане, въззивният съд е счел за правилни изводите на първоинстанционния съд за отсъствие на основание за допълване на издадената заповед чрез присъждане на законни лихви. Изложен е и допълнителен аргумент за неоснователност на молбата – отсъствието на процесуална възможност за изменяне или допълване на вече издадена заповед за изпълнение.
Допускането на въззивното определение до касационно обжалване е обвързано от чл.274, ал.3 от ГПК с предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
С оглед решаващите изводи на въззивния съд, поставените от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси имат обуславящо значение за изхода на делото, с което е осъществена общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационно обжалване.
Частният жалбоподател не е посочил или представил влезли в сила съдебни актове, съдържащи противоречиво произнасяне по значимите за конкретното дело въпроси. Поради това и в съответствие с указанията в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. следва да се приеме, че не е налице допълнителната предпоставка, специфична за поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Цитираното в изложението определение № 203/11.03.2010 г. по ч. т. д. № 15/2010 г. на ВКС, І т. о., е неотносимо към конкретния случай, тъй като касае въпроса за дължимостта на законна лихва и разноски върху вземане по запис на заповед от датата на заявлението по чл.417 от ГПК, когато такива са поискани със заявлението.
Не е осъществено и другото поддържано основание – това по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. С определение № 387/25.06.2009 г. по ч. т. д. № 279/2009 г. на І т. о., определение № 346/26.04.2010 г. по ч. т. д. № 224/2010 г. на І т. о. и определение № 699/13.10.2010 г. по ч. т. д. № 580/2009 г. на ІІ т. о. Върховният касационен съд се е произнесъл по въпросите относно процесуалната възможност за допълване на издадена заповед за изпълнение и присъждането на законни лихви върху паричното вземане по чл.410 от ГПК, респ. чл.417 от ГПК. В посочените определения е обосновано становище, че разпоредбата на чл.250 от ГПК за допълване на съдебно решение е неприложима към заповедното производство поради неговата специална уредба – чл.410 и сл. от ГПК, и липсата на препращане към общите правила за исковия процес; Предвид изискванията на чл.425 от ГПК сезираният със заявление по чл.410 от ГПК, респ. чл.417 от ГПК, съд е длъжен да се произнесе по всички искания на заявителя, в т. ч. и по акцесорните претенции за лихви и разноски, само доколкото същите са заявени формално и редовно в утвърдения с Наредба № 6/20.02.2008 г. на МП образец на заявление. Формираната от касационната инстанция съдебна практика, на която даденото от въззивния съд разрешение съответства напълно, сочи на неоснователност на доводите за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Предвид изложените съображения, определението по ч. гр. д. № 1522/2010 г. на Софийски градски съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 4479 от 11.03.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 1522/2010 г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :