4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
София, 24.06. 2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2351/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу постановено от състав на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС определение № 99 от 29.03.2013 г. по т. д. № 1621/2013 г. в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от [фирма] молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 52 от 13.11.2011 г. по т. д. № 325/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че същото е неправилно поради нарушение на закона. Твърди, че е подал молбата за отмяна преди изтичане на предвидения в чл.305, ал.1, т.1 ГПК преклузивен тримесечен срок, поради което счита за незаконосъобразна преценката на първия тричленен състав за недопустимост на молбата поради пропускане на срока за иницииране на производството по отмяна.
Ответникът [фирма] – [населено място], оспорва частната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Производството по т. д. № 1621/2013 г. е образувано пред ВКС по молба на [фирма] /и [фирма]/ за отмяна, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, на влязлото в сила решение № 52 от 13.11.2011 г. по т. д. № 325/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., с което е оставено в сила решение по гр. д. № 2461/2008 г. на Софийски градски съд за уважаване на предявен от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.108 ЗС. Молителят е обосновал искането си за отмяна с твърдения, че след влизане в сила на решението е открил ново писмено доказателство – заповед № РД-09-1-29/25.08.1993 г. на ТОА „Т.”, което е от съществено значение за правилното разрешаване на спора по иска с правно основание чл.108 ЗС. В молбата е посочено, че представянето на заповедта в хода на процеса по чл.108 ЗС не е било възможно, тъй като молителят е узнал за съществуването й на 22.01.2013 г. от писмо изх. № 7000/22.01.2013 г. на Кмета на Район „Т.”.
За да остави без разглеждане молбата за отмяна, тричленният състав на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че молбата е процесуално недопустима като подадена извън преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. Изложени са съображения, че случайното намиране на достъпни писмени доказателства, представянето на които е било възможно при полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, не насочва към хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, както и че срокът по чл.305, ал.1, т.1 ГПК не може да се приеме за спазен тогава, когато снабдяването с писменото доказателство е въпрос на справка, която молителят може да извърши. Изхождайки от това становище и от преценката, че молителят не е положил лично дължимата грижа, за да издири наличното по време на разглеждане на делото писмено доказателство, тричленният състав е направил извод, че пропускът да се представи заповедта в хода на разглеждане на спора за собственост не може да бъде поправен по пътя на отмяната на влязлото в сила съдебно решение, с което е уважен искът по чл.108 ЗС.
Настоящият състав на ВКС намира, че изводът за недопустимост на молбата за отмяна е формиран в нарушение на чл.305, ал.1, т.1 ГПК. Правото да се иска отмяна на влязло в сила съдебно решение на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК възниква в случаите, когато заинтересованата от отмяната страна е узнала обстоятелства или се е снабдила с писмени доказателства от съществено значение за правилното решаване на спора, които по независещи от нея причини не е могла да посочи или представи при разглеждане на делото пред инстанциите по същество, въпреки полагане на дължимата грижа за добро водене на процеса. Надлежното упражняване на правото на отмяна е обусловено от спазване на предвидения в чл.305, ал.1, т.1 ГПК преклузивен тримесечен срок, в рамките на който страната може да инициира производството по чл.303 и сл. ГПК. Съгласно чл.305, ал.1, т.1 ГПК, срокът започва да тече от момента на узнаване на новото обстоятелство или от деня, в който молителят обективно е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Преценката за спазване на срока се извършва с оглед на конкретни факти и доказателства, позволяващи категоричен извод в кой момент молителят е узнал за соченото като „ново” обстоятелство или е имал възможност да се снабди с представяното като „ново” писмено доказателство. Обективното съществуване на доказателството по време на висящността на процеса, приключил с постановяване на влязлото в сила решение, не винаги е равнозначно на възможност за представянето му, поради което не може да служи като аргумент за пропускане на срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. При липса на категорични данни за точния момент, в който е възникнала възможността за снабдяване с представеното в производството по чл.303 и сл. ГПК писмено доказателство разпоредбата на чл.305, ал.1, т.1 ГПК следва да се тълкува в полза на заинтересованата от отмяната страна и за начало на преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК да се счита моментът, в който според твърденията на страната е станало възможно снабдяването с това доказателство. Отговорът на въпроса дали при полагане на дължимата грижа за добро водене на процеса молителят би могъл да са снабди с писменото доказателство в по-ранен момент, за да поиска приобщаването му към вече приключилото дело, е от значение за основателността на молбата по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, но не и за нейната допустимост от гледна точка на въведената с чл.305, ал.1, т.5 ГПК преклузия.
В молбата за отмяна молителят [фирма] е навел твърдения, че не е имал възможност да се снабди със заповед № РД-09-1-29/25.08.1993 г. на ТОА „Т.” преди 22.01.2013 г., тъй като до тази дата не е знаел за нейното съществуване. По делото няма доказателства, които да разколебават верността на така направеното твърдение и да водят до извод, че заповедта да е била известна на молителя преди 22.01.2013 г., респ. че същият е могъл да поиска събирането й като писмено доказателство преди приключване на делото по иска с правно основание чл.108 ЗС. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение по т. д. № 325/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., е подадена на 24.01.2013 г. Преценена спрямо датата 22.01.2013 г., посочена като начален момент на възникване на възможността за снабдяване със заповедта, датата на подаване на молбата е в рамките на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, което означава, че срокът е спазен и че молбата е процесуално допустима. Обстоятелството дали молителят е могъл да се снабди със заповедта и да я представи в производството по чл.108 ЗС при полагане на нормално дължимата грижа за добро водене на процеса няма отношение към преценката за допустимост на молбата за отмяна, а е от значение за основателността й, поради което подлежи на обсъждане при разглеждането й по същество.
Като е обвързал преценката си за допустимост на молбата за отмяна с обстоятелства, релевантни за нейната основателност, тричленният състав на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС е постановил неправилно определение. Ето защо определението следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия състав за разглеждане по същество на подадената от [фирма] молба за отмяна на влязлото в сила решение по т. д. № 325/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, пр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 99 от 29.03.2013 г., постановено по т. д. № 1621/2013 г. от състав на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС, в частта, с която е оставена без разглеждане като просрочена молбата на [фирма] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 52 от 13.11.2011 г. по т. д. № 325/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.
ВРЪЩА делото на същия тричленен състав за разглеждане по същество на подадената от [фирма] молба за отмяна на влязлото в сила решение № 52 от 13.11.2011 г. по т. д. № 325/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :