4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
София, 10.02.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2221/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /с предишно фирмено наименование [фирма]/ – [населено място], срещу решение № 94 от 25.01.2013 г., постановено по в. гр. д. № 3055/2012 г. на Варненски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 3347 от 17.07.2012 г. по гр. д. № 6196/2012 г. на Варненски районен съд, с което на основание чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено по отношение на [фирма], че [фирма] не дължи сумата 18 844.50 лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода 21.07.20111 г. – 04.01.2012 г. за обект в [населено място] /К./, обл. Велико Т., клиентски № [ЕГН], абонатен № 05261069, за която е издадено дебитно известие № [ЕГН]/12.01.2012 г., и са присъдени разноски на [фирма] в размер на сумата 1 553.78 лв.
В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. К. моли за отмяна на решението и за отхвърляне на иска с присъждане на направените по делото разноски.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значим за изхода на делото е посочен въпросът за наличието на правна възможност доставчикът на електрическа енергия да извършва последваща промяна в сметките на своите абонати поради установен нерегламентиран достъп до вътрешността на средството за търговско измерване. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, аргументирано с необходимостта от промяна на създадената при действието на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС по поставения правен въпрос и със законодателните изменения в Закона за енергетиката, обнародвани в ДВ бр.54/17.07.2012 г., уреждащи правила за провеждане на корекционни процедури от доставчиците на електрическа енергия.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от [фирма] против [фирма] /сега [фирма]/ отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за недължимост на сумата 18 844.50 лв., начислена с дебитно известие от 12.01.2012 г. като коригирана стойност на доставена и потребена в периода 21.07.2011 г. – 04.01.2012 г. електрическа енергия за обект в [населено място], Варненски окръжен съд е приел, че в качеството си на потребител по договор за продажба на електрическа енергия ищецът не дължи на ответника – доставчик спорната парична сума, тъй като същата е начислена след извършена по силата на чл.24 и чл.38, ал.1 от Общите условия към договора корекция на сметката за електроенергия, която корекция е лишена от законово основание и не обвързва потребителя със задължение за плащане. Въззивният съд е мотивирал становището си по иска със съображения, че доколкото в действащото през процесния период законодателство не е предвидена правна възможност доставчикът на електрическа енергия да извършва последваща едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена електрическа енергия, въведените с общите условия на доставчика клаузи – конкретно чл.24 и чл.38, ал.1, т.1 – т.3 ОУ, уреждащи провеждането на корекционна процедура в сметките на потребителите без изискване на виновно поведение от страна на потребителите, са нищожни поради противоречие с императивната разпоредба на чл.82 ЗЗД и с установения в нея принцип за виновен характер на договорната отговорност. Като допълнителен аргумент за уважаване на иска е посочено и това, че ответникът не е доказал по несъмнен начин реалното доставяне и потребление на начисленото чрез корекцията количество електрическа енергия и периода на грешното измерване или неизмерване на енергията вследствие неправомерно въздействие от страна на потребителя върху средството за търговско измерване.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но по отношение на него не е изпълнено допълнителното изискване на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По въпроса дали доставчикът на електрическа енергия има право да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през минал период електрическа енергия е формирана задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК. В множество решения, постановени от състави на Търговска колегия при ВКС – напр. решение № 177/12.12.2011 г. по т. д. № 1008/2010 г., решение № 165/19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г., решение № 104/05.07.2010 г. по т. д. № 885/2009 г., решение № 26/04.04.2011 г. по т. д. № 427/2010 г., решение № 57/28.05.2012 г. по т. д. № 436/2011 г., решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г., решение № 79/11.05.2011 г. по т. д. № 582/2010 г., решение № 29/15.07.2011 г. по т. д. № 255/2010 г., решение № 24/21.12.2013 г. по т. д. № 799/2012 г., решение № 200/30.12.2013 г. по т. д. № 983/2012 г. и др., е прието, че не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия да извършва едностранна корекция в сметките на потребителите за минал период – както при действието на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба присъединяване към преносната и разпределителните мрежи, така и след влизане в сила на Закона за енергетиката /в приложимата към спора редакция преди изменението в сила от 17.07.2012 г./ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане; Коригирането на сметките само въз основа на обективно констатирания факт на неточно отчитане на доставяната електроенергия, без да са доказани периода на неточното или липсващо отчитане, реалното количество доставена, потребена и неотчетена електрическа енергия и виновното поведение на потребителя, препятствало точното отчитане, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и закрепения в чл.82 ЗЗД принцип за виновен характер на договорната отговорност; Доставчикът на електрическа енергия не може да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките на потребителите с клаузи в приетите от него самия общи условия, доколкото подобни клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 З. и поради това са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 З. и чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло така създадената задължителна практика, съобразена и от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Обстоятелството, че касаторът счита тази практика за неправилна, не налага промяната й и не обосновава основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Към същата практика / в частност – решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 26/04.04.2011 г. по т. д. № 427/2010 г. на ВКС, ІІ т. о./ е препратено и в цитираното в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решение № 487/29.11.2012 г. по гр. д. № 1750/2011 г. на ВКС, ІV г. о. Произнасянето в решението е резултат от преценка на специфичните за конкретното дело факти и доказателства, поради което не може да се възприеме тезата на касатора, че с него е признато наличието на законова възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира сметките на потребителите за доставена през минал период електрическа енергия.
Неоснователни са доводите на касатора за необходимост от промяна на съществуващата задължителна практика на ВКС с оглед на законодателната промяна в правната регулация на обществените отношения по доставка и потребление на електрическа енергия, извършена със ЗИД на Закона за енергетиката, обн. в ДВ бр.54/17.07.2012 г. Промяната в законодателната уредба е последваща спрямо периода, за който се отнася оспорената с иска по чл.124, ал.1 ГПК корекция, и с оглед липсата на придадено от законодателя обратно действие новата правна регламентация е неприложима спрямо правоотношението, предмет на разрешения с обжалваното решение правен спор.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 3055/2012 г. на Варненски окръжен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 94 от 25.01.2013 г., постановено по в. гр. д. № 3055/2012 г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :