4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 930
София, 30.12. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 677/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [заличено наименование на фирма] със седалище в гр. Р. – чрез процесуалния му представител адв. П. И., срещу определение № 175 от 20.05.2010 г. по ч. гр. д. № 226/2010 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Р. окръжен съд определение № 197 от 10.03.2010 г. по т. д. № 247/2009 г. за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на Софийски градски съд.
В частната касационна жалба се излагат подробни съображения за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател се позовава на незаконосъобразност на изводите на въззивния съд относно момента, в който се преклудира правото на ответника на възражение за местна неподсъдност на спора по чл.119, ал.3 от ГПК. Поддържа доводи, че правото на ответника на възражение по чл.119, ал.3 от ГПК е преклудирано още пред първоначално сезирания с иска първоинстанционен съд – Р. районен съд, с изтичане на срока по чл.131 от ГПК за отговор на надлежно връчената искова молба и че последващата промяна на родовата подсъдност вследствие увеличение на размера на исковата претенция, наложила изпращане на делото по подсъдност на Р. окръжен съд, не поражда ново право на възражение за липса на местна подсъдност.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че въззивното определение съдържа произнасяне по значимите за делото процесуалноправни въпроси относно момента, в който настъпва преклузията на отвода за местна подсъдност /п.1/, и значението на извършената след предявяване на иска промяна на седалището на ответника за определяне или стабилизиране на местната подсъдност /п.2/, които се разрешават противоречиво от съдилищата – чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Тезата за противоречива съдебна практика по първия въпрос е подкрепена с определение № 524/18.12.2009 г. по ч. гр. д. № 541/2009 г. на Видински окръжен съд и определение № 29/02.02.2009 г. по ч. гр. д. № 19/2009 г. на Бургаски апелативен съд, а по втория – с решение № 76/22.03.2005 г. по гр. д. № 427/2004 г. на ВКС, І т. о., определение от 30.01.2008 г. по ч. гр. д. № 46/2008 г. на Софийски окръжен съд и определение № 127/09.03.2010 г. по ч. гр. д. № 16/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о.
Ответникът по частната касационна жалба [заличено наименование на фирма] – гр. София оспорва жалбата по съображения в писмен отговор като изразява становище, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, респ. че определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди определението на Р. окръжен съд, с което е прекратено производството по т. д. № 247/2009 г. и делото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд като съд по седалище на ответника [заличено наименование на фирма], Великотърновски апелативен съд е приел, че определението е постановено при наличие на валидно възражение за местна неподсъдност на спора на сезирания от ищеца съд, заявено от ответника в преклузивния срок по чл.119, ал.3 от ГПК, а именно – в рамките на предоставения по реда на чл.367, ал.1 във вр. с чл.370 от ГПК срок за отговор на исковата молба. Изложени са съображения, че извършената след предявяване на исковете промяна в адреса на управление на ответното дружество не е обуславяща за местната подсъдност, тъй като не е свързана с промяна на седалището на дружеството, което и към момента на предявяване на исковете се е намирало в гр. София.
Предвид характера на обжалваното определение и разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК допускането на определението до касационен контрол е обвързано с предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.
При преценка на решаващите изводи, с които въззивният съд е обосновал потвърждаването на постановеното от първоинстанционния съд определение по подсъдността, настоящият съдебен състав намира, че първият поставен от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос – за момента, в който се преклудира правото на ответника на възражение за местна неподсъдност на спора на сезирания от ищеца съд, отговаря на установеното в чл.280, ал.1 от ГПК общо основание за достъп до касационно обжалване. Изискванията на чл.280, ал.1 от ГПК не са осъществени по отношение на втория процесуалноправен въпрос – за значението на извършената след предявяване на иска промяна на седалището на ответника за определяне или стабилизиране на местната подсъдност. Въпросът не е обуславящ за изхода на делото, доколкото съдът е приел, че седалището на ответното дружество не е променяно след завеждане на делото, а промяната в адреса на управление на дружеството е ирелевантна за определяне на местно компетентния по правилото на чл.105 от ГПК съд, след като не е съпътствана от промяна на вписаното в търговския регистър седалище.
Независимо от значимостта на първия посочен въпрос, въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като представените от частния жалбоподател определения – определение № 524/18.12.2009 г. по ч. гр. д. № 541/2009 г. на Видински окръжен съд и определение № 29/02.02.2009 г. по ч. гр. д. № 19/2009 г. на Бургаски апелативен съд, не доказват поддържаната допълнителна предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК. В определенията е обосновано становище, че извън случаите по ал.1 и ал.2 на чл.119 от ГПК възражение за местна неподсъдност на делото може да се прави само от ответника най-късно с отговора на исковата молба; че разпоредбата на чл.119, ал.3 от ГПК изключва възможността ответникът да възрази в по-късен момент срещу избраната от ищеца местна подсъдност и че съдът не разполага с правомощия да се произнася служебно относно местната подсъдност, ако не е сезиран с възражение от ответника, заявено в срока по чл.119, ал.3 от ГПК. Произнасянето на Великотърновски апелативен съд не противоречи на изразената в цитираните определения съдебна практика, доколкото потвърждаването на първоинстанционното определение е аргументирано с извод за наличие на релевирано от ответника възражение за местна некомпетентност на Р. окръжен съд да разгледа и да се произнесе по предявените срещу него осъдителни искове, заявено надлежно в преклузивния срок по чл.119, ал.3 от ГПК с депозирания по реда на чл.367, ал.1 във вр. с чл.370 от ГПК отговор на исковата молба. Съответствието на обжалвания съдебен акт с представената от жалбоподателя съдебна практика изключва достъпа до касационно обжалване на предвиденото в чл.280, ал.1, т.2 от ГПК основание. Що се отнася до обосноваността и законосъобразността на изводите на въззивния съд относно спазването на срока за възражение по чл.119, ал.3 от ГПК, същите са относими към правилността на атакуваното определение, а тя не може да бъде преценявана, след като няма основания за допускане на определението до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 175 от 20.05.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 226/2010 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :