Определение №414 от 41438 по ч.пр. дело №2522/2522 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 414
София, 13.06.2013 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2522/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. М. К. от [населено място] срещу определение № 117 от 14.02.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 275/2012 г. на Силистренски окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 4295 от 08.11.2012 г. по ч. гр. д. № 2712/2011 г. на Силистренски районен съд, с което е оставено без уважение искане на частната жалбоподателка за спиране, на основание чл.420 ГПК, на допуснатото със заповед № 5447 от 28.11.2011 г. по ч. гр. д. № 2712/2011 незабавно изпълнение на парично задължение по договор за банков кредит.
Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение е необосновано и постановено в нарушение на закона, поради което моли за неговата отмяна и за спиране на предприетото въз основа на заповедта по чл.417 ГПК принудително изпълнение.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с всички предвидени в чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК основания.
Ответникът по жалбата [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимитивно в разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК. Касационен контрол е предвиден само за определенията, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения на първоинстанционните съдилища, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, и за определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/. Извън хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд единствено по реда на чл.274, ал.2 ГПК, ако са постановени за пръв път от въззивната инстанция и отговарят на изискванията на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Предмет на обжалване с частната касационна жалба е определение на въззивен съд по чл.420, ал.3 ГПК, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за отхвърляне на искане по чл.420 ГПК за спиране на разпоредено със заповед по чл.417 ГПК незабавно изпълнение на парично задължение. Определението по чл.420, ал.3 ГПК не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК, за да подлежи на касационно обжалване. Същото не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, тъй като не препятства по-нататъшното развитие на заповедното производство, и не дава разрешение по същество на заповедното производство по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, доколкото не засяга материалноправен спор за съществуване на претендираното в това производство парично вземане. С постановяване на определението е изчерпан процесуалният ред за разглеждане на искането за спиране на изпълнението, поради което касационният контрол върху него е недопустим и частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. В този смисъл е и трайната практика на ВКС – определение № 306/27.04.2010 г. по ч. т. д. № 257/2010 г. на ІІ т. о., определение № 498/05.07.2010 г. по ч. т. д. № 288/200 г. на ІІ т. о., определение № 31/17.01.2013 г. по ч. т. д. № 929/2012 г. на ІІ т. о., определение № 80/30.01.2012 г. по ч. т. д. № 25/2012 г. на І т. о. и др.
Поради обстоятелството, че с настоящото определение само се констатира обжалването на съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, определението е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на И. М. К. от гр. С. срещу определение № 117 от 14.02.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 275/2012 г. на С. окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top