5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София,03.02. 2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3697/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. П. З. от [населено място] – чрез процесуалния й представител адв. Т. Г. от САК, срещу определение № 2313 от 23.09.2014 г., постановено по реда на чл.248 ГПК в производството по в. гр. д. № 850/2014 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав. Определението е обжалвано в частта, с която е оставено без уважение искането на частната жалбоподателка за изменение на решението по в. гр. д. № 850/2014 г. в частта за разноските, а именно – за допълнително присъждане на адвокатско възнаграждение над сумата 1 230 лв. до сумата 1 540 лв. и на разноски по чл.78, ал.1 ГПК над сумата 114 лв. до сумата 323.20 лв., както и за редуциране на присъденото на ЗК [фирма] юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции до размер на 810 лв.
Частната жалбоподателка поддържа, че определението на въззивния съд е неправилно в обжалваната част поради необоснованост и нарушение на закона. По съображения в частната жалба моли за отмяна на определението и за разпределяне на отговорността за разноски съобразно правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ответникът ЗК [фирма] – [населено място], не заявява становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.
С решение от 03.01.2014 г. по гр. д. № 3495/2012 г. Софийски градски съд е осъдил ЗК [фирма] да заплати на К. П. З. сумата 12 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.226, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва от 17.11.2011 г. до окончателното плащане, и разноски за адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищцата адв. Т. Г. в размер на 700 лв. Със същото решение съдът е отхвърлил иска по чл.226, ал.1 КЗ за разликата над сумата 12 500 лв. до предявения размер от 50 000 лв. и е осъдил К. П. З. да заплати на ЗК [фирма] юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер на 1 185 лв. В срока по чл.248, ал.1 ГПК страните не са правили искания за изменение на решението в частта за разноските.
Сезиран с въззивна жалба от ищцата, Софийски апелативен съд е отменил частично първоинстанционното решение и е осъдил ответника да заплати на ищцата още 19 500 лв. – обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва от 17.11.2011 г. до окончателното плащане, и адвокатско възнаграждение в полза на адв. Т. Г., съразмерно на допълнително уважената част от иска, в размер общо на 1 230 лв. за двете съдебни инстанции; потвърдил е първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска по чл.226, ал.1 КЗ за разликата над сумата 32 000 лв. до сумата 50 000 лв.; отменил е първоинстанционното решение в частта относно присъденото на ЗК [фирма] юрисконсултско възнаграждение за производството пред първата инстанция за разликата над сумата 795 лв. и е потвърдил решението в частта за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 795 лв.; осъдил е ищцата да заплати на ЗК [фирма] юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер на 810 лв.
В срока по чл.248 ГПК са подадени молби от двете страни за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Въззивният съд се е произнесъл по тези молби с обжалваното в настоящото производство определение, с което е осъдил ЗК [фирма] да заплати на К. З. сумата 114 лв. – разноски за експертизи и за съдебно удостоверение, извършени в първоинстанционното производство, които не са присъдени от първоинстанционния съд, и е оставил е без уважение искането на ищцата за присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния й представител и за редуциране на присъденото на ответника юрисконсултско възнаграждение до размер на сумата 810 лв. за двете съдебни инстанции. Въззивният съд е приел, че с оглед изхода на спора във въззивното производство ищцата има право да получи съразмерно на уважената във въззивното производство част от иска направените в първоинстанционното производство разноски за експертизи и за съдебно удостоверение. По отношение на искането за изменение на решението в частта за адвокатското възнаграждение и за юрисконсултското възнаграждение е преценил, че няма основание за коригиране на решението, тъй като размерът на възнагражденията е изчислен правилно в зависимост от изхода на спора във всяка от инстанциите по същество.
Обжалваното определение е правилно като краен резултат в частта, с която въззивният съд е оставил без уважение искането на ищцата – частен жалбоподател за изменение на въззивното решение в частта за разноските за експертизи и за съдебно удостоверение и за адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.81 ГПК, съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. По аргумент от чл.81 ГПК произнасянето по искането за разноски, извършени в първоинстанционното производство, е от компетентността на първоинстанционния съд. В случай, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по разноските с решението си или с определение по чл.248 ГПК, тези разноски не могат да бъдат искани и присъждани за пръв път от въззивния съд.
Данните по делото сочат, че решението на Софийски градски съд не съдържа произнасяне по искането на ищцата К. З. за разноски, включващи възнаграждения за съдебни експертизи и такса за съдебно удостоверение. Ищцата не е искала изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248, ал.1 ГПК. С изтичане на срока по чл.248, ал.1 ГПК е преклудирана възможността за присъждане на посочените разноски – както от първоинстанционния, така и от въззивния съд. Обстоятелството, че въззивният съд е присъдил разноски до размер на сумата 114 лв., въпреки липсата на законови предпоставки за това, е ирелевантно за настоящото производство, тъй като в осъдителната част за сумата 114 лв. определението по чл.248 ГПК е влязло в сила и не е предмет на частната жалба. С оглед отсъствието на основание разноските за първоинстанционното производство да бъдат присъждани за пръв път от въззивния съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно в частта, с която е оставено без уважение искането на ищцата за присъждане на допълнителни разноски над сумата 114 лв.
Неоснователно е искането на частната жалбоподателка за отмяна на обжалваното определение в частта, с която е оставена без уважение претенцията й за присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 6/06.06.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, адвокатското възнаграждение може да се присъди като разноски по чл.78 ГПК, само когато страната е доказала реалното му заплащане чрез представяне на съответните банкови документи или чрез самия договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено плащането на възнаграждението в брой. В съобразителната част към т.1 от тълкувателното решение е разяснено, че изискването за реално плащане на възнаграждението като условие за присъждане на възнаграждението под формата на разноски не противоречи на установеното с чл.36, ал.4 от Закона за адвокатурата, който предвижда отлагане на заплащането на адвокатското възнаграждение в зависимост от изхода на спора по уговорка между адвоката и клиента, каквато уговорка обаче не предпоставя разширително тълкуване на чл.78 ГПК. От даденото разрешение следва, че изискването за реално плащане на възнаграждението като условие за присъждането му на основание чл.78 ГПК е валидно и тогава, когато в договора за правна помощ е уговорено възнаграждението да се плати от клиента на адвоката след приключване на делото в зависимост от неговия изход.
В хода на производствата пред Софийски градски съд и Софийски апелативен съд са представени договори за правна помощ между ищцата К. З. и процесуалния й представител адв. Т. Г., в които е уговорено адвокатско възнаграждение за всяка от съдебните инстанции, платимо съобразно чл.36 ЗА след приключване на делото. До приключване на първоинстанционното и на въззивното производство ищцата не е представила доказателства уговореното възнаграждение да е платено реално на процесуалния й представител. Липсата на доказателства за плащане на възнаграждението изключва възможността същото да бъде присъдено като разноски по чл.78, ал.1 ГПК, независимо от изхода на правния спор. Първоинстанционният и въззивният съд са присъдили адвокатско възнаграждение до определен размер, въпреки отсъствието на необходимите за това предпоставки, но в тази част техните актове са влезли в сила и не подлежат на инстанционен контрол. По аргумент от изложеното искането на ищцата за присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение е неоснователно и обжалваното определение за оставяне на същото без уважение следва да бъде потвърдено, макар и по съображения, различни от тези на въззивния съд.
Определението на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено в частта, с която е оставено без уважение искането на ищцата – частен жалбоподател за изменение на въззивното решение в частта относно присъдено на ЗК [фирма] юрисконсултско възнаграждение за разликата над сумата 1 044 лв. до сумата 1 605 лв.
В зависимост от окончателния изход на спора по иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, който е уважен за 32 000 лв. и е отхвърлен за 18 000 лв., за всяка от инстанциите по същество на ответника ЗК [фирма] се следва юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска. Изчислено според правилото на чл.78, ал.3 ГПК на база минималния размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС, дължимото юрисконсултско възнаграждение е 522 лв. за всяка инстанция или 1 044 лв. за двете инстанции.
С решението си въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която на ЗК [фирма] е присъдено юрисконсултско възнаграждение за производството пред първата инстанция до размер на сумата 795 лв., отменил е първоинстанционното решение в частта, с която е присъдено възнаграждение над сумата 795 лв. до сумата 1 185 лв. /390 лв./, и е присъдил още 810 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. Предвид становището на настоящата инстанция, обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която е оставено без уважение искането на частната жалбоподателка за коригиране размера на присъденото в полза на ЗК [фирма] юрисконсултско възнаграждение, вместо което да бъде изменено въззивното решение с определяне на действително дължимия размер на юрисконсултското възнаграждение – 1 044 лв. общо за двете инстанции. В останалата част, с която е поискано коригиране на размера на възнаграждението до размер на сумата 810 лв., определението следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2313 от 23.09.2014 г. по в. гр. д. № 850/2014 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав, в частта, с която е оставено без уважение искането на К. П. З. за изменение на постановеното по същото дело въззивно решение № 1454 от 10.07.2014 г. в частта относно присъденото на ЗК [фирма] юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК, вместо което постановява :
ОТМЕНЯ решение от 03.01.2014 г. по гр. д. № 3495/2012 г. на Софийски градски съд, І ГО, 13 състав, в частта, с която К. П. З. е осъдена да заплати на ЗК [фирма] юрисконсултско възнаграждение за разликата над сумата 522 лв. до сумата 1 185 лв., като ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която в полза на ЗК [фирма] е присъдено юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство до размер на сумата 522 лв.
ОСЪЖДА К. П. З. с ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], [улица], офис № 2 А – адв. Т. Г., да заплати на ЗК [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК за производството пред въззивната инстанция в размер на сумата 522 лв.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2313 от 23.09.2014 г. по в. гр. д. № 850/2014 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав, в останалата обжалвана от К. П. З. част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :