4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
София, 11.01. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети януари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 664/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [заличено наименование на фирма] – гр. София, чрез процесуалния представител адв. А. Ц., срещу определение от 26.04.2010 г. по ч. гр. д. № 3024/2010 г. на Софийски градски съд, ІV „А” въззивен състав. С определението е оставена без уважение частната жалба на „Б. – А. кредитна банка” АД срещу разпореждане от 17.12.2009 г. по ч. гр. д. № 53675/2009 г. на Софийски районен съд, 33 състав, за отхвърляне на заявление вх. № 60414 от 01.12.2009 г., с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците „А.” ЕООД, Л. К. И., „М.” ЕООД, „М. Ф. И.” ЕООД и „Л.” ЕООД за солидарно заплащане на сумите 1 900 000 евро, 154 086.44 евро – просрочена лихва за периода 20.05.2009 г. – 30.11.2009 г., 51 933.34 евро – дължими лихви за забава за периода 20.10.2009 г. – 30.11.2009 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението и разноски в размер на 133 360.33 евро.
В частната касационна жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че след като е констатирал редовността на представеното извлечение от сметка в качеството му на документ по см. на чл.417, т.2 от ГПК и е приел за допустимо издаването на заповед за незабавно изпълнение само за част от сумите по извлечението, въззивният съд е следвало да отмени първоинстанционното разпореждане и да постанови издаване на исканата заповед. Релевира довод, че въззивната инстанция е нарушила чл.269 от ГПК като се е произнесла извън заявените в частната жалба пороци на атакуваното разпореждане, касаещи единствено възможността за издаване на заповед за незабавно изпълнение за част от вземането.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частният жалбоподател е смесил основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК с тези за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК, поставяйки като въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК неправилното процедиране на въззивния съд при произнасяне по частната жалба. Въпреки непрецизността на изложението, въз основа на неговата обстоятелствена част и съобразно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС могат да бъдат уточнени онези въпроси, които според обжалващия обосновават приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Въпросите се свеждат до необходимите реквизити, които трябва да съдържа извлечението от счетоводни книги на банка, за да има качеството на документ по смисъла на чл.417, т.2 от ГПК; предпоставките, при които е допустимо издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за част от сумите по извлечението, и правомощията на въззивния съд в заповедното производство. По отношение на посочените въпроси се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК и чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответниците [заличено наименование на фирма], Л. К. И., „М.” ЕООД, „М. Ф. И.” ЕООД и „Л.” ЕООД не заявяват становище по частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Производството пред Софийски районен е образувано по заявление на [заличено наименование на фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ – извлечение от счетоводни книги на Банката по см. на чл.417, т.2 от ГПК, за парични вземания и срещу длъжници, посочени в заявлението. В т.12 на заявлението е отразено, че вземанията произтичат от извлечение от сметки на длъжниците, а в т.14 – че се иска частично и солидарно осъждане на длъжниците по договор за банков кредит /който не е индивидуализиран с други данни/.
Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението като е приел, че извлечението, сочено като документ по чл.417, т.2 от ГПК, удостоверява вземания срещу длъжниците в размер, различен от посочения в заявлението, а заявлението не съдържа данни относно начина на формиране на претендираната част от вземанията.
Въззивният съд е потвърдил разпореждането по съображения, че заявлението, с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, е нередовно и не отговаря на установените в чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1, т.4 от ГПК процесуални изисквания. Изводът за нередовност е обоснован с отсъствието на индивидуализация в заявлението на основанието, от което произтичат вземанията на заявителя, и на самите вземания, независимо от приложеното извлечение от сметки по договор за банков кредит от 09.05.2008 г.
Допускането на въззивното определение до касационно обжалване е обвързано от чл.274, ал.3 от ГПК с предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
Заявлението, с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, е основано на извлечение от счетоводни книги на Банката – заявител по см. на чл.417, т.2 от ГПК. Поради това поставените от частния жалбоподател и уточнени от настоящата инстанция въпроси относно необходимите реквизитите на извлечението по чл.417, т.2 от ГПК, удостоверителната му сила и правомощията на въззивната инстанция в заповедното производство са от значение за конкретното дело.
Касационно обжалване не следва да се допуска по повод на така въведените въпроси, тъй като те не отговарят на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК – да са обуславящи за изхода на делото. Потвърждаването на първоинстанционното разпореждане за отказ да се издаде заповед за незабавно изпълнение е резултат от извършената в рамките на правомощията по чл.278, ал.2 от ГПК преценка на въззивния съд, че заявлението, с което е инициирано заповедното производство, не съответства на изискването на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК във вр. с чл.410, ал.2 от ГПК за изложение на обстоятелствата, от които произтичат вземанията по чл.410 от ГПК, респ. за индивидуализация на основанието, сочено като техен източник. Редовността на заявлението е и обуславящият процесуалноправен въпрос по см. на чл.280, ал.1 от ГПК, чието разрешаване от въззивния съд е рефлектирало върху негативния за частния жалбоподател изход на заповедното производство. Доколкото този въпрос не е поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, същият не може да обоснове приложното поле на касационния контрол. С оглед извода за формална нередовност на заявлението, въззивната инстанция не е преценявала и не се е произнасяла относно външната редовност и удостоверителната сила на извлечението от счетоводни книги по чл.417, т.2 от ГПК, на което заявителят е основал искането си за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Поради това свързаните с реквизитите на извлечението и неговата удостоверителна стойност въпроси не са обуславящи за отхвърлянето на заявлението. Отсъствието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда поддържаните допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, съгл. указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложените съображения, обжалваното определение по ч. гр. д. № 3024/2010 г. не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение от 26.04.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 3024/2010 г. на Софийски градски съд, ІV „А” въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :