4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
София, 10.06.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3405/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Г. Б. от [населено място] срещу въззивно решение от 26.04.2013 г., постановено по гр. д. № 13677/2012 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д въззивен състав. С посоченото решение е потвърдено решение № ІІ-70-56 от 02.07.2012 г. по гр. д.№ 28475/2011 г. на Софийски районен съд, 70 състав, в частта, с която Л. Г. П. е осъдена да заплати на [фирма], на основание чл.345, ал.1 ТЗ във вр. с чл.232, ал.2 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД, следните суми : 1 611.80 евро – неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг № 1053 от 21.04.2008 г. за периода 05.07.2009 г. – 16.11.2009 г., 981.36 евро – застрахователна премия по застраховка „Автокаско” за 2009 г., 555.25 лв. – сбор от изплатена от лизингодателя застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност” за 2009 г. /177.15 лв./ и ДМПС за 2009 г. /378.10 лв./, заедно със законната лихва върху изброените суми от подаване на исковата молба на 01.07.2011 г. до окончателното плащане, 1 714.95 евро – неустойка по раздел ІV, т.6 от договора за лизинг за забавено изпълнение на задължението за плащане на лизингови вноски за периода 06.04.2009 г. – 16.11.2009 г., 6 054.49 евро – неустойка по раздел ХІ, т.3 от договора за лизинг в размер на 20 % от лизинговата цена, и 271.06 евро – обезщетение за забавено изпълнение на задължението за плащане на лизингови вноски за периода 17.11.2009 г. – 01.07.2011 г.; и на ищеца са присъдени разноски по чл.78, ал.1 ГПК.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане същото да бъде отменено, а исковете – отхвърлени със законните последици.
Допускането на касационно обжалване се поддържа бланкетно на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка със следните въпроси : „Следва ли съдът, след като констатира наличие на нищожна клауза по договора за лизинг, при присъждане на неустойки да прогласи нищожността на договора в тази му част; След като страната по договор за лизинг е изплатила голяма част от дължимите суми и е предала на лизингодателя вещта, предмет на договора, дължи ли плащане на допълнителни вноски и неустойки и не е ли това основание за неоснователно обогатяване на лизингодателя и за обедняване на лизингополучателя; Тълкуването на писмените доказателства изолирано едно от друго, липсата на преценка към момента на постановяване на решението.”.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Е. Т., изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения в подкрепа на така заявеното становище са изложени в писмен отговор от 05.08.2013 г., в който е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима в частта, с която е обжалвано въззивното решение по иска с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 6 054.49 евро, представляваща неустойка по р.ХІ, т.3 от договора за лизинг. В останалата й част касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като в частта, с която са разгледани другите обективно съединени искове с правно основание чл.345, ал.1 ТЗ, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД, всеки от които с цена под 10 000 лв., въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК.
За да потвърди решението на Софийски районен съд в частта, с която е уважен предявеният от [фирма] против Л. Г. П. иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 6 054.49 евро, Софийски градски съд е приел, че с оглед доказаното по делото виновно неизпълнение на задължението на ответницата за плащане на лизингови вноски по договор за лизинг № 1053 от 21.04.2008 г., послужило като основание за разваляне на договора от страна на ищеца – лизингодател, ответницата дължи заплащане на посочената сума, представляваща уговорена в клаузата на р.ХІ, т.3 неустойка за вреди от развалянето на договора. Въззивният съд е разгледал наведените във въззивната жалба на ответницата доводи за нищожност на неустойката за забава по р.ІV, т.6 от лизинговия договор, присъдена на ищеца с другия обективно съединен иск по чл.92, ал.1 ЗЗД, но не е обсъждал дали е нищожна клаузата на р.ХІ, т.3, съдържаща уговорка за неустойка в случай на разваляне на договора поради виновно неизпълнение от лизингополучателя.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Въпросът следва ли съдът, когато констатира наличие на нищожна клауза за неустойка в договора за лизинг, да прогласи договора за нищожен в тази част, не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото. Въззивният съд е потвърдил решението на първата инстанция в частта, с която е уважен искът за заплащане на уговорената в р.ХІ, т.3 от лизинговия договор неустойка, след като е приел, че са осъществени предпоставките, предвидени от страните като основание за възникване на правото на лизингодателя да получи неустойката, респ. на задължението на лизингополучателя да я заплати. Мотивите към въззивното решение не съдържат изводи за нищожност на неустоечната клауза по р.ХІ, т.3 от договора и не би могло да се приеме, че съдът е констатирал нищожността на клаузата, но не е обявил договора за нищожен в тази му част. При отсъствие на произнасяне относно нищожността на присъдената неустойка поставеният въпрос не е обусловил изхода на спора по иска с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД и не попада в очертаното от чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационното обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката не е посочила като значим за изхода на делото процесуалноправният въпрос за неизпълнение на задължението на съда да следи служебно за нищожността на уговорената неустойка /т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Предвид указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол по въпрос, който не е въведен от обжалващата страна, а е изведен служебно от касационната инстанция.
Не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК формулировката „тълкуването на писмените доказателства изолирано едно от друго, липсата на преценка към момента на постановяване на решението”. В тази си част изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е абсолютно неясно и не обвързва касационната инстанция със задължение за произнасяне.
Останалите въпроси в изложението са относими към изхода на спора по исковете за заплащане на лизингови вноски и на обезщетения и неустойки за забава. Поради необжалваемостта на въззивното решение в частта, с която са разгледани тези искове, поставените въпроси не следва да се обсъждат.
Ответникът по касация е поискал юрисконсултско възнаграждение, но тъй като отговорът е изготвен и депозиран от адвокат, а не от юрисконсулт, не е налице основанието на чл.78, ал.8 ГПК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.04.2013 г., постановено по гр. д. № 13677/2012 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение № ІІ-70-56 от 02.07.2012 г. по гр. д. № 28475/2011 г. на Софийски районен съд, 70 състав, в частта, с която Л. Г. П. е осъдена на основание чл.92, ал.1 ЗЗД да заплати на [фирма] сумата 6 054.49 евро, представляваща неустойка по раздел ХІ, т.3 от договор за лизинг № 1053 от 21.04.2008 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Л. П. Г. срещу решение от 26.04.2013 г., постановено по гр. д. № 13677/2012 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение № ІІ-70-56 от 02.07.2012 г. по гр. д. № 28475/2011 г. на Софийски районен съд, 70 състав, в частта, с която Л. Г. П. е осъдена на основание чл.345, ал.1 ТЗ във вр. с чл.232, ал.2 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД да заплати на [фирма] следните суми : 1 611.80 евро – неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг № 1053 от 21.04.2008 г. за периода 05.07.2009 г. – 16.11.2009 г., 981.36 евро – застрахователна премия по застраховка „Автокаско” за 2009 г., 555.25 лв. – сбор от изплатена от лизингодателя застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност” за 2009 г. /177.15 лв./ и ДМПС за 2009 г. /378.10 лв./, заедно със законната лихва върху изброените суми от подаване на исковата молба на 01.07.2011 г. до окончателното плащане, 1 714.95 евро – неустойка по раздел ІV, т.6 от договора за лизинг за забавено изпълнение на задължението за плащане на лизингови вноски за периода 06.04.2009 г. – 16.11.2009 г., и 271.06 евро – обезщетение за забавено изпълнение на задължението за плащане на лизингови вноски за периода 17.11.2009 г. – 01.07.2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, само в частта за оставяне на касационната жалба без разглеждане, а в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :