О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
София, 17 януари 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
се произнесе,след като се запозна с писменото становище на
прокурор от ВКП – Николай Любенов и
изслуша докладваното от съдия Ф. П.
н д № 12 по описа за 2011 година
Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК.
Спорът за подсъдност е повдигнат от съдията – докладчик по ч н д № 5657/2010 година по описа на Софийски градски съд. В разпореждането, с което е прекратено производството пред този съд, са изложени съображения, определящи подсъдността съобразно основанието на молбата за правна помощ изготвена от М. Х. – адвокат на Короната, [населено място], В.. Прието е, че основанието е по Конвенцията относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления, а не по закона за признаване, изпълнение и постановяване на актове за обезпечаване на имущество или доказателства. Това предопределя подсъдността за разглеждане на молбата в Бургаския окръжен съд.
В първоначално сезирания Бургаски окръжен съд, молбата-искане на Бургаската окръжна прокуратура е оставена без разглеждане, а производството е прекратено по съображения, че редът за изпълнение на поръчката за международна правна помощ е посочен в чл. 476, ал. 1 от НПК, а признаването на издадените от компетентните органи на държавите членки на ЕС актове за обезпечаване на имущество се осъществява по специалния ред на Закона за признаване, изпълнение и постановяване на актове за обезпечаване на имущество или доказателства /ЗПИПАОИД/. Поради това, този съд приема, че Б., неправилно е основала искането си за производство по реда на чл. 72 от НПК „Мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата,”респ. неправилно е сезирала Б..
Разпореждането на БОС е протестирано с частен протест от прокурор при БОПр пред Бургаския апелативен съд. Последният е потвърдил разпореждането за оставяне без разглеждане на молбата – искане на БОПр и дал указания на първостепенния съд да изпрати делото по подсъдност на Софийски градски съд, за да се произнесе последния по заповедта за поемане на контрол /замразяване/ издадена на 28.05.2010 година от Кралския съд в [населено място]. Б. се е позовал в мотивите си на чл. 6 от ЗПИПАОИД, който сочи за компетентен орган този съд, който признава акта за обезпечаване на имуществото, а именно Софийски градски съд.
Прокурорът от ВКПр е дал писмено заключение, че делото следва да се разгледа от Софийския градски съд, тъй като заповедта за поемане на контрол /замразяване/ издадена на 28.05.2010 година от Кралския съд в [населено място] е в обхвата на ЗПИПАОИД, въпреки липсата на удостоверението по чл. 3 ал. 1 от същия закон.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
При проверката се установи, че искането за правна помощ от М. Х. – адвокат на Короната, [населено място], В., е направено при условията на алтернативност: а/ да бъде подадено искане за регистриране в България на заповедта за поемане на контрол /замразяване/ издадена на 28.05.2010 година от Кралския съд в [населено място] и б/ да се получи съответната заповед за поемане на контрол /замразяване/ в България, с ефекта и в двата случая да се попречи на Shaun Joseph Battle и/или на неговата съпруга Yvonne Battle да се разпореждат със или да намалят стойността на имот 2/2Т блок 1302, С. бряг, запад, Несебър, България.
Освен това, молбата на М. Харли е изготвена с основание за оказване на правно помощ по Конвенцията относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление /известна като Конвенция 1990/. Същата е ратифицирана от Н. събрание със закон приет на 1.04.1993 г., /ДВ, бр.31/1993 г., в сила за Република България от 1.10.1993 г. Видно от преамбюла й, тя е приета от всички държави – членки на Съвета на Европа, кал 1990 г., което включва и В.. Следователно този международен акт има обвързваща сила за двете страни – молещата – О. К. Великобритания и замолената – Република България. В чл. 12 ал. 1 от Конвенция 1990 е предвидено временните мерки по чл. 11, като „замразяване с цел предотвратяване на продажба” да се осъществяват съгласно вътрешното право на замолената страна. По този общ ред би могло да се изпълни второто алтернативно искане, при условие, че са налице пречки за изпълнение на първото – да бъде подадено искане за регистриране в България на заповедта за поемане на контрол /замразяване/ издадена на 28.05.2010 година от Кралския съд в [населено място].
При внимателно запознаване със съдържанието на молбата за правна помощ, се установи, че в нейното съдържание са посочени задължителните реквизити на удостоверението по чл. 3 ал. 1 от ЗПИПАОИД /ДВ, бр. 59/21.07.2006 г., в сила от 1.01.2007 г./ формуляр, за което като образец е приложение към закона. Следователно, ако се изходи от това, че цитираният закон има за предмет да уреди условията и реда за признаване и изпълнение на актове за обезпечаване на имущество или доказателства, които са издадени в държава – членка на ЕС, а чл. 3 ал. 1 от същия закон предвижда изрично за да се признае или изпълни съответния акт, да бъде придружен от удостоверение по образец издадено от компетентния орган на молещата страна, в случая цитираната заповед за поемане на контрол /замразяване/ издадена на 28.05.2010 година от Кралския съд в [населено място] е съпроводена от данните, които следва да се съдържат в удостоверението.
При това положение, прокурорът от Б. е взел неправилно решение да изпълни втората алтернатива в молбата за правна помощ, като е сезирал Бургаския окръжен съд, съгласно чл. 72 НПК и на това основание и по реда на чл. 11 и 12 от Конвенцията относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления /Конвенция 1990/ е поискал от Бургаския окръжен съд вземане на обезпечителна мярка „налагане на възбрана” върху имота посочен в искането за правна помощ. Не е необходимо да се издава заповед за обезпечаване от български съд, след като такава е издадена от компетентен орган на друга държава – членка на ЕС и след като със специален закон – ЗПИПАОИД, като част от вътрешното право е транспонирано РР 2003/577/ПВР на Съвета от 22.07.2003 година, относно изпълнение в Европейския съюз на решения за обезпечаване на имущество.
Водим от горното и на основание чл. 44 ал. 1 и чл. 476 ал. 1 НПК, във вр. с чл. 6 от ЗПИПАОИД, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Компетентен да разгледа молбата изготвена от М. Харли – адвокат на Короната, [населено място], Великобритания за регистриране /признаване/ в България на заповедта за поемане на контрол /замразяване/ върху имот 2/2Т блок 1302, С. бряг, запад, Несебър, България, собственост на Shaun Joseph Battle /Шон Д. Батъл/, поданик на О. К. Великобритания и С. Ирландия, роден на 16.11.1968 година, издадена на 28.05.2010 година от Кралския съд в [населено място] е Софийският градки съд.
Делото да се изпрати на Софийският градски съд.
Копие от определението да се изпрати на Б., за сведение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: