4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
С., 14.06.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 423/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Р. Б. Германия” Г. – търговско дружество със седалище във Федерална Република Германия, срещу определение № 1183 от 15.05.2012 г., постановено по т. д. № 1612/2011 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав. Определението е обжалвано в частта, с която е отхвърлено искането на дружеството – частен жалбоподател за допускане на обезпечение на предявения против [фирма] иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 224 750 евро, формирана от дължими вноски за периода м.12.2008 г. – м.12.2009 г. по договор от 14.06.2007 г. за доставка, изграждане и монтаж на автоматизирана подземна поливна система и помпени станции за голф игрище, ведно със законната лихва от 30.11.2009 г. до окончателното плащане, чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, описани в т.3 – т.13 от молбата за допускане на обезпечение с вх. № 4440/03.05.2012 г.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение и за допускане на исканото обезпечение. Излага доводи за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, че налагането на възбрана върху всички посочени в молбата по чл.389 ГПК недвижими имоти надхвърля обезпечителната нужда и ще доведе до неоправдано накърняване на правната сфера на ответника по иска.
Препис от частната жалба не е връчван на ответника [фирма] в съответствие с разпоредбата на чл.396, ал.2, изр.2 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените в частната жалба доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.396, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.
Производството по т. д. № 1612/2011 г. е образувано пред Софийски апелативен съд по въззивна жалба на [фирма] срещу решение от 12.11.2010 г. по т. д. № 2213/2009 г. на Софийски градски съд, с което жалбоподателят е осъден на основание чл.266, ал.1 ЗЗД да заплати на Р. Б. Германия Г. сумата 224 750 евро, ведно със законната лихва от 30.11.2009 г. до окончателното плащане, и деловодни разноски в размер на сумата 17 756.57 лв.
В хода на въззивното производство ищецът Р. Б. Германия Г. е сезирал съда с молба по чл.389 ГПК за допускане на обезпечение на предявения иск чрез налагане на възбрана върху 13 бр. недвижими имоти, собственост на ответника, индивидуализирани в п.1-п.13 на молбата. Софийски апелативен съд се е произнесъл с определение, с което е допуснал обезпечение чрез възбрана върху първите два имота по п.1 и п.2 от молбата, съставляващи поземлени имоти в землището на [населено място] баня, м. „Яйкъна”, всеки от които с площ 4 876 кв. м., и е оставил без уважение искането за обезпечаване на иска чрез възбрана върху останалите 11 бр. недвижими имоти. Въззивният съд се е позовал на установения чрез служебна справка факт, че средната пазарна цена, на която се предлагат за продажба подобни имоти в района на [населено място] баня, м. „Яйкъна”, е около 20 евро/кв. м. В резултат на това е направил извод, че обезпечителната нужда на молителя ще бъде удовлетворена чрез налагане на възбрана върху два от имотите на длъжника, чиято стойност, определена на база посочената средна пазарна цена, съответства на цената на уважения от първоинстанционния съд осъдителен иск. Същевременно е преценил, че с оглед размера на претендираната с иска парична сума налагането на възбрана върху останалите 11 бр. недвижими имоти надхвърля обезпечителната нужда на ищеца и ще доведе до неоснователно засягане на правната сфера на ответника, а оттук – и до нарушаване на принципа за равенство на страните в гражданския процес.
Правилен е изводът на Софийски апелативен съд, че възбраната върху всички посочени в молбата по чл.389 ГПК недвижими имоти надхвърля обезпечителната нужда по конкретното дело и ако бъде допусната като мярка на обезпечение, ще доведе до неоправдано и лишено от законово основание накърняване на правната сфера на ответника по иска. Необоснован обаче е изводът, че нуждата от обезпечение ще бъде удовлетворена посредством възбраната само на двата имота, описани в п.1 и п.2 от молбата. Основателен е доводът на частния жалбоподател, че изчислена на база приета за 1 кв. м. площ средна пазарна цена 20 евро стойността на имотите, обект на допуснатата възбрана, възлиза на 195 040 евро /9 752 кв. м. х 20 евро/. Тази стойност е по-ниска от присъдената с обжалваното първоинстанционно решение сума – 224 750 евро, което сочи, че макар да е подкрепен с достатъчно убедителни писмени доказателства, искът е останал необезпечен до пълния предявен размер. Във връзка с доводите в частната жалба настоящият състав на ВКС също извърши служебна справка по публикувани в Интернет обяви за продажби на поземлени имоти в землището на [населено място] баня, м. „Яйкъна”, включително такива, собственост на [фирма], и установи, че средната продажна цена за поземлени имоти, аналогични на посочените в молбата за обезпечение, е около 16 евро/кв. м. При тези обстоятелства, за да бъде гарантирана в пълен обем обезпечителната нужда на ищеца – частен жалбоподател, е необходимо да се допусне възбрана и върху имота п.3 от молбата, съставляващ поземлен имот № 118086 с площ 4 876 кв. м. Като е отказал да допусне обезпечение чрез възбрана и върху посочения имот, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено в тази част и вместо това да се допусне обезпечението. Обезпечаването на иска чрез възбрана върху останалите 10 бр. недвижими имоти надхвърля многократно нуждата от обезпечение, както правилно е преценил съставът на Софийски апелативен съд, с оглед на което обжалваното определение следва да бъде потвърдено в останалата обжалвана част.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1183 от 15.05.2012 г., постановено по т. д. № 1612/2011 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, в частта, с която е отхвърлено искането на Р. Б. Германия Г. – търговско дружество със седалище във Федерална Република Германия, за допускане на обезпечение на предявения против [фирма] иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана” върху поземлен имот № 118086, находящ се в землището на [населено място] баня, м. „Яйкъна”, ЕКАТТЕ 22006, целият с площ 4 876 кв. м., вместо което постановява :
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявения от Р. Б. Германия Г. – търговско дружество със седалище във Федерална Република Германия, против [фирма] иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 224 750 евро, формирана от дължими вноски за периода м.12.2008 г. – м.12.2009 г. по договор от 14.06.2007 г. за доставка, изграждане и монтаж на автоматизирана подземна поливна система и помпени станции за голф игрище, ведно със законната лихва от 30.11.2009 г. до окончателното плащане, чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана” върху следния недвижим имот, собственост на [фирма] : Поземлен имот № 118086 в землището на [населено място] баня, ЕКАТТЕ 22006, [община] баня, м. „Яйкъна”, с площ 4 876 кв. м., начин на ползване – жилищна територия, при граници и съседи : ПИ № 118087 – Н. Й. Т., ПИ № 118085 – жилищна територия на [фирма] и ПИ № 000673 – полски път на [община] баня.
Да се върне делото на Софийски апелативен съд за издаване на обезпечителна заповед.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1183 от 15.05.2012 г., постановено по т. д. № 1612/2011 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, в останалата обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :