4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 790
София, 16.12.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 558/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „м – Б. – 2000” АД – с. Б., обл. Смолян, срещу решение № 356 от 12.03.2010 г., постановено по т. д. № 108/2010 г. на Пловдивски апелативен съд. С обжалваното решение е обезсилено решение по гр. д. № 370/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с което „В.” Е. – гр. Сопот е осъдено да заплати на дружеството – касатор сумата 10 850 лв. като част от общо дължими 186 000 лв. – обезщетение за обогатяване без правно основание за периода 01.01.2001 г. – 31.12.2005 г., ведно със законната лихва от 04.01.2006 г. до окончателното плащане, сумата 150 лв. – обезщетение в размер на законната лихва като част от общо дължима лихва за забава от 14 000 лв. за времето от 01.01.2001 г. до предявяване на исковете върху главница от 186 000 лв., и разноски в размер на 5 015 лв., и делото е върнато на Пловдивски окръжен съд за ново разглеждане и произнасяне от друг състав по предявените искове с правно основание чл.59 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на сумата 10 850 лв. за периода 01.01.2001 г. – 15.04.2001 г., и с правно основание чл.86 от ЗЗД.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е игнорирал задължителните указания, дадени с решение № 1107 от 14.11.2008 г. по гр. д. № 4479/2007 г. на ВКС, ІІ г. о., с което след обезсилване на първоначално постановено по спора решение делото е върнато за ново разглеждане на частични искове с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата 10 850 лв. – част от обща претенция в размер на 186 000 лв. за неоснователно обогатяване за периода 01.01.2001 г. – 31.12.2005 г., и чл.86 от ЗЗД – за сумата 150 лв., част от акцесорно вземане с общ размер 14 000 лв., и не се е произнесъл по съществото на въведения с частичните искове правен спор. Твърди, че в резултат на неправилната преценка относно характера на исковете съдът незаконосъобразно е отказал да допусне тяхното изменение по реда на чл.116, ал.1 от ГПК /отм./ чрез увеличението им до пълния размер на вземанията по чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че решението съдържа произнасяне по процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата /чл.280, ал.1, т.2 от ГПК/ и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/, формулиран така : „Задължен ли е въззивният съд да изпълни указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона във връзка с предявен частичен иск, когато след връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд последният е постановил съдебен акт по съществото на спора, а при обжалване новият състав на въззивния съд приема, че не се касае за частичен иск.”. Тезата за противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е подкрепена с решение № 547 от 06.10.2008 г. по т. д. № 301/2008 г. на ВКС, І т.о., и определение № 58 от 03.11.2008 г. по гр. д. № 2900/2008 г. на ВКС, ІІІ г. о., а основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е посочено бланкетно.
Ответникът по касационната жалба „В.” Е. – гр. Сопот е депозирал писмен отговор от 14.05.2010 г., в който изразява становище за отсъствие на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да обезсили решението по гр. д. № 370/2009 г. на Пловдивски окръжен съд и да върне делото за ново разглеждане от друг негов състав, Пловдивски апелативен съд е приел, че обжалваният съдебен акт е недопустим като постановен по непредявени осъдителни искове с правно основание чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, неправилно квалифицирани като частични за сумите 10 850 лв. и 150 лв. от вземания с общ размер 186 000 лв. и 14 000 лв., представляващи обезщетения за неоснователно обогатяване вследствие ползване на складови помещения на ищеца „м – Б. – 2000” АД от ответника „В.” Е. през периода 01.01.2001 г. – 31.12.2005 г. и за забава за периода след 01.01.2001 г. Изразено е становище, че както обстоятелствената част и петитума на исковата молба, така и направените от ищеца уточнения в хода на процеса, обосновават извод, че исковете не са частични, тъй като с тях се претендира заплащане на обезщетения по чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за конкретен период и в конкретен размер, съответно 10 850 лв. за периода 01.01.2001 г. – 15.04.2001 г. и 150 лв. за периода след 01.01.2001 г. Изложени са съображения, че указанията, дадени с решение № 1107 от 14.11.2008 г. по гр. д. № 4479/2007 г. на ВКС, ІІ г. о., с което след обезсилване на първоначално постановеното по спора въззивно решение делото е върнато за ново разглеждане на частични искове по чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, не са били задължителни за първоинстанционния съд по смисъла на чл.218з, ал.1, изр.2 от ГПК /отм./ по причина, че не касаят тълкуването и прилагането на закона, а тълкуването на волята на ищец в исковата молба.
След преценка на решаващите изводи, с които е обосновано обезсилването на първоинстанционния съдебен акт, настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК процесуалноправен въпрос касае правомощията на въззивния съд в производството за ново разглеждане на делото след обезсилване на първоначално постановеното по спора решение и обвързващата сила на указанията, дадени от Върховния касационен съд в решението, с което делото е върнато за ново разглеждане и произнасяне по действително предявените искове. Въпросът е обуславящ за конкретното дело, тъй като разрешаването му от въззивния съд е предопределило изхода на въззивното производство, с което е осъществена общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
Правомощията на въззивната инстанция като втора инстанция по съществото на правния спор са изяснени в Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, което според т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС съставлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. При постановяване на обжалваното решение Пловдивски апелативен съд се е отклонил от посоченото тълкувателно решение, тъй като не се е произнесъл по основателността на въззивната жалба и на предявените искове, т. е. не е дал самостоятелно разрешение на въведения с исковете на „Механичен завод – Б. – 2000” АД против „В.” Е. правен спор за дължимост на претендираните обезщетения по чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, в каквато насока са и указанията в решението по гр. д. № 4479/2007 г. на ВКС, ІІ г. о., с което делото е върнато за ново разглеждане и произнасяне по съществото на спора, а е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане на Пловдивски окръжен съд. Отклонението от задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС съставлява основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Съществуването на задължителна съдебна практика по обуславящия процесуалноправен въпрос и констатираното несъответствие с нея като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК прави безпредметно обсъждането на поддържаните от касатора основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 356 от 12.03.2010 г., постановено по т. д. № 108/2010 г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора „м – Б. – 2000” АД в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 220.00 лв. /двеста и двадесет лв./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :