3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
София, 22.02. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1013/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 във вр. с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] -[населено място] срещу определение от 27.10.2010 г. по т. д. № 228/2010 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, с което на основание чл.129, ал.4 от ГПК е върната подадената от дружеството допълнителна искова молба, депозирана на 21.07.2009 г. в производството по гр. д. № 51/2009 г. на В. окръжен съд.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че непредставянето на описаните в допълнителната искова молба писмени доказателства не съставлява основание по чл.129, ал.4 от ГПК за нейното връщане, а може да обуслови единствено разглеждане на делото без непредставените доказателства. Твърди, че доколкото в допълнителната искова молба не е сочил писмени доказателства, постановеното от въззивния съд определение за връщане на молбата поради непредставяне на такива доказателства противоречи на процесуалния закон.
Ответникът по частната жалба „Ж.С.Г.” ООД -[населено място] оспорва жалбата като недопустима и неоснователна по съображения в писмен отговор от 13.12.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочен срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на жалбата поради пропускане на срока по чл.275, ал.1 от ГПК за депозирането й. Частният жалбоподател е уведомен надлежно за атакуваното определение в съдебно заседание на 10.11.2010 г. по т. д. № 228/2010 г. на Софийски апелативен съд, от която дата е започнал да тече преклузивният едноседмичен срок за обжалване на определението, а частната жалба е подадена в рамките на този срок – на 12.11.2010 г.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да върне допълнителната искова молба на [фирма], депозирана на 21.07.2009 г. в първоинстанционното производство по гр. д. № 51/2009 г. пред В. окръжен съд, Софийски апелативен съд е приел, че ищецът – жалбоподател [фирма] не е отстранил указаните в разпореждане от 08.09.2010 г. нередовности на молбата, а именно – да представи посочените като приложение към нея писмени доказателства.
Обжалваното определение е неправилно.
С допълнителната искова молба ищецът [фирма] е допълнил и пояснил първоначалната си искова молба, с която е предявил срещу ответника „Ж.С.Г.” ООД иск с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ за установяване несъществуването на прието вземане в размер на 200 776.93 лв., включено в одобрен от синдика списък на приетите вземания в производството по несъстоятелност на [фирма]. В доказателствената част на молбата е посочено, че с нея се представят съдебно решение и други доказателства за допустимост на иска, които не са индивидуализирани и безспорно не са представени със самата молба, а и впоследствие – в срока, предоставен с разпореждането на въззивния съд от 08.09.2010 г. Преценката на съдържанието на допълнителната искова молба обаче обосновава несъмнен извод, че непредставените писмени доказателства са относими единствено и само към обстоятелствата, от които е обусловена допустимостта на предявения иск. Предвид специфичния предмет на иска по чл.694, ал.1 от ТЗ, доказателствата очевидно касаят обстоятелствата, свързани с откриването на производство по несъстоятелност на ищеца [фирма], одобряването на списъка с приетото вземане на ответника „Ж.С.Г.” ООД, оспорването на вземането по реда на чл.690, ал.1 от ТЗ и спазването на преклузивния едномесечен срок по чл.694, ал.1 от ТЗ за предявяване на иска за установяване несъществуването на оспорваното от длъжника вземане. Непредставянето на доказателства за посочените обстоятелства не съставлява нередовност на исковата молба по чл.127, ал.1 и/или чл.128 от ГПК, с които разпоредбата на чл.129, ал.2 във вр. с ал.4 от ГПК свързва връщането на молбата. Релевантните за допустимостта на отрицателния установителен иск по чл.694, ал.1 от ТЗ обстоятелства подлежат на вписване – чл.622 от ТЗ , и обявяване – чл.689, чл.690 и чл.692 от ТЗ, в търговския регистър, поради което и съобразно разпоредбата на чл.23, ал.4 от ЗТР въззивният съд не е имал право да изисква от ищеца – жалбоподател да ги доказва. В първоначалната искова молба ищецът е посочил своя Е. и съдът е разполагал с възможност да извърши служебна справка за съществуване на вписаните и обявени актове и обстоятелства, въпреки непредставянето им с допълнителната искова молба. По аналогичен начин е процедирал първоинстанционният съд, който също е констатирал липсата на описаните в допълнителната искова молба писмени доказателства, но при постановяване на решението си е съобразил твърденията и уточненията в молбата, а преценката за допустимост на иска е основал на служебна справка в търговския регистър в съответствие с разпоредбата на чл.23, ал.4 от ТЗ.
Предвид изложените обстоятелства, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване на неправилно върнатата допълнителна искова молба на ищеца [фирма].
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението от 27.10.2010 г. по т. д. № 228/2010 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, с което на основание чл.129, ал.4 от ГПК е върната подадената от [фирма] допълнителна искова молба, депозирана на 21.07.2009 г. в производството по гр. д. № 51/2009 г. на В. окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :