5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 650
София,17.11.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 286/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите – [населено място], срещу въззивно решение № 3930 от 04.10.2013 г., постановено по в. гр. д. № 615/2013 г. на Благоевградски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 1437 от 26.03.2013 г. по гр. д. № 1297/2011 г. на Разложки районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Национална агенция за приходите против [фирма], Д. В. Д. и Г. Д. Д. иск за обявяване относителна недействителност на основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК на сключен между [фирма] като продавач и Д. В. Д. /по време на брака й с Г. Д. Д./ като купувач договор от 23.06.2008 г. за продажба на недвиижими имоти, оформен с нотариален акт № 53, том V, рег. № 3921, нотариално дело № 794/2008 г. на нотариус с район на действие РС – Р..
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. К. навежда оплаквания, че при постановяване на решението въззивният съд не е анализирал в цялост събраните доказателства и е достигнал до незаконосъобразни и необосновани изводи за неоснователност на предявения иск поради липса на елементи от фактическия състав на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК. Поддържа, че съдът неправилно не е придал значение на справките – декларации, с които търговското дружество – продавач е декларирало наличие на непогасени към момента на сключване на договора изискуеми публични задължения по ЗДДС и ЗКПО, за които е започнато принудително изпълнение по реда на чл.209, ал.2 ДОПК, и в нарушение на закона е обвързал основателността на предявения иск с изискване задълженията да са установени с влязъл в сила акт или да е започнато ревизионно производство за тяхното установяване.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което в основната си част дублира касационната жалба. В изложението се сочи, че с въззивното решение е разрешен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – въпросът „относно обявяването на недействителност на осъществени сделки при наличие на изискуеми задължения по подадени декларации от задълженото лице, които също са предмет на принудително изпълнение, а не само в хода на ревизионно производство след връчване на заповедта за ревизия”.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответниците по касация Д. В. Д. и Г. Д. Д. – двамата със съдебен адрес [населено място], които изразяват становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока за отговор по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК. По делото няма данни цената на иска, определена по правилото на чл.69, ал.1, т.4 ГПК, да е под минималния праг за достъп до касационен контрол по търговски дела – 10 000 лв., с оглед на което следва да се приеме, че касационното обжалване е допустимо при предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
За да потвърди решението на Разложки районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Национална агенция за приходите /НАП/ против [фирма], Д. В. Д. и Г. Д. Д. иск за обявяване на сключения между ответниците договор за продажба на недвижими имоти за относително недействителен по отношение на държавата на основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, Благоевградски окръжен съд е приел, че ищецът не е доказал елементите от фактическия състав на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, а именно – че сделката е сключена след датата на установяване на публични задължения на продавача към държавата и с намерение у длъжника да увреди публичния взискател. Като се е позовал на задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК, въззивният съд е застъпил становище, че от значение за приложението на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК са само публичните задължения на продавача, които са установени по надлежния процесуален ред преди сключване на разпоредителната сделка с влязъл в сила административен акт или съдебно решение или за които е връчена заповед за възлагане на ревизия. В зависимост от така възприетото становище съдът е преценил, че твърдените от ищеца публични задължения, за които продавачът [фирма] е подал справка – декларация по ЗДДС и годишна данъчна декларация по ЗКПО преди извършване на продажбата и за които му е връчена призовка за доброволно изпълнение от публичния взискател, са правно ирелевантни за хипотезата на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК. След анализ на доказателствата по делото въззивният съд е достигнал до извод, че не е доказано към момента на сключване на сделката да е съществувало намерение у продавача да увреди публичния взискател, разпореждайки се със собствеността върху прехвърлените недвижими имоти. В тази насока са изложени съображения, че намерението за увреждане не може да се презумира и че фактът на декларирани от прехвърлителя непогасени публични задължения по ЗДДС и ЗКПО, които не са установени по надлежния ред, не е достатъчен да обуслови доказаност на намерението.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос е значим за делото, но не е единствено обуславящ за неговия изход. Отхвърлянето на предявения от касатора иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4 ГПК е резултат не само от извода на въззивния съд, че публичните задължения, с които е обоснован фактическият състав на чл.216, ал.1, т.4 ГПК, не отговарят на изискването на закона да са били установени по надлежния ред с влязъл в сила административен или съдебен акт или на длъжника да е била връчена заповед за възлагане на ревизия, приключила с установяването им. За да отхвърли иска, съдът е приел за недоказан и втория елемент от фактическия състав на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК – извършване на разпоредителната сделка от длъжника /продавач/ с намерение да увреди публичния взискател. При този самостоятелен извод за неоснователност на иска няма основание въззивното решение да се допуска до касационен контрол по въпроса за възможността да бъдат обявени за недействителни на основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК сделки, осъществени при наличие на изискуеми задължения по подадени данъчни декларации, които са предмет на принудително изпълнение по реда на ДОПК, тъй като независимо от отговора на въпроса, резултат от делото не би могъл да бъде променен.
Дори да се приеме, че въпросът отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, по отношение на него не е осъществена бланкетно поддържаната от касатора допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Допускането на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК предпоставя необходимост от корективно тълкуване на неясни, противоречиви или непълни законови разпоредби с цел създаване на съдебна практика по прилагането им или преодоляване на неправилна съдебна практика или осъвременяване на практиката във връзка с промени в законодателството и в обществените отношения. По приложението на чл.216, ал.1 ГПК съществува трайна и непротиворечива практика на ВКС, в която е даден и отговор на въпроса кои публични задължения попадат във фактическия състав на чл.216, ал.1 ДОПК, аналогичен на отменения чл.180, ал.1 Д.. В постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 436/22.12.2011 г. по гр. д. № 308/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., и решение от 30.12.2009 г. по т. д. № 430/2009 г. на ВКС, І т. о., на които се е позовал въззивният съд и които представляват задължителна съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е възприето разрешението, че правно релевантни за приложението на чл.180, ал.1 Д. /отм./, съответно чл.216, ал.1 ДОПК, са само тези публични задължения на длъжника, които са установени по надлежния ред с влязъл в сила административен акт или с влязло в сила съдебно решение или за които на длъжника е връчена заповед за започване на ревизия, приключила с тяхното установяване, преди извършване на разпоредителната сделка или действие, предмет на предявен иск по чл.180, ал.1, т.1 – т.4 Д. /отм./, съответно чл.216, ал.1, т.1 – т.6 ДОПК. Наличието на задължителна практика по посочения като значим за изхода на делото правен въпрос изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практика на ВКС като е направил извод, че макар да са отразени в подадени от длъжника данъчни декларации, публичните задължения, с които е обосновано правото на иск по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, не носят белега „установеност” по смисъла на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, тъй като не е доказано за тях да има влязъл в сила административен акт или влязло в сила съдебно решение или на длъжника да е връчена заповед за започване на ревизия за установяването им. По делото не са съществували и данни към момента на сключване на разпоредителната сделка задълженията да са били установени при предпоставките на чл.108, ал.2 ДОПК или след приключена процедура по чл.107, ал.3 във вр. с ал.1 ДОПК. След като е съобразено със задължителната съдебна практика по приложението на чл.216, ал.1 ДОПК, въззивното решение не може да се допусне до касационен контрол и на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Благоевградски окръжен съд въззивно решение по т. д. № 615/2013 г.
Ответниците по касация не са доказали извършването на разноски за производството по чл.288 ГПК и с оглед на това разноски не следва да им бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3930 от 04.10.2013 г., постановено по в. гр. д. № 615/2013 г. на Благоевградски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :