7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 730
С.,15.11.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 762/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 220 от 08.02.2011 г. по т. д. № 89/2010 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, с което е потвърдено решение № 405 от 22.04.2010 г. по т. д. № 2395/2009 г. на Софийски градски съд, VІ-11 състав, за отхвърляне на подадената от дружеството – касатор молба за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност на [фирма], и съобразно изхода на делото касаторът е осъден да заплати на [фирма] разноски за въззивното производство в размер на сумата 34 600 лв.
Касационната жалба е аргументирана с оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон. В жалбата се поддържа, че в резултат на необсъждане и неправилна преценка на доказателствата по делото въззивният съд е достигнал до погрешни фактически и правни изводи относно действителните правоотношения между страните и е отрекъл съществуването на изискуемите парични задължения на ответника, по повод на които е инициирано производството по чл.625 и сл. ТЗ. К. твърди, че съдът е изопачил смисъла и значението на сключените от страните договори, не е изтълкувал тяхното съдържание във взаимната им връзка и не е обсъдил посочените в молбата по чл.625 ТЗ причини за сключване на два отделни договора с предмет едни и същи вендинг машини, но с различни права и задължения за договарящите. Релевира доводи, че изводите в решението за отсъствие на непогасени изискуеми парични задължения и за добро финансово – икономическото състояние на ответника са основани на заключения на съдебно – счетоводна експертиза, изготвени по данни от нередовно водените счетоводни книги на дружеството – длъжник.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси, посочени като обуславящи за изхода на делото : „1. Може ли и кога даден договор да бъде квалифициран като договор „sui generis” /упълномощаване/ при положение, че в него подробно се описва продажба на права срещу заплащане на определена цена; Възможно ли е да е налице упълномощаване /едностранна сделка, която се извършва от упълномощителя/ срещу заплащане на цена, обективирана в договор между упълномощител и упълномощен; 2. Допустимо ли е искане за откриване на производство по несъстоятелност въз основа на договор, който е квалифициран като „sui generis”; 3. Следва ли съдът да приеме, че е налице валидно сключен договор за продажба на правото да бъде сключен последващ при положение, че последващият /акцесорен/ договор, чието изпълнение е обусловено от наличието на главния, е валидно сключен и изпълняван между страните; Какви са правомощията и задълженията на съда, изграждащ изводите си относно валидното сключване и изпълнение на договор въз основа на безспорно установени между страните факти, че договорът, сключен въз основа на главния, е действителен; 4. Задължително ли е становището по преюдициалното правоотношение, за да може съдът да се произнесе относно спорното процесуално право – да се иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо неплатежоспособен търговец; 5. Кой носи доказателствената тежест при установяване на доброто икономическо състояние на ответника в производството по чл.625 ТЗ; 6. Редовно ли е воденото от ответника счетоводство.”. По отношение на въпросите по п.1 – п.3 се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК като се твърди, че те не са изследвани в задължителната практика на ВКС. Приложното поле на касационното обжалване във връзка въпросите по п.4 – п.6 е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, подкрепени с приложена съдебна практика.
Подадена е и частна жалба от [фирма] срещу постановеното по делото определение № 564 от 22.03.2011 г., с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за допълване и изменение на въззивното решение в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК. В частната жалба се прави искане за отмяна на определението като се сочи, че същото е немотивирано и противоречи на процесуалния закон.
Ответникът [фирма] – [населено място], е представил писмен отговор по чл.287 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване и на самата касационна жалба. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Допустима е и частната жалба по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, която е депозирана от надлежна страна в преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащо на обжалване определение.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което е отхвърлена молбата на [фирма] за обявяване на неплатежоспособност и за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], решаващият състав на Софийски апелативен съд е възприел изводите на първостепенния съд за липса на една от кумулативните предпоставки на чл.608, ал.1 ТЗ, а именно – наличие на непогасени изискуеми задължения на ответника, породени от търговска сделка. Въззивният съд е подложил на самостоятелна преценка представените от молителя договори – договор № А 101/05 и договор № А 202/2005, сключени между страните на 13.06.2005 г., и след анализ на техните клаузи поотделно и във взаимната им връзка е приел, че договор № А 202/2005 притежава правните белези на договор за лизинг по смисъла на чл.342 и сл. от ТЗ, а договор № А 101/2005, сочен в молбата по чл.625 ТЗ като източник на непогасените задължения на ответника – длъжник, представлява ненаименован договор sui generis, който се доближава най-много до упълномощаването. Чрез тълкуване на договорните клаузи е обосновано становище, че двата договора са неразривно свързани като с договор № А 202/2005 молителят е предоставил на ответника правото да експлоатира собствените му вендинг автомати срещу задължение да ги зарежда, да инкасира дневния им оборот и да получава приходите от тях, а предметът на договор № А 101/2005 се изчерпва с предоставяне на права от страна на молителя на ответника върху вендинг автомати срещу задължение за ответника да упражнява предоставените права. Като се е позовал на конкретни уговорки в договор № А 101/2005 г., предвиждащи предаването на вендинг автоматите да се извърши с нарочен писмен протокол, и е съобразил липсата на представен по делото протокол за предаване на машините от [фирма] на [фирма], въззивният състав е приел за основателно възражението на ответника, че поради неизпълнение на поетото от насрещната страна задължение за предаване на вендинг автоматите изпълнението на договор № А 101/2005 не е започнало и за него не е възникнало задължение за плащане на уговорените в чл.ІІ.3 на договора парични суми, представляващи възнаграждение срещу предоставените права на експлоатация. С оглед извода за несъществуване на основното твърдяно от молителя изискуемо задължение на ответника – това за заплащане на възнаграждение по чл.ІІ.3 в размер общо на сумата 15 000 лв., за недължима е счетена и уговорената в чл.13 на договора неустойка, възлизаща според твърденията в молбата по чл.625 ТЗ на 771 000 лв.
При формиране на изводите си въззивната инстанция е взела предвид заключенията на назначената съдебно – икономическа експертиза, според констатациите в които сочените в молбата за откриване на производство по несъстоятелност парични задължения за възнаграждение и неустойка по договор № А 101/2005 г. не са отразени в счетоводните книги на ответника. Д. на молителя за нередовност на воденото от ответника счетоводство е преценен като неоснователен с аргумент, че експертните заключения не съдържат данни за нередовност на счетоводната отчетност и се базират и на други документи, приложени към делото.
Предвид становището за отсъствие на елемент от фактическия състав на чл.608, ал.1 ТЗ, решаващият състав е счел за безпредметно изследването на финансово – икономическото състояние на ответника и не е обсъждал заявените в тази насока доводи на страните и събраните във връзка с тях доказателства.
Въззивният съд е потвърдил решението на Софийски градски съд и в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] адвокатско възнаграждение в размер на 30 000 лв., без да обсъди оплакванията във въззивната жалба за прекомерност на възнаграждението и искането за намаляването му на основание чл.78, ал.5 ГПК. Същевременно на ответника е присъдено адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на сумата 34 600 лв., като отново не е обсъдено възражението на молителя – жалбоподател за прекомерност на възнаграждението. Сезиран с молба по чл.248 ГПК от [фирма], Софийски апелативен съд е постановил обжалваното с частната жалба определение № 564 от 22.03.2011 г., с което е оставил без разглеждане искането на дружеството за допълване и изменение на въззивното решение в частта за разноските. Молбата е счетена за недопустима с аргументи, че съдържа недопустимо искане за преразглеждане на извършените от насрещната страна разноски и че въпросите относно реалното плащане на възнаграждението и евентуалната му прекомерност могат да бъдат предмет единствено на касационно обжалване по реда на чл.280 ГПК.
По допускането на касационно обжалване :
Настоящият състав намира, че не са налице предвидените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси по п.1 – п.3 и п.6, макар да са свързани с предмета на конкретното дело, не могат да бъдат подведени под общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не са обуславящи за изхода на делото. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение от гледна точка на възприемането на фактическата обстановка и преценката на доказателствата. В разглеждания случай дадената от въззивната инстанция квалификация на сключените от страните договори № № А 101/2005 и А 202/2005, направените изводи относно породените от договорите права и задължения произтичат и изводите за редовност на воденото от ответника счетоводство произтичат изцяло от преценката на събраните в хода на процеса доказателства. Резултат от анализа на доказателствения материал са и констатациите на съда за недоказаност на един от фактите, релевантни за възникване на твърдените в молбата по чл.625 ТЗ парични задължения на ответника, а именно – реалното предаване на вендинг автоматите, предмет на правоотношението по договор № А 101/2005 г. Отхвърлянето на молбата не е обусловено от отричане на договорите sui generis като източник на парични задължения, чието неизпълнение би могло да послужи като предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност, и поради това поставените в този смисъл въпроси не са обуславящи за формиране на правната воля на съда по предмета на делото. Изводите за отсъствие на предпоставките по чл.607а, ал.1 вр. с чл.608, ал.1 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност на ответника, са израз на решаващата правораздавателна дейност на въззивната инстанция по преценка на доказателствата и възприемане на фактическата обстановка по спора и с оглед на това не подлежат на ревизиране в производството по чл.288 ГПК по повод допускане на касационното обжалване. Дори съдът да е преценил неправилно ангажираните от страните доказателства и да е достигнал до опорочени фактически констатации, допуснатите грешки са от значение единствено за относимите към правилността на атакувания съдебен акт касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и за приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Поради отсъствие на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК и съобразно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не следва да се обсъждат поддържаните допълнителни предпоставка, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване и по повод на посочените в п.4 и п.5 въпроси – за задължението на съда да се произнесе по спорните преюдициални правоотношения между страните и за доказателствената тежест при установяване на доброто икономическо състояние на ответника в производството по чл.625 ТЗ. Първият въпрос е поставен във връзка с оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на съдържанието на сключените от страните договори, довела до несъобразени с действителното фактическо и правно положение изводи относно правата и задълженията на договарящите. Макар да е въведен като значим за приложното поле на касационното обжалване, този „въпрос” съставлява по същността си довод за неправилност на въззивното решение и може да се разглежда само при осъществяване на касационния контрол по реда на чл.290 ГПК. Вторият въпрос не е обуславящ за изхода на делото, тъй като с оглед констатацията за недоказаност на твърдените в молбата по чл.625 ТЗ парични задължения въззивният съд е счел за ненужно да изследва финансово – икономическото състояние на ответника и не се е произнасял кой носи доказателствената тежест за установяването му. Доколкото въпросите по п.4 и п.5 не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, не следва да се обсъждат поддържаните по отношение на тях допълнителни предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното, решението по т. д. № 89/2010 г. на Софийски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК ответникът има право на разноски по чл.78, ал.3 ГПК, които са поискани с отговора на касационната жалба. От приложения към отговора договор за правна защита и съдействие с дата 07.07.2011 г. е видно, че ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение по повод подадената от [фирма] касационна жалба в размер на сумата 34 600 лв. Предвид обстоятелството, че производството пред касационната инстанция приключва с определение за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда по същество касационната жалба, на ответника следва да се присъди половината от възнаграждението, т. е. сумата 17 300 лв.
По частната жалба срещу определение № 564 от 22.03.2011 г. :
Частната жалба е основателна.
Разпоредбата на чл.248 ГПК признава право на страните да искат от съда да допълни или измени решението си в частта за разноските, ако при постановяването му е пропуснал да се произнесе по исканията им за разноски или е присъдил разноски, но в неправилно изчислен размер.
С молба вх. № 1463 от 24.02.2011 г. жалбоподателят и настоящ касатор [фирма] е поискал от въззивния съд да допълни и измени постановеното по т. д. № 89/2010 г. решение в частта за разноските. Молбата е обоснована с твърдения, че решението не съдържа произнасяне по оплакванията във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционния съдебен акт в частта за разноските поради нарушение на чл.78, ал.5 ГПК и че на ответника е присъдено адвокатско възнаграждение за въззивното производство в по-висок от дължимия размер, без да е разгледано възражението на жалбоподателя за неговата прекомерност и искането за намаляването му по силата на чл.78, ал.5 ГПК.
Молбата е депозирана в преклузивния срок по чл.248, ал.1, пр.1 ГПК, а обстоятелствата, с които е аргументирана, са относими изцяло към предвидените в чл.248 ГПК основания за допълване и изменение на съдебното решение в частта за разноските, поради което изводът на въззивния съд за нейната недопустимост и отказът да я разгледа по същество противоречат на процесуалния закон. Позоваването на разпоредбата на чл.80 ГПК е незаконосъобразно, тъй като искането за изменение на въззивното решение не е основано на доводи за неправилно изчисление на претендираните от жалбоподателя разноски /на каквито той няма право с оглед изхода на делото/, а за недължимост в пълен размер на платеното от насрещната страна адвокатското възнаграждение заради наличие на предпоставки по чл.78, ал.5 ГПК за неговото редуциране. Неуместно е и препращането към защита по реда на касационното обжалване. След като въззивното решение не съдържа произнасяне по доводите на касатора за приложение на чл.78, ал.5 ГПК, Върховният касационен съд не би могъл да осъществи инстанционен контрол върху правилността на решението в частта относно отговорността за разноски.
В съответствие с изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на Софийски апелативен съд за разглеждане по същество на подадената от [фирма] молба вх. № 1463/24.02.2011 г. по чл.248 ГПК и за изрично произнасяне по доводите на дружеството за прекомерност на претендираното от [фирма] адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
Мотивиран от горното, на основание чл.288 ГПК и чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 220 от 08.02.2011 г., постановено по т. д. № 89/2010 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], [улица], да заплати на [фирма] – [населено място], [улица], сумата 17 300 лв. /седемнадесет хиляди и триста лв./ – разноски за производството по чл.288 ГПК, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОТМЕНЯ определение № 564 от 22.03.2011 г. по т. д. № 89/2011 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, и ВРЪЩА делото на същия съд и състав за разглеждане по същество на подадената от [фирма] молба вх. № 1463/24.02.2011 г. с правно основание чл.248 ГПК за допълване и изменение решение № 220 от 08.02.2011 г. в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :