5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
София, 26.03.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести март през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 625/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на E. М. Б. от [населено място], обл. П., срещу решение № 410 от 13.03.2012 г., постановено по в. гр. д. № 225/2012 г. на Софийски апелативен съд, 7 състав. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решение от 07.10.2011 г. по гр. д. № 11293/2010 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от касатора против ЗК [фирма] искове с правно основание чл.208 КЗ и лв.86, ал.1 ЗЗД, както следва : За заплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” по застрахователна полица № 08064110004/22.01.2008 г. за причинена тотална щета на товарен автомобил марка „Волво”, модел „Еф”, с рег. [рег.номер на МПС] – за разликата над сумата 24 708 лв. до сумата 29 708 лв., и за заплащане на лихви за забава върху обезщетението по същата полица за периода 24.11.2008 г. – 07.10.2010 г. – за разликата над сумата 6 466.87 лв. до сумата 6 491.75 лв.; За заплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” по застрахователна полица № 08064110005/22.01.2008 г. за причинена тотална щета на товарно ремарке „Кране”, модел „Р ХХ ФА1ФА2”, с рег. [рег.номер на МПС] – за разликата над сумата 3 818.37 лв. до сумата 31 818 лв., и за заплащане на лихви за забава върху обезщетението по същата полица за периода 24.11.2008 г. – 07.10.2010 г. – за разликата над сумата 999.39 лв. до сумата 6 952.80 лв.; и касаторът е осъден да заплати на ЗК [фирма] разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер общо на 1 945.67 лв.
К. моли за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и за уважаване на исковете в пълен размер, ведно с разноските. В касационната жалба са изложени подробни доводи за необоснованост и противоречие с материалния закон – чл.203, ал.4 КЗ и чл.20а ЗЗД, на изводите в решението за действителната стойност на застрахованите превозни средства към момента на настъпване на застрахователното събитие, въз основа на която е определен размерът на дължимите застрахователни обезщетения. Наведени са оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото и е възприел безкритично заключението на съдебната автотехническа експертиза, в което остойностяването на причинените вреди не е съобразено с постигнатите от страните уговорки в застрахователните договори и в общите условия към тях относно застрахователната сума, която следва да заплати застрахователят в случай на тотална щета на застрахованото имущество.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значими за изхода на делото са посочени въпросите за допуснатото от въззивния съд нарушение на разпоредбата на чл.203, ал.4 КЗ при определяне на размера на дължимите застрахователни обезщетения /1/; за кредитирането на заключението на автотехническата експертиза от съда, без да бъде преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото и без да бъдат изложени мотиви защо се възприема същото, след като не е съобразено с уговорките между страните в застрахователните договори /2/; за разрешаването на спора и определянето на застрахователното обезщетение в противоречие с разпоредбата на чл.20а ЗЗД /3/; за правомощията на въззивния съд при обсъждане на заключението на назначената по делото съдебна експертиза /4/. К. твърди, че първите два въпроса са разрешени от въззивния съд в отклонение от задължителната практика на ВКС в решение № 115/09.07.2010 г. по т. д. № 627/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 113/28.02.2011 г. по гр. д. № 1062/2010 г. на ІV г., а третият въпрос – в противоречие с константната практика на ВКС по приложението на чл.20а ЗЗД в решение № 578/13.11.2008 г. по т. д. № 338/2008 г. на І т. о. и решение № 253/01.04.2004 г. по т. д. № 884/2003 г. на ІІ т. о. За четвъртия въпрос поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация ЗК [фирма] – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба в писмен отговор по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е приел, че по силата на сключените между Е. М. Б. и ЗК [фирма] два договора за застраховка „Каско” ответникът – застраховател дължи на ищеца – застрахован застрахователни обезщетения за причинени при ПТП на 31.01.2008 г. тотални щети на застрахованите с договорите товарен автомобил „Волво” и товарно ремарке „Кране” в размер съответно на 35 000 лв. – за автомобила, и 7 000 лв. – за ремаркето. Размерът на обезщетенията е определен по правилата на чл.208, ал.3 КЗ във вр. с чл.203, ал.2 КЗ – на база действителната стойност на автомобила и на ремаркето към датата на настъпване на застрахователното събитие, изчислена с помощта на назначената в хода на първоинстанционното производство автотехническа експертиза. Като е съобразил обстоятелството, че преди завеждане на делото ответникът е изплатил доброволно на ищеца застрахователни обезщетения в размер на 10 292 лв. /за автомобила/ и 3 181.63 лв. /за ремаркето/, въззивният съд е приспаднал изплатените суми от общия размер на определените съгласно чл.208, ал.3 КЗ обезщетения и след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлил исковете по чл.208 КЗ за разликите над сумите 24 708 лв. и 3 818.37 лв. до присъдените с решението размери от 29 708 лв. и 31 818 лв. За неоснователен е счетен доводът на ищеца, че поради настъпилата тотална щета на застрахованите превозни средства застрахователят дължи пълния размер на застрахователните суми, уговорени в договорите за застраховка, съответно 40 000 лв. за автомобила и 35 000 лв. за ремаркето. Изложени са съображения, че застрахователната сума подлежи на присъждане в пълния й размер само ако е равна или ако надвишава стойността на вредата към момента на нейното настъпване, което условие в случая не е изпълнено. Освен това е прието, че с оглед констатациите в експертното заключение и краткия период между момента на сключване на застраховките /22.01.2008 г./ и този на настъпването на застрахователното събитие /31.01.2008 г./ превишението на уговорените застрахователни суми над действителната стойност на увредените превозни средства сочи на надзастраховане по смисъла на чл.204 КЗ, което изключва правото на застрахования да получи пълния размер на застрахователните суми. В зависимост от редуцирането на присъдените на основание чл.208 КЗ застрахователни обезщетения са редуцирани и размерите на акцесорните вземания по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска касационно обжалване.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за изхода на делото. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в приложното поле на касационното обжалване попадат само тези разрешени с обжалваното решение материалноправни или процесуалноправни въпроси, които са включени в предмета на спора и са от значение за формиране на правните изводи на съда, а не за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Произнасянето на въззивния съд по въпроса за размера на дължимите застрахователни обезщетения е резултат от преценката на доказателствата и в частност – на заключението на съдебната автотехническа експертиза, с помощта на което е определена действителната стойност на застрахованите превозни средства към момента на настъпване на застрахователното събитие. Съдът е възприел експертното заключение в рамките на правомощията си по чл.202 ГПК, след като е счел, че същото се ползва с доказателствена стойност относно релевантния за спора факт – действителната стойност на вредата към деня на събитието, с която чл.208, ал.3 КЗ обвързва размера на застрахователното обезщетение по имуществените застраховки. Отказът да се присъдят застрахователни обезщетения в размер, съответстващ на уговорените в застрахователните договори застрахователни суми, не съставлява незачитане на общата воля на договарящите страни, а произтича от изводите на съда, че предвидените от страните застрахователни суми надвишават действителната стойност на произлезлите от събитието вреди и че е налице надзастраховане по чл.204 КЗ. Въпросите дали въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.203 КЗ в съответствие с точния й смисъл и съдържание, дали е следвало да възприеме заключението на експертизата при формиране на изводите си за размера на застрахователните обезщетения и дали заключението доказва релевантната за размера на обезщетенията действителна стойност на застрахованото имущество, имат значение само за правилността на обжалваното решение и не могат да бъдат отнесени към общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация. Правилността на решението не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК и предвид указанията в т.1 от цитираното тълкувателно решение, касационното обжалване не може да се допусне по въпроси, които се отнасят до материалната и процесуална законосъобразност на въззивния съдебен акт.
Несъответствието на поставените въпроси с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда поддържаните от касатора допълнителни предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. В тази насока са и разясненията, дадени от ОСГТК на ВКС с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г.
Ответникът по касация не е претендирал разноски и такива не следва да се присъждат, независимо от изхода на производството по чл.288 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 410 от 13.03.2012 г., постановено по в. гр. д. № 225/2012 г. на Софийски апелативен съд, 7 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :