4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 702
София, 22.10.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1396/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] срещу въззивно решение от 14.11.2012 г., постановено по в. т. д. № 487/2012 г. на Шуменски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 550 от 25.06.2012 г. по гр. д. № 1320/2012 г. на Шуменски районен съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която [фирма] е осъдено на основание чл.258 ЗЗД да заплати на [фирма] сумата 12 394.38 лв., представляваща дължимо възнаграждение с включен ДДС по договор за изработка № 21 от 02.06.2009 г. и фактура № [ЕГН] от 25.10.2010 г., ведно със законната лихва от 08.06.2012 г. до окончателното плащане, и разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на сумата 1 211.40 лв.
В жалбата са развити подробни доводи по чл.281, т.3 ГПК срещу изводите на въззивния съд за дължимост на претендираното с иска възнаграждение. К. навежда оплаквания, че необосновано и в нарушение на закона съдът е присъдил възнаграждение за частично извършени строителни работи, без да отчете доказания по делото факт, че строителството на обекта е спряно с протокол обр.10 и договорът не е изпълнен в неговата цялост. Поддържа, че в противоречие с чл.66 ЗЗД е осъден да заплати възнаграждение за частично извършени работи при условие, че е приел договорното изпълнение само в качествено, но не и в количествено отношение, и че не е осъществена нито една от хипотезите на чл.267 ЗЗД.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че с обжалваното решение е разрешен „особено съществен въпрос”, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК : „Длъжен ли е възложителят да приеме частично извършените работи и да ги заплати”.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор, депозиран в срока по чл.287 ГПК. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Шуменски районен съд в обжалваната част, с която е уважен предявеният от [фирма] против [фирма] осъдителен иск за сумата 12 394.38 лв., представляваща възнаграждение за извършени видове и количества СМР по договор от 02.06.2009 г. с предмет „Конструктивно укрепване на стоманенобетонови колони с въглеродни материали във ВМА – София”, Шуменски окръжен съд е приел, че искът е основателен, тъй като работите, срещу които се дължи претендираното възнаграждение, са извършени от ищеца – изпълнител и са приети без възражения от ответника – възложител с подписването на констативен акт № 1 от 15.06.2009 г. При формиране на изводите за дължимост на възнаграждението въззивният съд е изходил от уговореното в договора, че подлежащите на изпълнение строителни работи, отразени в оферта на изпълнителя и в количествено – стойностна сметка, не са окончателни и че точните количества на извършените работи ще се определят с нарочни актове, подписани от двете страни в края на всеки етап от строителството, а окончателната стойност на договора ще се определи на база предложените в офертата единични цени и реално изпълнените работи, установени с двустранно подписаните актове. Съобразена е и клаузата на т.8.2, р.ІІ от договора, с която е постигнато съгласие възложителят да заплаща възнаграждение на изпълнителя в 10-дневен срок след представянето на двустранно подписан протокол за извършени и подлежащи на заплащане СМР, подробна количествена сметка за извършените работи, сметка 22 и фактура. Като е взел предвид, че всички видове и количества работи, за които ищецът претендира възнаграждение, са отразени като извършени и подлежащи на заплащане в подписания без възражения и неоспорен от ответника констативен акт № 1 от 15.08.2009 г., както и че актът е придружен с предвидените в т.8.2, р.ІІ документи, съдът е направил решаващия извод, че в качеството на възложител ответникът е приел изпълнените работи и по силата на чл.258 във вр. с чл.266 ЗЗД дължи възнаграждение за тях в размер на сумата 12 394.38 лв.
За неоснователно е счетено възражението на ответника, че с оглед спирането на строителството поради липса на финансиране, удостоверено с акт за установяване състоянието на строеж при спиране на строителството от 13.07.2009 г., не е настъпила изискуемостта на вземането за възнаграждение по отношение на частично изпълнените работи по протокола от 15.08.2009 г. С мотив, че договорната клауза на т.8.2, р.ІІ съдържа уговорка за поетапно заплащане на извършени работи, установени с двустранно подписан протокол, придружен с количествено – стойностна сметка и фактура, каквито са изготвени в случая, въззивният съд е възприел извода на първата инстанция, че спирането на строителството не е основание възложителят да откаже да плати възнаграждение за изпълнените и надлежно приети работи от съответния етап на строителството.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Правният въпрос, посочен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото. Уважаването на предявения срещу касатора осъдителен иск по чл.266, ал.1 ЗЗД не е обусловено от разрешаване на въпроса дали възложителят по договор за изработка е длъжен да приеме частично извършени работи и да ги заплати. Положителното произнасяне по иска е резултат от извода, че в качеството му на възложител по договора от 02.06.2009 г. касаторът дължи възнаграждение за извършени работи, които е приел без възражения с подписването на съставения за целта констативен протокол. Въпросът за частичното изпълнение на договора не е релевантен за изхода на делото и с оглед преценката на въззивния съд, че договорът за изработка съдържа уговорка за поетапно заплащане на извършени от изпълнителя работи, констатирани и приети по реда на т.8.2, р.ІІ, и че с иска се претендира възнаграждение за извършени на съответния етап от строителството работи, по отношение на които са изпълнени изискванията на т.8.2, р.ІІ от договора. След като не е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, поставеният въпрос не може да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
К. се е позовал на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е изложил съображения в какво се изразява значението на въведения въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. При отсъствие на аргументи в тази насока касационната инстанция не би могла да се произнесе дали е осъществено основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за достъп до касация.
Ответникът е поискал разноски, но не е представил доказателства за извършването им, с оглед на което разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.11.2012 г., постановено по в. т. д. № 487/2012 г. на Шуменски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :