4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 652
София, 07.10.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1176/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на прокурор от Окръжна прокуратура – [населено място], срещу въззивно решение № 1376 от 21.11.2012 г. по т. д. № 973/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е обезсилено като недопустимо решение № 104 от 19.06.2012 г. по т. д. № 184/2011 г. на Пазарджишки окръжен съд и е прекратено производството по делото. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от Окръжна прокуратура – [населено място] против [фирма] иск, квалифициран с правно основание чл.29 ЗТР, като е признато за установено, че в Търговския регистър по партидата на [фирма] /променено с вписване от 06.06.2011 г. в АД/ с ЕИК[ЕИК] са вписани следните несъществуващи обстоятелства : Преобразуване на дружеството от ЕАД в АД; увеличение на капитала от 1 589 370 лв. на 3 178 740 лв.; промяна в начина, по който се определя мандата на Съвета на директорите /5 години от вписването/, и в състава на Съвета на директорите / [фирма], [фирма], Г. К. Г. и Г. Х. П./; представител на дружеството – [фирма], и лице, осъществяващо правомощията на юридическото лице – представител – Р. П. М.; промяна на лицето, чрез което представителят на дружеството [фирма] да упражнява правомощията си – заличаване на Р. П. М. и вписване на Н. М. Т.; актуален устав, съдържащ промени в чл.27 и чл.28 относно броя на членовете на Съвета на директорите и срока на мандата му.
В касационната жалба е заявено искане за обезсилване на въззивното решение като неправилно поради наличие на касационни основания по чл.281, т. 3 ГПК. Наведени са доводи за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд за недопустимост на предявения установителен иск. Изложени са оплаквания за нарушение на съдопроизводствените правила по чл.129, ал.1 и ал.2 ГПК, предвид пропуска на въззивния съд да предприеме необходимите процесуални действия за отстраняване на недостатъците в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, с които впоследствие е мотивирал преценката си за недопустимост на иска.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значими за изхода на делото са посочени следните процесуалноправни въпроси : 1. Длъжен ли е съдът да се произнесе в рамките на заявеното от страната искане и кой следва да даде правната квалификация на повдигнатия правен спор; 2. Какво следва да е процесуалното поведение на въззивния съд при неяснота на исковата претенция, включително при вътрешно противоречие между твърдения и петитум. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че обжалваното решение противоречи на задължителната практика на ВКС в постановените при действието на чл.290 ГПК решение № 260/08.08.2011 г. по гр. д. № 1001/2010 г. на І г. о., решение № 644/12.10.2010 г. по гр. д. № 1269/2009 г. на ІV г. о. и решение № 71/02.02.2010 г. по гр. д. № 138/2009 г. на ІІІ г. о. В подкрепа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК са представени още определение № 134/23.02.2012 г. по гр. д. № 1260/2011 г. на ВКС, ІІ г. о., и определение № 214/21.04.2010 г. по гр. д. № 1134/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да обезсили решението на Пазарджишки окръжен съд по т. д. № 973/2012 г. и да прекрати производството по предявения от прокурор в Окръжна прокуратура – П. против [фирма] /сега АД/ иск, квалифициран от първоинстанционния съд като иск с правно основание чл.29 ЗТР за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства в Търговския регистър по партидата на дружеството – ответник, Пловдивски апелативен съд е приел, че първоинстанционното решение е процесуално недопустимо, тъй като е постановено по недопустим иск. Недопустимостта на иска е мотивирана с предмета на търсената защита, очертан с петитума на исковата молба – установяване „несъществуването на вписване” в Търговския регистър. Въззивният съд е преценил, че защитата срещу пороци на вписването може да се осъществи само чрез лимитивно изброените в чл.29 ЗТР искове, които е легитимиран да предяви и прокурорът, но не и чрез иск за несъществуване на вписването, какъвто не е предвиден в закона. В съобразителната част на решението е изразено категорично мнение, че с оглед наведените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения формулираният петитум за „установяване несъществуването на вписване” /вместо несъществуването на самите вписани обстоятелства/ не е последица от редакционна неточност, налагаща отстраняване на недостатъци на исковата молба. Като самостоятелен мотив за недопустимост на иска въззивният съд е посочил и това, че фактическите твърдения в исковата молба са в насока незаконосъобразност на взетите решения /за промени в устава, в правноорганизационната форма, в капитала и в управлението на ответното дружество/, която не може да бъде оспорвана по съдебен ред чрез иск на прокурора.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуални въпроси не са обуславящи за изхода на делото и не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация. Отказът на въззивния съд да възприеме дадената от първата инстанция правна квалификация на предявения по делото иск и да се произнесе по съществото на повдигнатия с иска правен спор е резултат от преценката на съдържанието на исковата молба, чрез която е направен извод, че предявеният иск не намира своето основание в разпоредбата на чл.29 ЗТР и не е сред исковете, които прокурорът е легитимиран да води. При изрично изразено от решаващия въззивен състав становище, че исковата молба не страда от пороци и не се налага предприемане на процесуални действия за поправянето й по реда на чл.129 ГПК, включително чрез отстраняване на несъответствие между обстоятелствена част и петитум, въпросът за дължимото от въззивната инстанция процесуално поведение в случай на неяснота на исковата молба е извън приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. В стадия за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд не разполага с правомощия да проверява дали въззивният съд е приложил правилно материалния и процесуалния закон. Поради това и предвид указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС евентуалната неправилност на изводите на Пловдивски апелативен съд относно правната квалификация на предявения от прокурора иск и редовността на исковата молба не може да бъде подведена под общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Неоснователен е доводът на касатора за отклонение на въззивното решение от задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК, обективирана в решение № 260/08.08.2011 г. по гр. д. № 1001/2010 г. на І г. о., решение № 644/12.10.2010 г. по гр. д. № 1269/2009 г. на ІV г. о. и решение № 71/02.02.2010 г. по гр. д. № 138/2009 г. на ІІІ г. о. В посочените решения е прието, че съдът е длъжен да се произнесе в рамките на заявеното от страната искане, след като сам определи правната квалификация на иска, а при неяснота на исковата претенция – да предприеме действия по чл.129 ГПК като остави исковата молба без движение до отстраняване на констатираната неяснота относно предмета на търсената защита. С оглед изразеното от въззивния съд становище, че исковата молба не е нередовна и не се налага поправянето й по реда на чл.129, ал.2 ГПК и че предявеният с нея иск не подлежи на разглеждане по същество, тъй като е процесуално недопустим, дадените разрешения са неприложими в случая и не би могло да има противоречие между обжалваното решение и посочената задължителна практика. Представените с изложението определения не следва да се обсъждат, доколкото са постановени в производство по чл.288 ГПК и нямат характер на задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по т. д. № 973/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1376 от 21.11.2012 г., постановено по т. д. № 973/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :