3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
С., 23.12. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 934/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.304 във вр. с чл.307 ГПК.
Образувано е по молба на А. Х. А. от [населено място], с която е поискана отмяна на заповед № 1725 от 02.08.2010 г. за изпълнение на парично задължение, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК в полза [фирма] срещу К. А. Х. в производството по ч. гр. д. № 2177/2010 г. на Ямболски районен съд.
Молителят поддържа, че в качеството на необходим другар, пряко засегнат от последиците на заповедта за изпълнение, е легитимиран да иска нейната отмяна на предвиденото в чл.304 ГПК основание. Твърди, че не е участвал като страна в заповедното производство, но тъй като е учредил ипотека върху свой собствен недвижим имот за обезпечаване на договора за потребителски кредит, сключен от длъжника по заповедта К. Х., има право да търси отмяна на заповедта поради разпростиране на действието на издадения срещу длъжника изпълнителен лист спрямо него.
Ответникът [фирма] е депозирал писмен отговор в срока по чл.306, ал.3 ГПК, в който са релевирани доводи за недопустимост на молбата за отмяна. Недопустимостта е обоснована с аргументи, че заповедта по чл.417 ГПК е извън кръга на подлежащите на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК съдебни актове и че молителят не е необходим другар на длъжника в заповедното производство, за да разполага с право да инициира производство за отмяна по чл.304 ГПК.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени допустимостта на молбата в съответствие с изискването на чл.307, ал.1 ГПК, констатира, че същата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.305, т.5 ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения :
Производството по чл.303 и сл. ГПК, аналогично на производството по чл.231 и сл. ГПК /отм./, е уредено в процесуалния закон като специален извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо, и на актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси са приравнени по правни последици на решението и за които законът не предвижда друг ред за защита. Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е насочена към преодоляване на стабилитета и обвързващата сила на посочената категория съдебни актове, които са задължителни за страните, за техните правоприемници и наследници и разрешават спорни въпроси, неподлежащи на пререшаване в последващ съдебен процес. Актовете на съда, които не разрешават материалноправен спор и не са скрепени със сила на пресъдено нещо, са извън приложното поле на отмяната и не могат да бъдат предмет на специалното производство по чл.303 и сл. ГПК. В този смисъл са и указанията, дадени от Пленума на ВС на РБ с Постановление № 2/1977 г., което има характер на задължителна съдебна практика и се спазва трайно и последователно от Върховния касационен съд. Независимо, че е прието при действието на отменения Граждански процесуален кодекс от 1952 г., цитираното постановление е запазило значението си и след влизане в сила на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. поради принципно непроменения характер на правната уредба на производството за отмяна на влезли в сила решения.
Молбата, с която е сезиран ВКС в настоящото производство, е насочена към отмяна на заповед за изпълнение на парично задължение, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК. Заповедта за изпълнение, макар да придобива стабилитет при настъпване на предпоставките по чл.416 ГПК, не се ползва със сила на пресъдено нещо и не разрешава материалноправен спор за съществуване на вземането, за чието изпълнение е издадена. Основателен е доводът на ответника по молбата, че защитата срещу последиците на заповедта е възможна единствено чрез уредените в чл.414 ГПК, чл.419 ГПК, чл.423 ГПК и чл.424 ГПК специални способи, но не и посредством извънинстанционното производство за отмяна по чл.303 и сл. ГПК, предвидено като средство за защита срещу ползващите се със сила на пресъдено нещо съдебни решения и приравнените по правни последици на тях други актове на съда, които разрешават окончателно материалноправен спор. В качеството й на акт, постановен в едностранното заповедно производство по чл.417 и сл. ГПК, заповедта за изпълнение не подлежи на отмяна по реда и на основанията, установени в чл.303 и сл. ГПК. Поради това молбата за отмяна е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
Предвид неприложимостта на производството по чл.303 и сл. ГПК към издадената от Ямболски районен съд в производството по ч. гр. д. № 2177/2010 г. заповед за изпълнение не следва да се обсъжда дали молителят притежава процесуалноправна легитимация по чл.304 ГПК, за да сезира валидно Върховния касационен съд с молба за нейната отмяна.
Мотивиран от горното и на основание чл.307 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на А. Х. А. от [населено място], [улица][жилищен адрес]0, за отмяна на заповед № 1725 от 02.08.2010 г. за изпълнение на парично задължение, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК в полза на [фирма] срещу К. А. Х. в производството по ч. гр. д. № 2177/2010 г. на Ямболски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :