5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 666
София, 26.10.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 356/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „З. тур” АД със седалище в гр. София – чрез процесуалния представител адв. Ваня Б., срещу решение № 1557 от 10.12.2009 г. по т. д. № 1633/2009 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав. Решението е обжалвано в частта, с която е оставено в сила постановеното от Софийски градски съд, ТО, VІ-3 състав, решение № 93 от 15.01.2009 г. по т. д. № 304/2005 г. в частта за осъждане на „З. тур” АД да заплати на „Б.” ООД сумата 13 425.12 лв. – неплатена цена на приета работа по договор от 26.02.2002 г. за изработка и монтаж на мебели, ведно със законната лихва от 25.02.2005 г. до окончателното плащане, сумата 799.26 лв. – неустойка за забава като част от общо претендирани 100 000 лв., и 2 441.60 лв. – разноски по делото, както и в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение „З. тур” АД е осъдено на основание чл.92 от ЗЗД да заплати на „Б.” ООД неустойка за забава в размер на още 6 199.51 лв., заедно с 1 046.23 лв. – разноски за въззивното производство.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно в обжалваните части поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което прави искане за отмяната му и за отхвърляне на исковете. Основните доводи в жалбата са, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото и е интерпретирал неправилно съдържанието на протокол от 02.06.2002 г. за предаване на извършената по договора работа. Според касатора, в резултат на допуснатите грешки при преценката на доказателствата съдът е достигнал до необосновани и незаконосъобразни изводи за изпълнение в пълен обем на поетите от ищеца – изпълнител договорни задължения и за съществуване на претендираните с исковете вземания за възнаграждение по чл.266, ал.1 от ЗЗД и за неустойка. Като порок на съдебния акт се релевира и нарушението на разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗЗД при преценката за действителност на съдържащата се в договора неустоечна клауза.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК и с бланкетно позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В самата касационна жалба като значим за делото материалноправен въпрос е релевиран този за действителността на клаузата за неустойка, произнасянето по който според касатора противоречи на цитирани съдебни решения по конкретни дела, постановени от състави на Върховния касационен съд. В представеното съобразно изискването на чл.284, ал.3, т.1 от ГПК изложение, което в по-голямата си част възпроизвежда съдържанието на жалбата, се твърди, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл и по други материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие с казуалната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд. Поставените материалноправни въпроси са : Налице ли е точно изпълнение на задълженията на ищеца – изпълнител по договора за изработка; Има ли неизпълнени договорни задължения от страна на ответника – възложител; Дължи ли възложителят пълния размер на уговореното възнаграждение и неустойка за неплащането му в срок, след като изпълнителят не е изработил и предал цялото поръчано количество мебели. Като процесуалноправни въпроси са посочени необсъждането на всички доказателства по делото и неправилната преценка на предавателно- приемателния протокол от 02.06.2002 г.
Ответникът по касационната жалба „Б.” ООД – гр. София оспорва жалбата. В писмения отговор по чл.287, ал.1 от ГПК е изразено становище, че атакуваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване поради отсъствие на сочените от касатора основания, а по същество – че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди решението на Софийски градски съд в частта, с която „З. тур” АД е осъдено да заплати на „Б.” ООД възнаграждение по чл.266, ал.1 от ЗЗД в размер на 13 425.12 лв. и неустойка за забава по чл.92 от ЗЗД в размер на 799.26 лв., а след частична отмяна на решението да присъди в полза на ищеца неустойка за забава в размер на още 6 199.51 лв., Софийски апелативен съд е приел, че ответникът е неизправна страна по сключения на 26.02.2002 г. договор за изработка и монтаж на мебели, тъй като в качеството на възложител не е заплатил в срок на ищеца – изпълнител претендирания с главния иск остатък от договореното възнаграждение за приетата работа. Възражението на ответника, че не дължи исковите суми поради неизпълнение на задължението на изпълнителя да изработи и предаде цялото количество поръчани мебели, е счетено за неоснователно по съображения, основани на представения по делото и неоспорен протокол от 02.06.2002 г. за приемане на извършената работа. Преценявайки отразеното в протокола – че на 02.06.2002 г. изпълнителят предава цялостното обзавеждане по договора, а комисия на възложителя приема изработеното без забележки по качеството на работата, решаващият съдебен състав е достигнал до извод, че протоколът доказва по несъмнен начин цялостното изпълнение на поръчката от изпълнителя и приемането й по смисъла на чл.264, ал.1 от ЗЗД от възложителя. Като е съобразил, че страните са постигнали съгласие дължимото възнаграждение да бъде заплатено в срок до 31.07.2002 г. и че в клаузата на чл.28 от договора е предвидена неустойка за забава на плащането, съдът е приел исковете за основателни до размер на посочените по-горе суми и ги е присъдил на ищеца. Доводите на ответника за нищожност на неустоечната клауза на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави са определени като неоснователни с аргумент, че въпреки липсата на фиксиран срок и краен предел уговорената неустойка не надхвърля присъщите й по закон обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
При съобразяване на решаващите изводи, с които е мотивирано уважаването на предявените срещу касатора осъдителни искове, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване поради отсъствие на предвидените в чл.280, ал.1 от ГПК предпоставки.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК материалноправни въпроси, макар да са значими за конкретното дело, не са обуславящи за неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, доколкото не касаят формирането на правната воля на съда, а възприемането на фактическата обстановка и обсъждането на доказателствата. Основният спорен въпрос по делото е дължи ли касаторът претендирания с иска по чл.266, ал.1 от ЗЗД остатък от възнаграждението по договора за изработка, а оттук – и неустойка за забава върху неплатената сума. Отговорът на въпроса е предопределен от установяването на релевантния за спора факт, по който е съществувало противоречие между страните, изработени ли са всички поръчани мебели от ищеца и предадени ли са те на ответника. Произнасянето на въззивния съд както по този въпрос, така и по въведените с изложението към жалбата материалноправни въпроси за изпълнението и неизпълнението на поетите с договора за изработка задължения, за приемането на работата по смисъла на чл.264, ал.1 от ЗЗД и за дължимостта на неплатената в срок част от възнаграждението, е резултат от преценката на конкретно доказателство – протоколът от 02.06.2002 г. Съдът е приел, че същият доказва по категоричен начин точното изпълнение – в количествено и качествено отношение, на поетите от изпълнителя задължения и приемането на работата от възложителя като предпоставки за възникване на признатото в чл.266, ал.1 от ЗЗД право на възнаграждение. Правилността на изводите, които касаят преценката на доказателствата и възприемането на правнорелевантните факти, е относима към обосноваността и законосъобразността на съдебния акт и е извън очертаното в чл.280, ал.1 от ГПК приложно поле на касационното обжалване. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК от значение за правилността на въззивното решение са различни от основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Поради това, доколкото касаят правилността на решението, поставените въпроси не отговарят на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК и по повод на същите не би могло да се допусне касационно обжалване, незавасимо от наличието или липсата на сочената допълнителна предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК /противоречие с казуалната практика на ВС, цитирана в изложението/.
Въведеният с касационната жалба материалноправен въпрос за нищожност на клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави по чл.26, ал.1 от ЗЗД е обуславящ за изхода на делото по акцесорния иск с правно основание чл.92 от ЗЗД, но по отношение на него не е осъществено нито едно от основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК. Даденото от въззивния съд разрешение кореспондира изцяло със задължителната практика на ВКС по приложението на чл.92 от ЗЗД във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД, формирана с Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 25.05.2010 г. на ОСТК на ВКС, в т.3 на което е прието, че не е нищожна клауза за неустойка в търговски договор, уговорена без краен предел и без фиксиран срок за начисляване, и в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване във връзка с процесуалните въпроси, отнасящи се до обсъждането на доказателствата по делото. Така, както са поставени, въпросите съставляват оплаквания за допуснати от въззивната инстанция нарушения при прилагането на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, които са относими към основанията по чл.281, т.3 от ГПК, не и към тези по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК.
Дори да се приеме, че поради принципната значимост на разпоредбата на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ за всяко дело въпросите попадат в обхвата на чл.280, ал.1 от ГПК, данните по делото не сочат на отклонение от цитираната от касатора казуална практика на Върховния съд, а и от обективираната в ППВС № 7/1965 г. и в ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС задължителна практика, по приложението на посочената разпоредба, за да се допусне решението до касационен контрол на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. При произнасянето си по спора Софийски апелативен съд е обсъдил в съвкупност представените от страните доказателства и в частност протокола от 02.06.2002 г., преценил ги е по свое вътрешно убеждение и на тази база е формирал становището си за обема на извършената и приета работа, за която се дължи възнаграждение от възложителя съгл. чл.266, ал.1 от ЗЗД. Несъгласието на касатора с изводите на съда, направени при преценката на протокола от 02.06.2002 г., не може да обоснове допускане на решението до касационен контрол с цел проверка на правилността им. Отказът да се възприеме заключението на съдебно-техническата експертиза не противоречи на съдебната практика по приложението на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, тъй като е мотивиран с неотносимостта на заключението към релевантните за спора факти.
Позоваването на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е бланкетно и не следва да се обсъжда.
Предвид изложените съображения, решението по т. д. № 1633/2009 г. на Софийски апелативен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване в атакуваната с касационната жалба на „З. тур” АД част.
Разноски за производството по чл.288 от ГПК не следва да се присъждат на ответника по жалбата поради липса на доказателства за извършването им.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1557 от 10.12.2009 г., постановено по т. д. № 1633/2009 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :