3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
София,24.10.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 849/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], срещу въззивно решение № 155 от 28.01.2011 г., постановено по гр. д. № 722/2011 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав, с което след частично потвърждаване и частична отмяна на решение от 09.06.2010 г. по гр. д. № 2236/2009 г. на Софийски градски съд дружеството – касатор е осъдено да заплати на Руари М. – гражданин на И., парични суми, дължими във връзка с развален предварителен договор за строителство и продажба на недвижим имот, заедно с разноски по чл.78, ал.1 ГПК.
С определение от 17.04.2012 г. производството по делото е спряно на основание чл.637, ал.1 ТЗ до настъпване на предпоставките на чл.637, ал.2 или ал.3 ТЗ, след като при служебна справка в Търговския регистър при Агенция по вписванията е констатирано, че с решение № 108 от 18.01.2012 г. по т. д. № 1249/2011 г. на Софийски градски съд е открито производство по несъстоятелност на касатора – ответник по предявените осъдителни искове [фирма]. Производството е възобновено с определение № 252 от 30.07.2014 г. по повод постъпила уточнителна молба от процесуалния представител на ищеца /ответник по касация/ Руари М., че присъдените с обжалваното въззивно решение вземания са предявени в производството по несъстоятелност на [фирма], като синдикът е приел част от тях, а друга част са останали неприети.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното :
С обжалваното въззивно решение, след частично потвърждаване и частична отмяна на решението по гр. д. № 2236/2009 г. на Софийски градски съд, [фирма] е осъдено да заплати на Руари М. следните парични суми : Сумата 39 546.65 евро на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, заедно със законната лихва от предявяване на иска на 13.03.2009 г. до окончателното плащане; 18 363.94 евро – неустойка на основание чл.92, ал.1 ЗЗД, сумата 1 107.42 евро – обезщетение за забава на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, законни лихви върху неустойката от предявяване на иска на 13.03.2009 г. до окончателното плащане и разноски по чл.78, ал.1 ГПК.
От служебна справка в Търговския регистър се установява, че всички присъдени с въззивното решение парични вземания са предявени в производството по несъстоятелност на [фирма] в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, приети са от синдика на дружеството в пълния им размер /изчислен в левова равностойност/ и са включени в изготвения на 28.03.2012 г. списък на приетите вземания на кредитори на [фирма]. В списъка, наред с вземанията за връщане на платена цена по разваления предварителен договор /39 546.65 евро/, неустойка по чл.6.2 от договора /18 363.94 евро/, обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД, законна лихва върху вземанията за връщане на цената и за неустойка за периода от предявяване на исковете по гр. д. № 2236/2009 г. на Софийски градски съд – 13.03.2009 г., до окончателното плащане и разноски за производствата пред Софийски градски съд и Софийски апелативен съд, са включени и вземания за законни лихви за периода от 19.12.2008 г. – датата на разваляне на предварителния договор, до 18.01.2012 г. – датата на откриване на производството по несъстоятелност, които не са предявявани по исков ред в рамките на производството по гр. д. № 2236/2009 г. Списъкът в тази му част е оспорен с възражение по реда на чл.690 ТЗ и с определение № 798 по т. д. № 1249/2011 г. на Софийски градски съд оспорените вземания за законни лихви за периода 19.12.2008 г. – 18.01.2012 г. са изключени от списъка на приетите вземания. В частта относно вземанията на Руари М., предмет на обжалваното въззивно решение, списъкът не е оспорван и е одобрен от съда по несъстоятелност, с което вземанията следва да се считат за приети в производството по несъстоятелност на [фирма] – чл.693 ТЗ.
Съгласно чл.637, ал.2 ТЗ, спряното производство по несъстоятелност на ответника – длъжник се прекратява, ако вземането бъде прието при условията на чл.693 ТЗ. Обстоятелствата по делото налагат категоричен извод, че в случая са осъществени предпоставките на чл.637, ал.2 във вр. с чл.693 ТЗ – присъдените с обжалваното въззивно решение парични вземания са приети изцяло в производството по несъстоятелност на ответника /касатор/ [фирма], което съставлява основание за прекратяване на спряното производство пред ВКС по касационно обжалване на решението. Твърдението на ответника по касация, че вземанията са приети само частично /с оглед на което е производството е възобновено с определение № 252 от 30.07.2014 г./, се опровергава от съдържанието на одобрения списък на приетите вземания и от данните в Търговския регистър по партидата на дружеството – длъжник, които сочат на липса на предпоставки от кръга на визираните в чл.637, ал.3 ТЗ за възобновяване и продължаване на спряното на основание чл.637, ал.1 ТЗ касационно производство.
Мотивиран от горното и на основание чл.637, ал.2 ТЗ, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 849/2011 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :