3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 701
София,22.10.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1490/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Ю. Ю. със съдебен адрес в [населено място] срещу въззивно решение № 341 от 05.12.2012 г., постановено по в. т. д. № 539/2012 г. на Варненски апелативен съд. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решение № 5 от 06.04.2012 г. по т. д. № 274/2011 г. на Силистренски окръжен съд са отхвърлени предявеният от Е. Ю. Ю. против „ [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликата над сумата 40 000 лв. до сумата 60 000 лв. и искането на ищцата за присъждане на разноски.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане същото да бъде отменено, а искът по чл.226, ал.1 КЗ – уважен в пълен размер, заедно с разноските. Касаторката поддържа, че при определяне на дължимото обезщетение въззивният съд не е преценил правилно действителния обем на претърпените неимуществени вреди и не е съобразил размера на застрахователно покритие по застраховката „Гражданска отговорност”, отразяващ променената икономическа конюнктура в страната. Позовава се на необоснованост и незаконосъобразност на извода за съпричиняване на вредите от пострадалия Н. Ю.. Навежда и оплаквания срещу произнасянето на въззивния съд по претенцията й за присъждане на разноски във формата на адвокатско възнаграждение.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, заявени по отношение на въпроса доколко съдът при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка „Гражданска отговорност”. За доказване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК са представени решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 5 от 03.04.2009 г. по т. д. № 58/2008 г. на Силистренски окръжен съд и решение № 8 от 24.03.2009 г. по в. гр. д. № 16/2009 г. на Бургаски апелативен съд.
Ответникът по касация „ЗАД [фирма] – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор. В отговора е заявено искане за разноски.
Ответникът Д. И. Н. не взема становище в срока по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение е прието, че като майка на починалия в резултат на ПТП от 10.11.2010 г. Н. Ю. ищцата Е. Ю. Ю. има право на обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ за претърпените от смъртта на сина й неимуществени вреди в размер, съответстващ изцяло на заявената с исковата молба парична претенция – 100 000 лв. За да отмени частично решението на първата инстанция и да отхвърли иска за разликата над сумата 40 000 лв. до претендираните 100 000 лв., въззивният съд се е позовал на две обстоятелства – установеното по делото съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Н. Ю., определено на 20 % спрямо приноса на виновния водач, и извършеното в хода на процеса плащане на сумата 40 000 лв. от ответника – застраховател за обезщетяване на вредите от произшествието. Отмяната на първоинстанционното решение в частта за присъдените на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение е мотивирана с липсата на доказателства за плащане на възнаграждението.
Единственият правен въпрос, посочен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, е дали при определяне на обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да съобразява и нормативно определените лимити на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”. Въпросът е относим към предмета на спора по чл.226, ал.1 КЗ, но не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Макар да не е изложил изрични мотиви в тази насока, въззивният съд очевидно е отчел нивата на застрахователно покритие по застраховката „Гражданска отговорност” към момента на реализиране на увреждащото произшествие, след като е преценил, че полагащото се на ищцата /сега касатор/ справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД съвпада изцяло с размера на исковата претенция. Частичното отхвърляне на иска не е последица от несъобразяване на лимитите на застрахователно покритие, а от редуциране на обезщетението при предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД съразмерно на приетия процент съпричиняване и от зачитане на извършеното от застрахователя доброволно плащане, с което е погасено частично вземането за обезщетение. След като разрешаването на поставения правен въпрос не е обусловило негативния за касаторката резултат от делото, по повод на същия не може да се допусне касационно обжалване.
Поради несъответствие на въведения с изложението въпрос с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК не се налага обсъждане на доводите за наличие на допълнителните предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед недопускане на касационното обжалване и на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 ГПК на ответника по касация следва да се присъди половината от дължимото за производството пред ВКС юрисконсултско възнаграждение, отразено в приложен към отговора на касационната жалба списък, а именно – 525 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 341 от 05.12.2012 г., постановено по в. т. д. № 539/2012 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА Е. Ю. Ю. с ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], [улица], да заплати на „ЗАД [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], сумата 525 лв. /петстотин двадесет и пет лв./ – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :