Определение №315 от 40630 по ч.пр. дело №203/203 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 315
София,28.03.2011 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и единадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 203/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] -[населено място] срещу определение № 1957 от 09.12.2010 г. по ч. гр. д. № 1775/2010 г. на Софийски апелативен съд, 1 състав. С обжалваното определение е отменено постановеното от К. окръжен съд определение от 29.09.2010 г. за спиране на производството по гр. д. № 39/2010 г. на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК и по същество е оставена без уважение молбата на ответника [фирма] за спиране на делото до установяване на престъпни обстоятелства, предмет на досъдебно производство по сл. д. № 23/2009 г. на Окръжна прокуратура – К..
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на закона и необоснованост и се прави искане за неговата отмяна. Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, което не съдържа аргументи относно приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, а възпроизвежда релевираните в жалбата оплаквания за неправилност на въззивното определение.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] -[населено място] оспорва допустимостта и основателността на подадената жалба по съображения в писмен отговор, депозиран на 28.02.2011 г. чрез процесуален представител.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и допустимостта на частната касационна жалба, приема следното :
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимитивно в чл.274, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК. Съгласно чл.274, ал.3 от ГПК, на касационно обжалване с частна жалба подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения на първоинстанционните съдилища, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/. Извън посочените хипотези постановените от въззивните съдилища определения могат да се атакуват пред Върховния касационен съд на основание чл.274, ал.2 от ГПК само ако са постановени за пръв път от въззивен съд и отговарят на изискванията на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
Обжалваното с частната касационна жалба на [фирма] определение е постановено от Софийски апелативен съд по повод на частна жалба срещу преграждащо развитието на делото определение на К. окръжен съд, с което е спряно производството по гр. д. № 39/2010 г. на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК. Разрешавайки въведения с частната жалба процесуален спор, въззивният съд е отменил обжалваното определение за спиране на делото и в съответствие с правомощията си по чл.278, ал.2 от ГПК е оставил без уважение молбата на дружеството – ответник за спиране на исковото производство. Предвид постановената от въззивната инстанция отмяна на преграждащото хода на делото първоинстанционно определение, въззивното определение не подлежи на касационно обжалване по аргумент за обратното от чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Обжалваемостта на определението не произтича и от разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК, тъй като с него не се дава разрешение по същество на друго производство и не се прегражда развитието на подобно производство. Въззивното определение не попада сред двете категории определения по чл.274, ал.3 от ГПК, за които в действащия Граждански процесуален кодекс е предвиден касационен контрол за законосъобразност, а това обуславя недопустимостта на подадената частна касационна жалба.
По изложените съображения частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Съдържащите се в обжалваното определение указания относно възможността да бъде обжалвано при предпоставките на чл.274, ал.3 от ГПК са без значение за допустимостта на частната жалба и не създават право на обжалване, каквото обжалващата страна не притежава по силата на закона.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] -[населено място] срещу определение № 1957 от 09.12.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 1775/2010 г. на Софийски апелативен съд, 1 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top