5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
София, 02.07.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1063/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение от 15.05.2012 г., постановено по гр. д. № 8787/2011 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ „в” състав. С посоченото решение, след частично потвърждаване и частична отмяна на решение от 19.04.2011 г. по гр. д. № 62452/2010 г. на Софийски районен съд, 77 състав, е признато за установено по реда на чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че [фирма] дължи на Й. М. Ч. сумата 9 325.90 евро – неустойка за забавено изпълнение по чл.8 от предварителен договор от 23.10.2007 г., заедно със сумата 1 800 лв. – разноски за заповедното производство, и сумата 954.03 лв. – лихви за забава за периода 03.04.2010 г. – 08.10.2010 г., като са присъдени разноски на ищеца за двете съдебни инстанции в размер общо на 341.62 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно в частта, с която е признато за съществуващо вземането за неустойка. К. навежда оплаквания за необоснованост и противоречие с материалния закон на направените от въззивния съд изводи за допусната виновна забава при изпълнението на договорното му задължение, за което е уговорена присъдената неустойка, и за отсъствие на основания за нищожност на неустойката и за намаляването й поради прекомерност. При условията на евентуалност релевира доводи за недопустимост и неправилност на решението в частта, с която е уважен искът за съществуване на акцесорното вземане по чл.86, ал.1 ЗЗД.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значими за изхода на делото са формулирани следните въпроси : 1. Отговорен ли е длъжникът за чуждо поведение на лица, на които е възложил извършването на част от престацията, при положение, че такова трето лице се явява изключителен /единствен/ доставчик на тази част от престацията и ако да – на какво основание; 2. По изпълнението на договор от страна на длъжника явява ли се бездействието на трето лице – изключителен /единствен/ доставчик на тази част от престацията /по закон или фактически/ основание за прилагане на института на непреодолимата сила; 3. Допустимо ли е договорното ограничение на приложното поле на института на непреодолимата сила и ако да – следва ли това ограничение да е изрично посочено от страните. К. е аргументирал приложното поле на касационното обжалване с бланкетното твърдение, че поставените въпроси са от значение за развитието на правото, както и с поддържаните пред инстанциите по същество доводи за недължимост на неустойката.
Ответникът по касация Й. М. Ч. от [населено място] е депозирал писмен отговор по чл.287 ГПК, в който изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът по чл.415 ГПК за съществуване на вземане по чл.92 ЗЗД за сумата 9 325.90 евро, Софийски градски съд е приел, че в качеството си на изпълнител по сключения на 23.10.2007 г. предварителен договор за покупко – продажба на право на строеж, извършване на строителство и покупко – продажба на право на собственост върху недвижим имот ответникът [фирма] е забавил със 169 дни изпълнението на строителството, поради което дължи на ищеца – възложител уговорената в чл.8.1 от договора неустойка за забава, възлизаща на 9 325.90 евро. След тълкуване на договорните клаузи въззивният съд е достигнал до извод, че предвиденият в т.11 от Приложение „а” към договора срок за изпълнение на строителството е уговорен не само за завършване на строителството на обекта, както е поддържал ответникът, но и за въвеждането му в експлоатация в състояние, годно за ползване по предназначение от възложителя. В зависимост от това тълкуване съдът е преценил, че независимо от завършването на строителството в рамките на срока по т.11 от Приложение „а” към договора, констатирано с протокол обр.15 от 23.12.2008 г., ответникът дължи договорената в чл.8.1 неустойка за забава, след като до изтичането на срока не е въвел обекта в експлоатация. За неоснователно е счетено възражението на ответника, че не следва да носи отговорност за забавата, тъй като неспазването на срока се дължи на бездействието на трето лице – [фирма], което не е предложило своевременно техническо разрешение за присъединяване на обекта към електроразпределителната и преносна мрежа. Изложени са съображения, че поведението на третото лице, с което ответникът е договарял, не изключва отговорността на изпълнителя за неустойка, доколкото не попада сред изрично посочените в чл.9.4 от договора непреодолими и непредотвратими обстоятелства, предвидени като основание за освобождаване от отговорност за неустойка. По съображения, че уговорената в чл.8.1 неустойка не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и не е прекомерна от гледна точка на критериите на чл.92, ал.2 ЗЗД, Софийски градски съд е отказал да възприеме тезата на ответника за нищожност и прекомерност на неустойката.
Въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение и е уважил иска по чл.415 ГПК относно акцесорното вземане за сумата 954.03 лв., след като е приел, че с изтичане на определения в поканата за плащане на неустойката срок ответникът е изпаднал в забава и дължи на ищеца обезщетение по чл.86 ЗЗД в размер на посочената сума, представляваща законна лихва върху начислената неустойка за периода 03.04.2010 г. – 08.10.2010 г. Произнасянето по иска е съобразено с обстоятелството, че спорът за съществуване на вземането по чл.86, ал.1 ЗЗД е въведен още с исковата молба, като са изложени аргументи, че няма пречка обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД да се претендира в български лева, а не в евро.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Посочените от касатора въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за изхода на делото. Въпросите са изведени от становището на касатора за неправилна преценка от страна на въззивния съд на причините, довели до неспазване на уговорения в т.11 от Приложение „а” към договора срок за изпълнение на строителството. Изводите на съда, че забавата в изпълнението на обвързаното с неустойка задължение не се дължи на непреодолими и непредотвратими обстоятелства, а на виновно поведение на изпълнителя, са резултат от анализа на фактите и доказателствата и от тълкуването на договорните клаузи на чл.8.1 и чл.9.4, с които страните са договорили предпоставките за санкциониране на изпълнителя с неустойка и тези за освобождаването му от отговорност за заплащане на неустойка. Поради обусловеността им от преценката на фактическия и доказателствен материал по делото тези изводи имат значение за правилността на въззивното решение, поради което относимите към формирането им въпроси не могат да бъдат подведени под общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. В този смисъл са и указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, с които е отречена възможността за допускане на касационно обжалване по въпроси, които касаят решаващата правораздавателна дейност на въззивната инстанция по преценка на доказателствата и възприемане на фактическата обстановка по спора.
Освен поради отсъствие на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване и поради ненадлежното заявяване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. К. е основал искането си за достъп до касация на бланкетното твърдение, че посочените като релевантни за изхода на делото въпроси са от значение за развитието на правото. Развитието на правото е част от единното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което изисква разрешените с обжалваното решение правни въпроси да имат значение и за точното прилагане на закона, а в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК няма твърдения и аргументи в тази насока.
В касационната жалба е наведен довод по чл.281, т.2 ГПК за недопустимост на въззивното решение в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по иска с правно основание чл.415, ал.1 ГПК за съществуване на акцесорното вземане по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 954.03 лв. Преценявайки данните по делото, настоящият съдебен състав намира, че не може да се направи обосновано предположение за процесуална недопустимост на обжалвания съдебен акт. Както е констатирал и въззивният съд, спорът за съществуване на вземането по чл.86, ал.1 ЗЗД е въведен като част от предмета на делото с исковата молба, с която е предявен искът по чл.415, ал.1 ГПК. Вземането е признато за съществуващо във валутата в която е претендирано от ищеца – български лева. Въпросът дали обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД може да се претендира в лева, след като неустойката е уговорена в евро, има отношение към правилността на въззивното решение, а не към неговата допустимост, поради което разрешаването му от въззивния съд не насочва към вероятна недопустимост на решението.
С оглед недопускане на касационното обжалване на ответника по касация следва да се присъдят разноски по чл.78, ал.3 ГПК в размер на сумата 500 лв., представляваща ? от адвокатското възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 08.10.2012 г., уговорено не само за изготвяне на отговор на касационната жалба, но и за процесуално представителство пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.05.2012 г., постановено по гр. д. № 8787/2011 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ „в” състав.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място],[жк], бл.16 В, ет.1, ап.1.3, да заплати на Й. М. Ч. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], сумата 500 лв. /петстотин лв./ – деловодни разноски по чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :