4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
София, 04.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 236/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 1885 от 03.12.2011 г., постановено по т. д. № 2084/2011 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав. С посоченото решение е потвърдено решение № 325 от 29.03.2010 г. по т. д. № 902/2011 г. на Софийски градски съд, VІ-2 състав, с което е отхвърлен искът на [фирма] против [фирма] за заплащане на сумата 33 933.89 лв., претендирана на основание чл.213, ал.1 КЗ.
К. навежда оплаквания, че въззивното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон – чл.213, ал.1 КЗ. Излага доводи, че въззивният съд не е определил правилно обема на законовата суброгация по чл.213, ал.1 КЗ и не е преценил правилно съдържанието на застрахователния риск “загуби от неплащане на лизингови вноски”, в резултат на което е достигнал до незаконосъобразния извод, че правата по лизинговия договор и в частност вземанията на застрахования лизингодател за неплатени лизингови вноски и неустойки не се включват в суброгационното право на застрахователя.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси, определени като обуславящи за изхода на делото : “Спорното материално право – суброгационно право на застрахователя да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, чиято правна квалификация е чл.213, ал.1 КЗ; Обемът на суброгацията по чл.213, ал.1 КЗ; Основанията за суброгацията по чл.213, ал.1 КЗ.”. К. се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.3 и т.2 ГПК като твърди, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и се решават противоречиво от съдилищата.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявен от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ за заплащане на сумата 33 933.89 лв., формирана като сбор от сумите 18 336.03 лв. – загуба от пазарна стойност на лек автомобил модел “Хюндай”, марка “С. Фе СМ”, предмет на договор за финансов лизинг № 100089/18.10.2008 г., 2 934.89 лв. – лихва за забава върху първата сума от датата на поканата за доброволното й плащане до предявяване на иска, и 12 662.94 лв. – неустойка по т.8.2.1 от договора за лизинг. Според твърденията в исковата молба, вземането за сумата 33 933.89 лв. е възникнало в резултат на суброгиране на ищеца като застраховател по договор за застраховка срещу риска “загуба от неплащане на лизингови вноски”, сключен с лизингодателя по договора за лизинг [фирма], настъпило след изплащане на застрахователно обезщетение на застрахования на обща стойност 41 699.39 лв.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което искът е отхвърлен като неоснователен, Софийски апелативен съд е приел, че в конкретния случай обемът на суброгационното право на застрахователя по чл.213, ал.1 КЗ се изчерпва със стойността на просрочените от лизингополучателя пет лизингови вноски, чието неплащане е квалифицирано като настъпване на уговорения в застрахователния договор застрахователен риск, изплатени като застрахователно обезщетение на застрахования лизингодател. Въззивният съд е преценил, че всички други вземания на лизингодателя към лизингополучателя, каквито съставляват претендираните с иска вземания за загуба от пазарна стойност на продадения лек автомобил, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на задълженията на лизингополучателя по договора за лизинг, са извън съдържанието на суброгационното право и могат да бъдат упражнявани само от лизингодателя, не и от застрахователя чрез иска по чл.213, ал.1 КЗ.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед мотивите на въззивната инстанция формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси, свързани с обема на суброгационното право на застрахователя по договора за застраховка срещу риска “загуба от неплащане на лизингови вноски по договор за финансов лизинг”, действително са обуславящи за изхода на делото и отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Не са изпълнени обаче допълнителните изисквания на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, с които е обосновано приложното поле на касационното обжалване.
Представените с изложението съдебни решения не доказват твърдението на касатора, че поставените въпроси се решават противоречиво от съдилищата. Две от решенията – решение № 355/28.01.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на Районен съд – Разлог и решение от 07.12.2009 г. по т. д. №163/2009 г. на Окръжен съд – Добрич, са постановени като неприсъствени при предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК и чл.239 ГПК. Със същите са уважени предявени от [фирма] против трети лица искови претенции по чл.213, ал.1 КЗ, чието съдържание е формулирано по идентичен начин с предявената по настоящото дело искова претенция. Предвид разпоредбата на чл.239, ал.2 ГПК, според която неприсъственото решение не се мотивира по същество, решенията не съдържат мотиви по съществото на правния спор и не дават отговор на въпроса дали обемът на суброгационното вземане на застрахователя по застраховката срещу риска “загуба от неплащане на лизингови вноски” се изчерпва с неплатените от лизингополучателя лизингови вноски или включва и други вземания /за лихви, неустойки и загуби от разлика в пазарната стойност на продадения лизингов автомобил/ на застрахования лизингодател срещу неизправния лизингополучател. След като не съдържат мотиви по съществото на спора, посочените решения не могат да се разглеждат като източник на съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Произнасянето в третото решение – решение № 170/08.10.2010 г. по в. гр. д. № 268/2010 г. на Габровски окръжен съд, се припокрива изцяло с решаващите изводи на въззивния съд в обжалваното въззивно решение, а именно – че вземанията за неустойки, уговорени в лизинговия договор, и за вреди от загуба на пазарна стойност от продажбата на лизинговия автомобил могат да бъдат претендирани само от лизингодателя в рамките на лизинговото правоотношение, не и от застрахователя по застраховката “Загуба от неплащане на лизингови вноски”, тъй като не са част от съдържанието на уреденото в чл.213, ал.1 КЗ суброгационно право. Съответствието между двете решения изключва възможността въззивното решение да се допусне до касационен контрол в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено ненадлежно, поради което настоящата инстанция не дължи обсъждането му. Според разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, разрешеният с обжалваното решение правен въпрос трябва да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В конкретния случай касаторът се е позовал единствено на значението на въведените с изложението въпроси за точното прилагане на закона, разглеждано през призмата на релевираните в касационната жалба доводи за неправилно приложение на чл.213, ал.1 КЗ, не и на тяхната значимост за развитие на правото.
Предвид изложените съображения, решението по т. д. № 2084/2011 г. на Софийски апелативен съд не следва да се допуска касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1885 от 03.12.2011 г., постановено по т. д. № 2084/2011 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :