4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
С.,26.03.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 725/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. С. от [населено място] срещу решение № 423 от 23.02.2011 г. по т. д. № 527/2011 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото решение е оставена без уважение молбата на М. С. за тълкуване на постановеното по делото влязло в сила решение № 729 от 21.01.2009 г. в частта, с която след отмяна на решение № 20 от 11.04.2008 г. по гр. д. № 163/2006 г. на Смолянски окръжен съд са отменени на основание чл.74 ТЗ решенията на общото събрание на съдружниците в [фирма] от 28.11.2006 г. поради нарушения на чл.126, ал.3 ТЗ и чл.139 ТЗ.
Касаторката поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като въззивният съд не е съобразил неяснотата на решението по иска с правно основание чл.74 ТЗ, създаваща затруднения за вписване на произтичащите от него промени в търговския регистър.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване е посочено противоречието на въззивното решение с практиката в решение № 118 от 16.02.1974 г. по гр. д. № 3093/73 г. на ВС, ІІ г. о.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], е депозирал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба. В отговора е релевирано и възражение за нередовност на жалбата поради подаването й от лице без представителна власт, легитимирало се “с видимо неавтентично пълномощно”.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Д. на ответника за нередовност на жалбата поради “видима неавтентичност” на пълномощното за подаването й е неоснователен. Към т. д. № 527/2008 г. на Пловдивски апелативен съд е приложено пълномощно, доказващо извършено от М. С. упълномощаване на адв. П. Т. с права за процесуално представителство до приключване на делото. При липса на доказателства, че подписът в пълномощното не принадлежи на упълномощителката М. С., няма основания да се приеме, че пълномощното е неавтентично, респ. че представителната власт не е учредена от вписаното като упълномощител лице.
С решение № 729 от 21.01.2009 г. по т. д. № 527/2008 г. Пловдивски апелативен съд е отменил частично решението по гр. д. № 163/2006 г. на Смолянски окръжен съд и е уважил предявения от М. С. против [фирма] иск с правно основание чл.74 ТЗ като е отменил поради незаконосъобразност взетите от общото събрание на съдружниците в [фирма] решения от 28.11.2006 г. за изключване на С. като съдружник, за освобождаването й като управител, за изкупуване на дяловете й от другия съдружник и за преобразуване на дружеството в Е..
След влизане на въззивното решение в сила М. С. е сезирала Пловдивски апелативен съд с молба за тълкуването му по реда на чл.251 ГПК. Молбата е обоснована с твърдения, че е необходимо да се даде тълкуване на въпроса “как следва да бъде вписано влязлото в сила решение”, тъй като по повод подадено заявление за вписване в търговския регистър на отмяната на незаконосъобразните решения на общото събрание от 28.11.2006 г. длъжностното лице към Агенцията по вписвания извършило само обявяване на съдебното решение, без да отрази по партидатата на дружеството настъпилите в резултат на отмяната промени.
За да остави без уважение молбата за тълкуване, Пловдивски апелативен съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.194, ал.1 ГПК /отм./ за тълкуване на влязлото в сила решение. Изложил е съображения, че тълкуването е способ за отстраняване на допусната неяснота при изразяване волята на съда в диспозитива на решението, която неяснота би могла да породи спорове при изпълнение на решението. След преценка на диспозитива на решение № 729 от 21.01.2009 г. въззивният съд е направил извод, че същият не се нуждае от тълкуване, тъй като отразява ясно формираната в мотивите към решението воля на съда за отмяна на атакуваните с иска по чл.74 ТЗ дружествени решения. Посочил е също, че вписването на промените, които Агенцията по вписвания следва да извърши въз основа на влязлото в сила решение, е предмет на друго специално охранително производство, поради което отговорът на въпроса как следва да се извърши вписването на М. С. за съдружник и управител на [фирма] е извън предмета на спора, разрешен с решението по иска с правно основание чл.74 ТЗ.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Касаторката не е посочила конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, релевантнен за приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се изчерпва с твърдението за противоречие на въззивното решение с практиката в решение № 118 от 16.02.1974 г. по гр. д. № 3093/73 г. на ВС, ІІ г. о., поради което значимият за изхода на делото правен въпрос не може да бъде уточнен и от настоящата инстанция в рамките на правомощията й в производството по чл.288 ГПК за селекция на касационните жалби. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на делото препятства възможността за преценка дали по отношение на обжалваното решение е осъществено предвиденото в чл.280, ал.1 ГПК общо основание за достъп до касация и е достатъчно, за да не се допусне решението до касационен контрол. В този смисъл са и указанията на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г.
Дори да се приеме, че с оглед предмета на производството по чл.194, ал.1 ГПК /отм./, аналогичен на чл.251 ГПК, обуславящият въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК се свежда до предпоставките за тълкуване на влязло в сила съдебно решение, същият не е разрешен от въззивния съд в противоречие с представеното от касаторката решение № 118 от 16.02.1974 г. по гр. д. № 3093/73 г. на ВС, ІІ г. о. В цитираното решение е прието, че на тълкуване подлежи само диспозитивът на решението при условие, че е неясен, поражда съмнения в процеса на изпълнение на решението и това налага по тълкувателен път да се разкрие истинската воля на съда по спорния предмет на делото. Становището, че тълкуването е способ за разкриване на действителната воля на съда по спорния предмет на делото в хипотезата, когато тази воля е изразена неясно в диспозитива на влязлото в сила решение, е поддържано последователно в практиката на ВС и на ВКС, включително в тази, създадена при действието на ГПК от 2007 г. – решение № 23/01.03.2010 г. по т. д. № 663/2008 г., ІІ т. о., решение № 109/26.10.2010 г. по т. д. № 799/2009 г. на ІІ т. о., решение № 14 от 10.02.2009 г. по т. д. № 286/2008 г. на ІІ т. о. и др. Произнасянето на въззивния съд е съобразено изцяло с посочената практика, тъй като изводът за неоснователност на молбата за тълкуване е обоснован със съображения за отсъствие на неясноти в диспозитива на съдебното решение, с което е уважен искът по чл.74 ТЗ. Като несвързан с предмета на спора по чл.74 ТЗ и невключен в произнасянето на съда по основателността на иска с правно основание чл.74 ТЗ, въпросът как следва да се впишат в търговския регистър промените, произтичащи от отмяната на атакуваните с иска дружествени решения, не може да получи отговор посредством тълкуване на влязлото в сила решение. Съобразяването на въззивното решение с практиката на ВС и ВКС по приложението на чл.194, ал.1 ГПК /отм./, съответно чл.251 ГПК, сочи на неоснователност на искането за допускане на решението до касационно обжалване на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 423 от 23.02.2011 г., постановено по т. д. № 527/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :