3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
София,25.02.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 397/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Политическа партия /ПП/ „Българска работническа социалистическа партия” със седалище в [населено място] срещу определение № 270 от 30.09.2013 г., постановено по т. д. № 3407/2013 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане касационната жалба на ПП „Българска работническа социалистическа партия” срещу решение № 614 от 30.03.2012 г. по т. д. № 1374/2011 г. на Софийски градски съд, с което партията – жалбоподател е прекратена на основание пар.4, ал.4 във вр. с ал.3 и ал.1 ПЗР на ЗПП и чл.38 ЗПП.
В частната жалба се прави искане за отмяна на постановеното от първия състав на ВКС, Търговска колегия, определение поради неправилността му вследствие нарушение на материалния закон. Навежда се оплакване, че преценката за недопустимост на касационната жалба не е съобразена с обстоятелството, че преди да приложи разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК в процедурата по призоваване и връчване на обжалваното решение Софийски градски съд не е изпълнил задължението си да призове партията – жалбоподател чрез физическите лица от състава на нейните органи. Поддържат се доводи, че разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК е неприложима, тъй като не е изпълнено императивното изискване на чл.41, ал.3 ЗПП за обнародване на решението в „Държавен вестник” като предпоставка за начало на срока за неговото обжалване.
Препис от частната жалба е връчен на Върховна касационна прокуратура, която не е изразила становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане касационната жалба на ПП „Българска работническа социалистическа партия” срещу решението по т. д. № 1374/2011 г. на Софийски градски съд, съставът на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че жалбата е подадена след изтичане на предвидения в чл.41, ал.1 ЗПП преклузивен 14 – дневен срок за обжалване на решението и е процесуално недопустима. Така направеният извод е аргументиран със съображения, че жалбата е депозирана на 08.04.2013 г., а решението е връчено на партията – жалбоподател по реда на чл.50, ал.2 ГПК около една година по-рано – на 30.03.2012 г. Съставът на ВКС е преценил, че връчването на решението по реда на чл.50, ал.2 ГПК е редовно предвид удостоверения от длъжностното лице по призоваването факт, че политическата партия и лицето, което я представлява – Ч. Г., са напуснали преди години вписания в регистъра на политическите партии при СГС адрес – [населено място], [улица], и в регистъра не е вписан нов адрес.
Определението за оставяне на касационната жалба без разглеждане е правилно.
От приложените към т. д. № 1374/2011 г. на Софийски градски съд призовки и съобщения се установява, че в качеството на ответник по предявения от Софийска градска прокуратура иск ПП „Българска работническа социалистическа партия” е призовавана по делото от адреса, вписан в Регистъра на политическите партии при Софийски градски съд – [населено място], [улица]ІІІ № 142 А. Изпратените до този адрес призовки и съобщения, с които съдът е предприел връчване на препис от исковата молба с приложенията и уведомяване за датата на откритото съдебно заседание, са върнати с отбелязване, че по сведение на живущата на адреса Г. П. политическата партия „не се намира на адреса”, а лицето, което я е представлявало – Ч. Г., е напуснал адреса преди години. Съобразявайки посочените данни, надлежно удостоверени с подпис на длъжностното лице по призоваването, и отсъствието на друг вписан в регистъра адрес на партията – ответник, Софийски градски съд е приложил фикцията на чл.50, ал.2 ГПК както за призоваването на ответника, така и за връчването на решението, с което е уважен искът на Софийска градска прокуратура.
Настоящият състав на ВКС споделя изцяло преценката на първия тричленен състав, че постановеното от Софийски градски съд решение следва да се счита за редовно връчено на ответника – жалбоподател при условията на чл.50, ал.2 ГПК на датата, отразена в приложеното към делото съобщение – 30.03.2012 г. Процесуалният закон не поставя условие фингираното призоваване и връчване на съдебни книжа на юридическо лице по реда на чл.50, ал.2 ГПК да се предхожда от опити за връчване на физическите лица, които формират състава на неговите управителни и/или представителни органи. Поради това не може да се приеме за основателен довода в частната жалба, че връчването на решението по реда на чл.50, ал.2 ГПК не е редовно, тъй като съдът не е положил усилия да извърши връчване чрез представителните органи на политическата партия. С връчване на решението на датата 30.03.2012 г. е поставено началото на преклузивния 14-дневен срок по чл.41, ал.1 ЗПП за подаване на касационна жалба, който несъмнено е пропуснат от жалбоподателя, след като касационната жалба е подадена едва на 18.04.2013 г.
Неоснователен е и доводът, че срокът за обжалване не е пропуснат, тъй като решението не е обнародвано в „Държавен вестник” според изискването на чл.41, ал.3 ЗПП. Съгласно разпоредбата на чл.41, ал.1 ЗПП, решението на Софийски градски съд по чл.40 ЗПП за прекратяване на политическа партия подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в 14-дневен срок от узнаването му. Законът не свързва субективният момент на узнаване на решението с обективния факт на обнародване на решението в „Държавен вестник”, съобразно чл.41, ал.3 ЗПП. В случая узнаването на решението е последица от фингираното му връчване по реда на чл.50, ал.2 ГПК на датата 30.03.2012 г. и обстоятелството, че същото не е обнародвано в „Държавен вестник” по никакъв начин не е рефлектирало върху началото и течението на преклузивния срок за обжалване по чл.41, ал.1 ЗПП.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 270 от 30.09.2013 г., постановено по т. д. № 3407/2013 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :