2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 801
гр. София, 21.12.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 546/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. К. в качеството на ЕТ „К. – К. И.” със седалище и адрес на управление на търговската дейност в гр. Габрово – чрез процесуалния му представител адв. И. Л., срещу решение № 28 от 24.02.2010 г. по в. гр. д. № 723/2009 г. на Великотърновски апелативен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 71 от 24.09.2009 г. по гр. д. № 52/2009 г. на Габровски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против „Х.” ООД искове за сумите 132 419.42 лв. и 5 000 лв., квалифицирани по чл.286, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, и са присъдени разноски на ответника в размер на 3 350 лв.; Осъден е К. И. в качеството на ЕТ „К. – К. И.” да заплати на „Х.” ООД сумата 4 800 лв. – разноски за въззивното производство.
В касационната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на въззивното решение като се прави искане за неговата отмяна и за уважаване на исковете, ведно с присъждане на разноски. Касаторът се позовава на извършени от въззивния съд съществени процесуални нарушения, изразяващи се в отказ да се допуснат и съберат ангажирани с въззивната жалба доказателства, въпреки възприетата с доклада по делото различна правна квалификация на главния осъдителен иск за сумата 132 419.42 лв. и предпоставките по чл.266, ал.3 от ГПК. Релевира доводи, че за страните са възникнали процесуални права да поискат и представят нови доказателства, относими към изменената правна квалификация на спорното правоотношение, а за въззивната инстанция – задължение да допусне и обсъди тези доказателства и да изгради въз основа на тях фактическите си и правни изводи по предмета на делото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са обуславящи за правилното решаване на спора и за крайния изход на делото, но са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд : 1. За правната квалификация на спорното правоотношение и предопределящото й значение спрямо вида и характера на допустимите доказателствени средства, разпределянето на доказателствената тежест и процесуалните възможности на страните. 2. За приложното поле на института по чл.267, ал.1 от ГПК и необходимостта от нов доклад по делото, ако въззивната инстанция констатира процесуално нарушение в доклада на първоинстанционния съд в частта относно правната квалификация на иска; 3. При изменение на правната квалификация от въззивния съд започва ли процесът отначало във въззивното производство и какви са процесуалните права на страните, произтичащи от новата квалификация; 4. Доказателствата, които не са приети от първоинстанционния съд, могат ли да се искат като допустими пред въззивната инстанция по реда на чл.266, ал.3 от ГПК. По отношение на първия въпрос касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 /погрешно квалифицирано като т.1/ от ГПК и твърди, че е разрешен в противоречие с постановени от Върховния касационен съд решения – решение № 1116/01.10.2008 г. по гр. д. № 4876/2007 г. на V г. о., решение № 827/19.11.2003 г. по гр. д. № 74/2003 г. на ІІ г. о., решение № 1452/29.12.2008 г. по гр. д. № 4833/2007 г. на ІV г. о., решение № 385/21.04.2009 г. по гр. д. № 122/2008 г. на І г. о. и решение № 222/16.02.2000 г. по гр. д. № 1299/99 г. на V г. о. Останалите въпроси са поставени с оглед основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, обосновано с липсата на съдебна практика и значимостта им за правоприлагането.
Ответникът по касационната жалба „Х.” ООД – гр. С. е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване и на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
С обжалваното решение Великотърновски апелативен съд е потвърдил постановеното от Габровски окръжен съд решение по гр. д. № 52/2009 г., с което са отхвърлени предявените от К. И. в качеството на ЕТ „К. – К. И.” против „Х.” ООД обективно съединени искове, квалифицирани като такива с правно основание чл.286, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за сумите 132 419.42 лв. – неплатена цена по договор за отглеждане и доставка на живи пилета, и 5 000 лв. – обезщетение за забава върху неплатената цена от датата на последната фактура – 07.12.2006 г., до предявяване на исковете. За да постанови решение в посочения смисъл, въззивният съд е анализирал обстойно всички събрани по делото доказателства – писмени, гласни и заключения на съдебни експертизи, въз основа на които е достигнал до извод, че не съществуват непогасени задължения на ответника към ищеца за неплатено възнаграждение по сключени в периода м. март – м. декември 2003 г. устни договори за отглеждане, угояване и предаване на живи пилета, оформени с посочените в исковата молба и справка към нея предавателни протоколи и фактури.
След преценка на заявените във въззивната жалба на ищеца доводи за неправилно определяне на правната квалификация на главния иск за сумата 132 419.42 лв. в открито съдебно заседание на 26.01.2010 г. въззивният съд е изменил доклада на първоинстанционния съд в частта относно правната квалификация на иска като е постановил същият да се счита с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.286, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД. В мотивите към въззивното решение са изложени съображения, че възприетата от първоинстанционния съд правна квалификация по чл.327, ал.1 от ТЗ е неправилна, тъй като спорното правоотношение не произтича от договор за търговска продажба, а от договор за отглеждане, угояване и предаване на живи пилета, който по същността си се доближава до договора за изработка. За неоснователно е счетено оплакването на ищеца – жалбоподател за недопустимост на първоинстанционното решение като постановено по непредявен иск. Прието е, че искът за сумата 132 419.42 лв. е разгледан на предявеното договорно основание, поради което неправилното му квалифициране по чл.327, ал.1 от ТЗ вместо по чл.266, ал.1 от ЗЗД не е рефлектирало върху допустимостта на атакувания съдебен акт и върху правилността на крайния извод на първата инстанция за неоснователност на исковата претенция.
Произнасяйки се съобразно чл.267 от ГПК по направените във въззивната жалба доказателствени искания, Великотърновски апелативен съд е оставил без уважение исканията за назначаване на допълнителни експертизи – графологична и икономическа, и за допускане на свидетел. Отказът е мотивиран с преклудирането съгл. чл.266, ал.1 от ГПК на исканията за експертизи, с отсъствието на необходимост от изслушване на допълнителни експертизи, с недопустимостта на свидетелските показания, предвид забраната на чл.164, ал.1, т.5 от ГПК и с липсата на процесуални нарушения по смисъла на чл.266, ал.3 от ГПК, сочени като причина за ангажиране на доказателствата във въззивното производство.
Въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, с които е обосновано приложното поле на касационното обжалване.
Първият поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпрос – за определянето на правната квалификация на предявения иск и свързаните с нея процесуални права и задължения на страните, несъмнено е значим за изхода на делото и отговаря на установеното в чл.280, ал.1 от ГПК общо изискване. Не е осъществена обаче поддържаната допълнителна предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като представените от касатора съдебни решения не доказват противоречивото му разрешаване от съдилищата. В решенията /цитирани по-горе/ е отразено възприетото в константната практика на Върховния касационен съд разбиране, че като инстанция по съществото на спора въззивният съд е длъжен да даде самостоятелна квалификация на спорното правоотношение въз основа на фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум и да разреши спора съобразно действителното правно основание на исковата претенция. В идентичен смисъл са и указанията, съдържащи се в т.19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Не съществува противоречие в практиката и по въпроса, че неправилната правна квалификация на иска е от значение за правилността, а не за допустимостта на обжалваното решение, щом като искът е разгледан на предявеното основание. Определянето на правилната правна квалификация от въззивната инстанция е от значение за материалната законосъобразност на акта по съществото на правния спор и само по себе си не е източник на процесуални права и задължения за страните, свързани с ангажирането на нови доказателства. Осъществявайки правомощията си на инстанция по съществото на спора, Великотърновски апелативен съд е процедирал по аналогичен начин като съобразно обстоятелствената част и петитума на исковата молба е квалифицирал иска за сумата 139 419.42 лв. с правно основание чл.286, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД и е изменил счетената за неправилна квалификация на иска по чл.327, ал.1 от ТЗ, дадена от първоинстанционния съд. Промяната на квалификацията не е рефлектирала върху основанието на предявения и разгледан от първата инстанция осъдителен иск, нито върху подлежащите на доказване правнорелевантни факти, поради което за страните не са възникнали процесуални права за ангажиране на нови доказателства във въззивното производство при условията на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК.
Формулираните в п.2, п.3 и п.4 от изложението процесуалноправни въпроси не могат да бъдат определени като обуславящи по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, за да обосноват допускане на въззивното решение до касационен контрол. Произнасянето на въззивната инстанция относно отсъствието на необходимост от нов доклад по делото и на предпоставки от кръга на визираните в чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК за допускане на ангажираните с въззивната жалба на касатора нови доказателства е от значение за правилността на обжалвания съдебен акт, не и за основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до обжалване. Евентуалните порочни процесуални действия на съда са относими към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК и не подлежат на преценка в производството по чл.288 от ГПК, съгласно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Дори да се приеме, че въпросите съответстват на изискването по чл.280, ал.1 от ГПК, не е налице допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, на която се позовава касаторът. Според разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК предпоставя едновременно две изисквания – разрешеният с обжалваното решение правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, а за развитието на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, което налага създаване на съдебна практика по прилагането им или осъвременяване на съществуващата практика. Разпоредбите на чл.266 от ГПК и чл.267 и сл. от ГПК, които уреждат правомощията на въззивната инстанция и условията за допускане на нови доказателства във въззивното производство при действието на приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс, са ясни, не се нуждаят от тълкуване и по приложението им вече съществува непротиворечива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, обективирана в постановени по реда на чл.290 от ГПК съдебни решения на Върховния касационен съд. Поради изложеното касационното разглеждане на поставените процесуалноправни въпроси няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, вложен от законодателя в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 28 от 24.02.2010 г., постановено по в. гр. д. № 723/2009 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :