3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
София, 31.01.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 26/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 10841 от 02.07.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 3423/2012 г. на Софийски градски съд. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу определение от 06.01.2012 г. по гр. д. № 60734/2011 г. на Софийски районен съд, 45 състав, с което е отхвърлено подаденото от дружеството – частен жалбоподател заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата 20 000 лв. въз основа на запис на заповед от 06.01.2011 г. против издателя на записа на заповед И. А. И..
В частната жалба се прави искане за отмяна на въззивното определение като се поддържа, че същото е неправилно поради необоснованост и противоречие със закона на направените от въззивния съд изводи за външна нередовност на записа на заповед като документ по смисъла на чл.417, т.9 ГПК.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с въпроса за външната редовност по смисъла на чл.418, ал.2 ГПК на представения в заповедното производство запис на заповед, в текста на който са нанесени корекции и който съдържа вписвания, насочващи към каузално правоотношение по договор за паричен заем. Частният жалбоподател се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и твърди, че въззивният съд е разрешил поставения въпрос в противоречие с практиката в определение от 27.12.2011 г. по ч. гр. д. № 16022/2011 г. на Софийски градски съд.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по жалбата И. А. И. от [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на Софийски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в размер на сумата 20 000 лв., Софийски градски съд е приел, че представеният със заявлението запис на заповед от 06.01.2011 г. не съставлява редовен от външна страна документ по смисъла на чл.418, ал.2 във вр. с чл.178, ал.2 ГПК, поради което не може да послужи като основание за издаване на заповед за изпълнение срещу посочения в текста му издател И. А. И.. Този извод е мотивиран с наличието на очевидни поправки в оригинала на записа на заповед, изразяващи се в заличаване с бял коректор на части от печатния текст на документа, без отбелязване кога и от кого са извършени. Като допълнителен аргумент за неоснователност на заявлението е посочено и обстоятелството, че заличените, но въпреки това четими изрази – „лице, даващо пари на заем” и „лице, вземащо пари на заем”, насочват към отношения по договор за заем между издателя и поемателя и разколебават абстрактния характер на записа на заповед като едностранна сделка.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Поставеният от частния жалбоподател въпрос за външната редовност на записа на заповед като документ по смисъла на чл.417, т.9 ГПК е от значение за изхода на делото, но не е осъществена специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК допълнителна предпоставка, с която е обосновано искането за допускане на касационно обжалване.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя за противоречие на решаващите изводи на въззивния съд, обусловили отхвърлянето на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с практиката в определение от 27.12.2011 г. по ч. гр. д. № 16022/2011 г. на Софийски градски съд. В посоченото определение е застъпено становище, че за да има качеството на документ по смисъла на чл.417, т.9 ГПК, записът на заповед трябва да е редовен от външна страна и да притежава задължителните реквизити, предвидени в чл.535 ТЗ; Вписването в текста на записа на заповед на други изрази, различни от реквизитите по чл.535 ТЗ и създаващи индиции за каузално правоотношение между страните, не опорочава редовността на записа на заповед и не изключва абстрактния му характер, стига да не разколебава безусловния характер на поетото от издателя обещание за плащане. При постановяване на обжалваното определение вписванията в текста на записа на заповед, насочващи към каузално правоотношение между поемателя и издателя, са само допълнителен аргумент в подкрепа на преценката за несъответствие на записа на заповед с изискванията на чл.418, ал.2 във вр. с чл.417, т.9 ГПК. Решаващият аргумент за отхвърляне на заявлението са видимите корекции в оригинала на записа на заповед, извършени от неизвестно лице с цел премахване на първоначално съдържащи се в текста на документа изрази, които са преценени от въззивния съд като пороци, лишаващи записа на заповед от предвидената в чл.418, ал.2 във вр. с чл.417, т.9 ГПК формална удостоверителна сила. Така възприетото разрешение не противоречи на произнасянето в определението по ч. гр. д. № 16022/2011 г. на Софийски градски съд, доколкото в мотивите към същото не се съдържат констатации за наличие на поправки и зачерквания в записа на заповед, въз основа на който е разпоредено да се издадат заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Поради отсъствие на противоречие между формираната с двете определения съдебна практика обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
С оглед недопускане на касационното обжалване на частния жалбоподател следва да се върне сумата 185 лв., внесена с преводно нареждане от 21.12.2012 г. за разглеждане по същество на частната касационна жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10841 от 02.07.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 3423/2012 г. на Софийски градски съд.
Да се върне на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 185.00 лв. /сто осемдесет и пет лв./, внесена с преводно нареждане от 21.12.2012 г. по сметка на ВКС като държавна такса за разглеждане на частна касационна жалба по ч. гр. д. № 3423/2012 г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :