5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 742
София, 19.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2288/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 847 от 24.04.2014 г., постановено по в. т. д. № 4415/2013 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 641 от 01.04.2013 г. по т. д. № 5/2011 г. на Софийски градски съд в обжалваната част, с която след прекратяване на производството по несъстоятелност на [фирма] /в несъстоятелност/ е постановено заличаване на несъстоятелния търговец от търговския регистър на основание чл.632, ал.4 ТЗ.
В касационната жалба се прави искане за обезсилване на въззивното решение като недопустимо или за отмяната му като неправилно поради нарушение на закона. Недопустимостта на решението е аргументирана с довод, че въззивният съд не е зачел силата на пресъдено нещо на влезлите в сила решения по т. д. № 239/2011 г. на Видински окръжен съд, с които е открито производство по несъстоятелност на едноличния търговец – длъжник, същият е обявен в несъстоятелност и е започнало осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността. Като основания за неправилност на решението са посочени незачитането на силата на пресъдено нещо на решенията по посоченото дело, несъобразяването на действието им по отношение на всички – чл.724, ал.1 ТЗ, и липсата на произнасяне по доводите във въззивната жалба на касатора за недопустимост на едновременни производства по несъстоятелност на един и същ длъжник в различни съдилища.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следните въпроси : Може ли да се развиват едновременно две производства по несъстоятелност на един длъжник пред различни съдилища; Ако по едното дело са налице решения за откриване на производство и за обявяване на длъжника в несъстоятелност, то може ли по второто дело да бъдат постановявани същите такива решения; Какво е действието на тези решения, след като са обявени в търговския регистър, и длъжни ли са всички други съдилища да зачитат действието им преди те да са влезли в сила с оглед разпоредбата на чл.634 ТЗ и чл.714 ТЗ, особено в случаите, когато вторият съд е знаел /видно от собствените му актове/ за съществуването на предходни решения на друг съд в друго производство по несъстоятелност; Формира ли решението за откриване на производство по несъстоятелност и решението за обявяване в несъстоятелност сила на пресъдено нещо и друг съд длъжен ли е да зачита силата на тези решения; Допустимо ли е съд, който не е постановявал решение за обявяване на даден търговец в несъстоятелност, да постанови неговото заличаване от Търговския регистър; Неспазването на разпоредбите, уреждащи подсъдността на делата по несъстоятелност, преодолява ли се от влизане в сила на решенията по процесуално недопустимото производство /по което не е спазена подсъдността/ с оглед факта, че всяко съдебно решение, което не е нищожно, поражда присъщите за съдебните решения правни последици, както и с оглед разпореденото от Търговския закон незабавно действие и то по отношение на всички на решенията за откриване на производство по несъстоятелност и за обявяване на длъжника в несъстоятелност. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК с твърдение, че по поставените въпроси липсва съдебна практика, а „вече има и друг казус, почти идентичен с настоящия” – решение № 71/14.04.2014 г. по т. д. № 224/2013 г. на Добрички окръжен съд и решение от 16.12.2013 г. по т. д. № 3797/2013 г. на Софийски апелативен съд, както и че „е необходима намесата на ВКС за осигуряване точното прилагане на закона и отстраняване на възможна колизия на производства по несъстоятелност, които по своя предмет и цел са идентични”.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не са постъпили отговори на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение № 641 от 04.04.2013 г. по т. д. № 5/2011 г. Софийски градски съд е прекратил производството по несъстоятелност на [фирма] и е постановил заличаване на едноличния търговец от търговския регистър на основание чл.632, ал.4 ТЗ. Съдът по несъстоятелност се е произнесъл в посочения смисъл, след като е констатирал, че с негово решение от 14.11.2011 г. е открито производство по несъстоятелност на едноличния търговец – длъжник, който впоследствие е обявен в несъстоятелност, че производството по несъстоятелност е спряно на основание чл.632, ал.5 във вр. с ал.1 ТЗ и че до изтичане на едногодишния срок по чл.632, ал.2 ТЗ не е поискано възобновяването му и кредиторите не са предвнесли разноските, указани в определение от 11.11.2011 г.
Сезиран с въззивна жалба от кредитора [фирма], Софийски апелативен съд е потвърдил решението на съда по несъстоятелност в обжалваната част, с която е постановено заличаване на несъстоятелния длъжник от търговския регистър. Като неоснователни са преценени оплакванията в жалбата за недопустимост на обжалвания съдебен акт поради наличие на друго производство по несъстоятелност на същия длъжник, предмет на висящото пред Видински окръжен съд т. д. № 239/2011 г., по което с решение от 11.07.2011 г. е открито производство по несъстоятелност на търговеца, а с решение от 14.11.2011 г. последният е обявен в несъстоятелност и е поставено началото на осребряване на имуществото му, включено в масата на несъстоятелността. Изхождайки от разпоредбата на чл.632, ал.4 във вр. с ал.1 ТЗ, въззивният съд е изразил становище, че прекратяването на производството по несъстоятелност и заличаването на несъстоятелния търговец от търговския регистър е закономерна последица от обявяването на търговеца в несъстоятелност и от липсата на имущество в масата на несъстоятелността, достатъчно за покриване на началните разноски, респ. от отказа на кредиторите да предвнесат необходимите за развитието на производството по несъстоятелност разноски. Доколкото посочените обстоятелства са били осъществени в рамките на производството по несъстоятелност пред Софийски градски съд, въззивният съд е счел, че съдът по несъстоятелност е постановил решението си при наличие на законовите предпоставки по чл.632, ал.4 и ал.1 ТЗ. Въззивният съд е посочил, че решението е постановено от Софийски градски съд в съответствие с определената по правилото на чл.613 ТЗ родова и местна подсъдност на делата за несъстоятелност, тъй като към момента на подаване на молбата на кредитор за откриване на производство по несъстоятелност – 20.12.2010 г., седалището на длъжника се е намирало в [населено място]. Обстоятелството, че по подадена на 28.04.2011 г. от самия длъжник молба за откриване на производство по несъстоятелност е образувано друго дело за несъстоятелност пред Видински окръжен съд – т. д. № 239/2011 г., и че по това дело са постановени паралелни решения за откриване на производство по несъстоятелност и за обявяване на длъжника в несъстоятелност, е счетено за ирелевантно за допустимостта на обжалваното решение. В тази насока съставът на Софийски апелативен съд е изложил аргументи, че като недопустимо може да бъде квалифицирано решението на Видински окръжен съд, който при наличие на постановено и обявено в търговския регистър решение за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника не е спрял образуваното пред него производство по несъстоятелност, но не и обжалваното решение, което е постановено от единствено компетентния за това съд и при наличие на законовите предпоставки на чл.632, ал.4 и ал.1 ТЗ.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Поставените от касатора въпроси, с които е обосновано приложното поле на касационното обжалване, не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за изхода на делото.
Според т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, от значение за изхода на делото е този правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като правилността на решението не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК.
Всички формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси са изведени от оплакванията в касационната жалба, че въззивният съд е постановил недопустимо и неправилно решение като не е зачел силата на пресъдено нещо на постановените в друго производство решения, с които е открито производство по несъстоятелност на същия длъжник и длъжникът е обявен в несъстоятелност. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е произнасял по тези въпроси и не е обсъждал дали решенията на Видински окръжен съд се ползват със сила на пресъдено нещо в по-рано образуваното производство по несъстоятелност пред Софийски градски съд и какво е тяхното значение за това производство, в рамките на което производството по несъстоятелност на обявения в несъстоятелност длъжник е прекратено като последица от настъпване на предпоставките по чл.632, ал.4 ТЗ. Потвърждаването на решението за заличаване на длъжника от търговския регистър е обусловено единствено от преценката, че решението е постановено в съответствие с произтичащата от чл.613 ТЗ компетентност на съда и при наличие на предвидените в чл.632, ал.4 във вр. с ал.1 ТЗ законови предпоставки. Дори да са значими за конкретното дело – с оглед безспорния факт на паралелно развилите се производства по несъстоятелност на длъжника, поставените в изложението въпроси не могат да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол, след като не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд за осъществяване на основанието, с което законът свързва заличаването на несъстоятелния длъжник от търговския регистър в хипотезата на чл.632, ал.4 ТЗ. Така, както са поставени, въпросите не насочват към вероятна недопустимост на въззивното решение, което изключва необходимостта да се допусне касационно обжалване с цел проверка на процесуалната допустимост на решението по реда на чл.290 ГПК.
Самостоятелен аргумент за недопускане на касационното обжалване е недоказаността на допълнителната предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Решенията, с които касаторът е подкрепил твърдението си за противоречива практика на съдилищата по посочените в изложението въпроси, не съдържат отбелязване да са влезли в сила и с оглед указанията в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не следва да бъдат преценявани като източник на съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е заявено надлежно, тъй като не са изложени съображения в какво се изразява значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърдението, че „е необходима намесата на ВКС за осигуряване точното прилагане на закона и отстраняване на възможна колизия на производства по несъстоятелност, които по своя предмет и цел са идентични”, не съставлява надлежно обосноваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и не е достатъчно, за да се приеме, че това основание е осъществено.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 4415/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 847 от 24.04.2014 г., постановено по в. т. д. № 4415/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :