4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 744
гр. София, 29.11. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 483/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ч. Е. България” АД със седалище в гр. София срещу решение № 209 от 28.12.2009 г. по в. гр. д. № 520/2009 г. на Видински окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 38 от 30.07.2009 г. по гр. д. № 1542/2008 г. на Видински районен съд, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК от дружеството – касатор против П. В. К. иск за сумите 1 130.92 лв. – главница по неизплатени фактури за ползвана електрическа енергия, и 619.07 лв. – законна лихва за забава за периода 01.06.2003 г. – 11.03.2008 г., предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК като се прави искане за неговата отмяна и за уважаване на предявения иск. Неправилността на решението е обоснована с твърдения за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд за липса на облигационно правоотношение между страните през исковия период по повод доставка и потребление на електрическа енергия, а като последица от това и на възникнало в тежест на ответника задължение за заплащане цената на потребената енергия. Релевират се доводи за необоснованост на преценката относно характера и значението на общите условия, регулиращи правоотношенията между доставчика и потребителя на електрическа енергия, както и на съжденията на съда за недоказаност на правоприемството между ищцовото дружество и „Е. П.” Е. като доставчик на Е.енергия за района на гр. Видин в периода 2003/2004 г. Касаторът се позовава и на нарушение на материалния закон – чл.111, б.”в” от ЗЗД, при произнасяне по възражението на ответната страна за изтекла погасителна давност.
В изпълнение на установеното в чл.284, ал.3, т.1 от ГПК изискване е депозирано „изложение”, което възпроизвежда сочените в жалбата основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК, без да се твърдят и обосновават основания от кръга на визираните в чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК за допускане на обжалването. С „изложението” е представено решение от 28.07.2009 г. по гр. д. № 3215/2008 г. на Софийски градски съд.
Ответникът по касационната жалба П. В. К. от гр. Видин е депозирал писмен отговор от 04.05.2010 г., в който изразява становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване и на самата жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди решението на Видински районен съд за отхвърляне на предявения от „Ч. Е. България” АД против П. В. К. иск относно вземането, предмет на издадената срещу ответника заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, Видински окръжен съд е приел, че ищецът не е доказал възникването и съществуването през исковия период на облигационно правоотношение между страните по повод доставка на електрическа енергия, сочено за източник на спорното вземане; качеството си на правоприемник на дружеството, доставяло електрическа енергия на територията на гр. Видин през процесния период 2003/2004 г. – „Е. П.” Е., и приложимостта към спора на представените с исковата молба Общи условия. В условията на евентуалност са изложени съображения за несъществуване на вземането, предвид основателното възражение на ответника за изтекла погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване е обвързано от процесуалния закон с предвидените в чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК предпоставки : Решението трябва да съдържа произнасяне по обуславящ изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос /чл.280, ал.1, от ГПК/, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС /т.1/, решаван е противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /т.3/.
Съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по см. на чл.280, ал.1 от ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Обуславящият въпрос – материалноправен или процесуалноправен, не се припокрива с основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК и не може да бъде отъждествяван с тях, тъй като те са относими към правилността на съдебния акт и подлежат на преценка при осъществяване на касационния контрол в производството по чл.290 от ГПК. Посочването на значимия за конкретното дело правен въпрос е задължение на касатора, който следва да го формулира ясно и точно, а Върховният касационен съд може само да го уточни или конкретизира въз основа на обстоятелствената част на изложението. Непосочването на значимия правен въпрос е обявено в решението за достатъчно основание за недопускане на атакувания съдебен акт до касационен контрол, без да се обсъждат допълнителните предпоставки, специфични за всяко от основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК.
Касаторът е изпълнил формално задължението си за представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, но в него не е формулирал материалноправни или процесуалноправни въпроси, които според вижданията му са обусловили решаващите изводи на въззивния съд за отхвърляне на предявения иск. Общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК е обоснована с релевираните в касационната жалба пороци на обжалваното решение, относими към касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и към правилността на решението, което само по себе си е достатъчно за недопускане на касационното обжалване.
Дори да се приеме, че от обстоятелствената част на „изложението” като обуславящи могат да бъдат уточнени материалноправните въпроси за източника на облигационни правоотношения между доставчика и потребителите на електрическа енергия през процесния период, за приложимите към тези правоотношения правни норми и за погасителната давност спрямо вземането на доставчика за цена на ползваната от потребителите електрическа енергия /общата по чл.110 от ЗЗД или кратката по чл.111, б.”в” от ЗЗД/, както и процесуалноправния въпрос за доказването на активната материалноправна легитимация на „Ч. Е. България” АД като носител на защитаваното с иска вземане, касаторът не е посочил и доказал нито една от допълнителните предпоставки по т.1, т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, съставляващи абсолютно условие за достъп до касационен контрол. Представеното с изложението решение от 28.07.2009 г. по гр. д. № 3215/2008 г. на Софийски градски съд, ІІ „в” състав, цитирано вероятно с оглед на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, не съдържа отбелязване за влизане в сила, поради което и съобразно разрешенията в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. не е годно да докаже тезата за противоречива съдебна практика по поставените правни въпроси.
Предвид изложените съображения, решението по в. гр. д. № 520/2009 г. на Видински окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 209 от 28.12.2009 г., постановено по в. гр. д. № 520/2009 г. на Видински окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :