4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
София, 09.07.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1149/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. Г. от [населено място], действащ като [фирма], срещу решение № 200 от 15.07.2011 г., постановено по гр. д. № 383/2011 г. на Хасковски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 33 от 13.01.2011 г. по гр. д. № 1360/2010 г. на Хасковски районен съд, с което касаторът е осъден да заплати на ПК „Кооператор” сумата 15 400 лв., включваща 5 500 лв. – неплатен наем по договор за наем на недвижим имот от 01.03.2005 г. за периода 01.03.2008 г. – 31.12.2008 г., и 9 900 лв. – неплатен наем за периода 01.02.2009 г. – 30.04.2010 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, сумата 2 032.06 лв. – обезщетение за забава върху неплатения наем до датата на предявяване на иска – 11.05.2010 г., и разноски в размер на 2 635.06 лв.
В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение като се прави искане за неговото обезсилване в недопустимата част и за отмяната му в частта, в която е неправилно. Недопустимостта на решението е аргументирана с твърдения, че при предявен с исковата молба иск за заплащане на наем за периода 28.05.2008 г. – 30.04.2010 г. въззивният съд е разгледал непредявен иск с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД и вместо претендирания наем, е присъдил на ищеца обезщетение за лишаване от ползването на имота. Неправилността на решението е обоснована с доводи за необоснованост и противоречия с материалния закон – чл.236, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 във вр. с чл.84, ал.1 ЗЗД, на решаващите изводи на съда за размера на дължимото обезщетение в хипотезата на чл.236, ал.2 ЗЗД и за началния момент, от който се дължи лихва за забава върху обезщетението.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с релевираната в касационната жалба частична недопустимост на въззивното решение и с твърдяната незаконосъобразност на изводите на въззивния съд за приложимост на разпоредбата на чл.232, ал.2 ЗЗД към спорното правоотношение за периода, следващ прекратяването на договора за наем и противопоставянето на наемодателя срещу ползването на имота от наемателя; за размера на дължимото обезщетение по чл.236, ал.2 ЗЗД; за основателността на акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД. К. представя решения и определения на ВКС, постановени по реда на ГПК от 1952 г. /отм./ и по новия съдопроизводствен ред на чл.290 ГПК и чл.288 ГПК, и поддържа, че недопустимото, съответно неправилно, въззивно решение противоречи на задължителната на практика на ВКС и на константната съдебна практика /чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК/.
Ответникът по касация ПК „Кооператор” – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 07.11.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част, след като е анализирал доказателствата по делото, преценил е защитните позиции на страните и е достигнал до извод, че по силата на срочен договор за наем от 01.03.2005 г., трасформиран след 01.03.2008 г. в безсрочен при условията на чл.236, ал.1 ЗЗД, ответникът – наемател И. Г., действащ като [фирма], дължи на ищеца – наемодател ПК „Кооператор” сумата 15 400 лв. за осъщественото в рамките на исковия период 01.03.2008 г. – 30.04.2010 г. ползване на предоставения с договора недвижим имот – дърводелски цех в [населено място] със застроена площ от 366 кв. м., заедно с обезщетение за забава в размер на 2 032.06 лв. до датата на предявяване на исковете /11.05.2010 г./. За да се произнесе в този смисъл, съставът на Хасковски окръжен съд е съобразил безспорния между страните факт, че от момента на сключване на договора за наем до края на исковия период – 30.04.2010 г., ответникът е използвал имота, без да заплаща за ползването наем в уговорения размер от 550 лв. месечно – за времето до 31.12.2008 г., и 660 лв. месечно – за времето след м.02.2009 г. Поради това е преценил, че реално осъщественото ползване съставлява основание за ангажиране на отговорността на наемателя за заплащане на наем за периода 01.03.2008 г. – 03.02.2009 г., възлизащ общо на сумата 5 500 лв., и на обезщетение за ползването за последващия период 03.04.2009 г. – 30.04.2010 г. при условията на чл.236, ал.2 ЗЗД в размер на сумата 9 900 лв., предвид връчената на 03.09.2009 г. нотариална покана, с която ищецът е уведомил ответника, че счита договора за прекратен поради неизпълнение на задължението за наем и се противопоставя на по-нататъшното използване на имота. Изложени са съображения, че с оглед съдържанието на заявената в исковата молба претенция и конкретните факти по делото размерът на обезщетението следва да се изчисли на база последната реално платена от наемателя месечна наемна цена – 660 лв., тъй като въпреки прекратяването на наемното правоотношение наемателят трябва да продължи да изпълнява задълженията си по договора до предаването на имота на наемодателя. Въззивният съд е счел за неоснователен довода във въззивната жалба за отсъствие на надлежно предявен с исковата молба иск по чл.236, ал.2 ЗЗД с аргумент, че претенцията на ищеца е за парично възмездяване на последиците от ползването на имота през целия исков период, независимо дали на основание чл.232, ал.2 ЗЗД или на основание чл.236, ал.2 ЗЗД.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При извършена служебна проверка в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав не констатира данни, насочващи към вероятна недопустимост на обжалваното решение. От исковата молба, по повод на която е образувано гр. д. № 1360/2010 г. по описа на Хасковски районен съд, е видно, че ищецът ПК „Кооператор” е предявил иск за заплащане на парична сума, претендирана във връзка с осъщественото от ответника – едноличен търговец ползване на предоставения с договора за наем от 01.03.2005 г. недвижим имот за периода от 01.03.2008 г. – 30.04.2010 г. и формирана на база уговорения между страните месечен наем. Въззивният съд се е произнесъл по така предявения иск като го е уважил частично, изхождайки от възприетата въз основа на обстоятелствената част и петитума на исковата молба правна квалификация и относимите към нея правнорелевантни факти. Доводите на касатора за разглеждане на непредявен иск с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД, вместо на действително предявения иск с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД, насочват към неправилна правна квалификация на спорното право. Евентуалните грешки в определянето на правната квалификация на иска не обуславят недопустимост на въззивното решение, а съставляват основание по чл.281, т.3 ГПК за неговата неправилност. Поради това не се налага допускане на касационно обжалване за проверка на процесуалната допустимост на решението.
Останалите въпроси, въведени с т.2 и т.3 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, нямат характер на материалноправни или процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а представляват касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение. Произнасянето на въззивния съд относно размера на паричната сума, която ищецът – наемодател има право да получи за периода 03.09.2009 г. – 30.04.2010 г. като последица от осъщественото от наемателя ползване на предоставения с договора за наем недвижим имот, е обусловено изцяло от дадената правна квалификация на иска и от преценката на специфичните за конкретния спор факти. От преценката на фактите е обусловен и изводът на съда за началния момент, от който се дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавата в плащането на следващата се срещу ползването на имота парична престация. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд съобразява само специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК и не разполага с правомощия да проверява дали въззивният съд е формирал правилно фактическите си и правни изводи по съществото на спора. Правилността на въззивното решение е обект на проверка в производството по чл.290 ГПК, което обаче предпоставя допускане на касационното обжалване при наличие на основания от кръга на визираните в чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК. В този смисъл са и задължителните указания, дадени от Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. /т.1/. Като относими към правилността на постановеното от Хасковски окръжен съд решение по в. гр. д. № 383/2011 г. посочените в т.2 и т.3 на изложението въпроси не могат да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Отсъствието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК прави безпредметно обсъждането на поддържаните допълнителни предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК и на представената за доказването им съдебна практика.
Разноски не следва да се присъждат на ответника по касация, въпреки искането в отговора по чл.287 ГПК, тъй като няма доказателства за извършването им.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 200 от 15.07.2011 г., постановено по в. гр. д. № 383/2011 г. на Хасковски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :