Определение №858 от 41619 по ч.пр. дело №1923/1923 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 858
София, 11.12.2013 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети декември през две хиляди и тринадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1923/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството e по чл.274, ал.3 и ал.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба и частна жалба на Д. Г. Т. в качеството на [фирма] – [населено място].
С частната касационна жалба е обжалвано определение № 498 от 13.11.2012 г., постановено по в. гр. д. № 859/2012 г. на Пернишки окръжен съд, с което е обезсилено решение № 45 от 02.05.2012 г. по гр. д. № 10128/2011 г. на Пернишки районен съд и е прекратено производството по делото на основание чл.129, ал.4 ГПК. Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивното определение като излага доводи по чл.281, т.3 ГПК за неговата неправилност. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предмет на обжалване с частната жалба е определение № 570 от 18.12.2012 г. по в. гр. д. № 859/2012 г. на Пернишки окръжен съд, с което по реда на чл.248 ГПК е изменено определение № 498 от 13.11.2011 г. в частта за разноските и жалбоподателят е осъден да заплати на ответницата Мария С. М. разноски по делото в размер на сумата 1 070 лв. В частната жалба се навеждат оплаквания за неправилно присъждане на разноските и се прави искане за отмяна на определението.
Ответницата Мария С. М. от [населено място] оспорва жалбите по съображения в писмени отговори, депозирани в срока по чл.276 ГПК. С допълнителна молба от 19.03.2012 г. е въведен довод, че частната касационна жалба е недопустима на основание чл.274, ал.4 ГПК.
С определение № 354 от 06.12.2013 г. производството по делото е спряно на основание чл.292 ГПК до приключване с тълкувателно решение на висящото пред ОСГТК на ВКС тълкувателно дело № 1/2013 г. Посоченото тълкувателно дело е приключило с приемане на Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г., което налага спряното производство да бъде възобновено.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
По частната касационна жалба срещу определение № 498 от 13.11.2012 г. :
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в указания от въззивния съд преклузивен едноседмичен срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Съгласно указанията в т.8 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивното решение, с което решението на първоинстанционния съд е обезсилено и делото е прекратено, ако цената на иска е под 5 000 лв. по граждански дела, респективно под 10 000 лв. по търговски дела, не подлежи на касационно обжалване поради ограничението на чл.280, ал.2 ГПК.
С обжалвания съдебен акт /наименован определение, вместо решение/, е обезсилено решение на пръвоинстанционен съд по предявен осъдителен иск с цена 4 520 лв. и е прекратено производството по делото. Цената на иска е под предвидените в чл.280, ал.2 ГПК минимални прагове за достъп до касационно обжалване по граждански и търговски дела и предвид задължителните указания в цитираното тълкувателно решение постановеният от въззивната инстанция съдебен акт не подлежи на касационно обжалване. Необжалваемостта на акта обуславя недопустимост на подадената жалба, която следва бъде оставена без разглеждане.
По частната жалба срещу определение № 570 от 18.12.2012 г. :
С обжалваното определение, постановено в производство по чл.248 ГПК, е осъден частният жалбоподател да заплати на ответницата направените в хода на прекратеното дело разноски, включващи държавна такса за въззивно обжалване, разноски за вещи лица и адвокатско възнаграждение. За да присъди разноските, въззивният съд е приел, че поради прекратяването на делото ответницата има право на разноски, съгласно чл.78, ал.4 ГПК.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Производството по предявения от частния жалбоподател иск е прекратено от въззивната инстанция и в съответствие с правилото на чл.78, ал.4 ГПК за ответницата е възникнало правото да бъде възмездена за разноските, които е направила по повод заведеното срещу нея дело. Разноските са поискани своевременно с отговора на исковата молба, а впоследствие и с въззивната жалба, а искането за присъждането им е придружено със списък по чл.80 ГПК. При тези обстоятелства съдът не е имал основание да откаже да присъди разноските и като е уважил направеното в този смисъл искане, е приложил правилно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че до произнасянето на ВКС по жалбата срещу акта за прекратяване на делото не са съществували предпоставки за присъждане на разноски по чл.78, ал.4 ГПК. В чл.81 ГПК е предвидено, че съдът се произнася по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Произнасянето по разноските е последица от изхода на делото във въззивната инстанция и не е обусловено от последващия инстанционен контрол върху правилността на определението, с което е сложен край на делото. Въззивният съд е процедирал в съответствие с разпоредбата на чл.81 ГПК, разпределяйки отговорността за разноски в зависимост от постановения с определението от 13.11.2012 г. правен резултат.
Ответницата е поискала разноски за производството пред ВКС, но не е доказала извършването им, поради което искането за разноски не може да бъде уважено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. т. д. № 1923/2013 г. на ВКС, Търговска колегия.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Д. Г. Т. в качеството на [фирма] – [населено място], против обжалвано определение № 498 от 13.11.2012 г., постановено по в. гр. д. № 859/2012 г. на Пернишки окръжен съд.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 570 от 18.12.2012 г. по в. гр. д. № 859/2012 г. на Пернишки окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия на ВКС само в частта за оставяне на частната касационна жалба без разглеждане.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top