5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 545
София,13.07.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 8/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. И. и К. И. С. – чрез процесуалния им представител адв. Г. С., срещу въззивно решение № 143 от 25.05.2011 г. по в. т. д. № 45/2011 г. на Великотърновски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 113 от 09.08.2010 г. по т. д. № 34/2010 г. на Плевенски окръжен съд е отхвърлен предявеният от касаторите против [фирма] иск с правно основание чл.29 ЗТР за установяване вписването в търговския регистър на несъществуващо обстоятелство – решение на общото събрание на П. „Изгрев-М” – [населено място] бряг, за участие на Кооперацията като съдружник в новоучреденото [фирма], и е отменено решение № 121 от 12.10.2010 г., постановено по същото дело по реда на чл.247 ГПК и чл.250 ГПК
Касаторите молят за отмяна на въззивното решение като поддържат, че то е постановено по непредявен иск с правна квалификация чл.29 ЗТР, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с позоваване на всички възможни основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, уточнено с последваща молба от 14.12.2011 г., се твърди, че : Въззивното решение е постановено в нарушение на практиката на ВКС – решение № 706/27.12.2004 г. по т. д. № 118/2004 г. на І т. о., с което е указано как трябва да се организират законосъобразни заседания на управителен съвет на кооперация – при условията на чл.22 ЗК, и в противоречие с практиката в решение от 29.10.2007 г. по гр. д. № 1815/2006 г. на Кюстендилски окръжен съд, в което е разгледан въпроса за кворума на заседанията на управителен съвет на кооперация, състоящ се от 7 членове; С въззивното решение е постановена отмяна на влязло в сила решение № 121/12.10.2010 г. на Плевенски окръжен съд – въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; Въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск – въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място] бляг, не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по в. т. д. № 45/2011 г. е образувано пред Великотърновски апелативен съд по въззивни жалби, подадени от [фирма] и от С. Н. И. и К. И. С..
С въззивната жалба на [фирма] е обжалвано решение № 113 от 09.08.2011 г. по т. д. № 34/2010 г. на Плевенски окръжен съд, с което по предявен от С. И. и К. С. иск, квалифициран с правно основание чл.537, ал.1 ГПК, е признато за установено по отношение [фирма], че с вписването в търговския регистър на Плевенски окръжен съд с решение № 1732 от 16.07.2007 г. по ф. д. № 729/2007 г. е вписано несъществуващо обстоятелство – учредяване на [фирма] със съдружници Д. Г. Д. и П. „Изгрев-М”. Въззивният съд е отменил решението в обжалвана от ответника част и е отхвърлил иска при възприета правна квалификация чл.29 ЗТР, след като е достигнал до извод, че не е налице вписване на несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл.29 ЗТР. При задълбочена преценка на съдържанието на исковата молба и на извършените от процесуалния представител на ищците уточнения решаващият въззивен състав е приел, че несъществуващото обстоятелство, чието установяване целят ищците, не е самото учредяване на [фирма] като търговско дружество, а решение на общото събрание на П. „Изгрев” за участие на Кооперацията като съдружник в новоучреденото [фирма]. С оглед на това е счел, че при така въведения предмет на съдебно установяване не следва да се обсъждат доводите на ищците за несъществуване на протокол от 02.06.2007 г. и на учредителен договор на [фирма], подписани от лице с право да представлява съдружника – учредител П. „Изгрев-М”, като условие за валидното възникване на дружеството. Позовал се е на задължителните указания в т.3 от Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на ОСТК на ВКС, че понятието „несъществуващо обстоятелство” важи само за подлежащите на вписване обстоятелства, които не са възникнали валидно, поради което е приел, че доколкото решенията на органите на юридическите лица – съдружници за участие при учредяване на търговско дружество не подлежат на вписване в търговския регистър, „несъществуването” на решение на общото събрание на П. [фирма] за участие в учредяването на [фирма] не подлежи на установяване по реда на чл.29 ЗТР и предявеният с тази цел иск е неоснователен. По отношение на отхвърлените от първата инстанция искове за установяване нищожност и недопустимост на вписването на [фирма] в мотивите към въззивното решение е констатирано, че в тази част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
С въззивната жалба на ищците С. И. и К. С. е обжалвано решение № 121 от 12.10.2010 г., с което по реда на чл.247 ГПК и чл.250 ГПК Плевенски окръжен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 113 от 09.08.2010 г. по т. д. № 34/2010 г. по отношение на дадената правна квалификация като е постановил вместо „чл.537, ал.1 ГПК” квалификацията да се чете „чл.365, т.3 ГПК” и е отхвърлил искането на ищците за допълване на решението с произнасяне по исковете за установяване на нищожност и недопустимост на вписването в търговския регистър на [фирма]. Въззивният съд е отменил обжалваното решение, след като е приел, че отмяната произтича от обвързаността на решението по чл.247 ГПК и чл.250 ГПК с отменената част на основното решение по съществото на спора.
Настоящият състав на ВКС намира, че решението по в. т. д. № 45/2011 г. не следва да се допуска до касационно обжалване.
Касаторите са представили изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което не са формулирали относим към общото основание на чл.280, ал.1 ГПК материалноправен или процесуалноправен въпрос, а са навели твърдения и доводи, които не кореспондират с мотивите към обжалвания съдебен акт. Решаващият извод на въззивния съд за неоснователност на предявения иск, квалифициран с правно основание чл.29 ЗТР, произтича от преценката, че чрез иска се цели да се установи несъществуване на обстоятелство, което не подлежи на вписване в търговския регистър – валидно взето решение от компетентния орган на П. „Изгрев-М” за участие на Кооперацията като съдружник при учредяването на [фирма]. Даденото в този смисъл разрешение е съобразено със задължителната практика в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на ОСТК на ВКС – т.3, с която са разяснени понятието „несъществуващо обстоятелство” и предпоставките за установяване на несъществуващи обстоятелства по исков ред. При разглеждането на иска въззивният съд изобщо не е обсъждал наличието или отсъствието на решение на управителния съвет на П. „Изгрев-М” за участие на Кооперацията като съдружник в [фирма], поради което позоваването в изложението на съдебна практика по приложението на разпоредбата на чл.22, ал.2 ЗК, уреждаща условията за законосъобразно провеждане на заседания и вземане на решения от управителния съвет на кооперация, изобщо няма връзка със спорния предмет, по който се е произнесъл въззивният съд. Що се отнася до това дали решаващите изводи по съществото на спора са съобразени със закона и с доказателствата по делото, този въпрос е от значение за правилността на обжалваното решение и не подлежи на преценка по повод допускане на касационното обжалване в стадия на производството по чл.288 ГПК, в каквато насока са и задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Не намират опора в данните по делото твърденията на касаторите, че с въззивното решение е разгледан непредявен иск с правно основание чл.29 ЗТР. Въззивният съд е определил правната квалификация на иска въз основа на изложените в исковата молба /със съответните уточнения/ обстоятелства и формулирания петитум, чрез които ищците са определили предмета на търсената съдебна защита. Несъгласието на страните с дадената от решаващата въззивна инстанция правна квалификация е релевантно за производството по чл.290 ГПК, в което се извършва проверка за правилността на въззивното решение, не и за производството по чл.288 ГПК, в което се преценяват специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Евентуалните грешки в определянето на правната квалификация не обуславят недопустимост на съдебното решение, с оглед на което дори в случая искът да е квалифициран неправилно, решението не би могло да се допусне до касационен контрол, след като произнасянето на съда съответства на очертания от ищците – настоящи касатори, предмет на спора.
Като неверни следва да се преценят и твърденията, че въззивният съд е постановил отмяна на първоинстанционното решение № 121/12.10.2010 г., което като необжалвано е влязло в сила. С подадената пред Великотърновски апелативен съд въззивна жалба вх. № 10622/19.11.2010 г. касаторите са обжалвали посоченото решение на Плевенски окръжен съд като са посочили, че жалбата е насочена срещу частта от решението, с която е отказано допълване на основното решение № 113/09.08.2010 г. Въпреки това са изложили и доводи срещу частта от решението, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 113/09.08.2010 г. Въззивният съд е разгледал жалбата и е отменил обжалваното с нея решение, позовавайки се на връзката му с отменената част на основното решение. При тези обстоятелства не може да се приеме, че с въззивното решение е постановена отмяна на необжалвано и влязло в сила решение на първата инстанция. В тази насока следва да се има предвид, че исковете за установяване нищожност и недопустимост на вписването в търговския регистър на [фирма] са отхвърлени изрично с диспозитива на решение № 113/09.08.2010 г., което е мотивирало Плевенски окръжен съд да откаже допълване на решението по реда на чл.250 ГПК. Очевидно касаторите не са съобразили този факт, поради което доводите им за произнасяне извън пределите на сезиране на въззивната инстанция не могат да обосноват предположение за вероятна недопустимост на въззивното решение.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 143 от 25.05.2011 г., постановено по в. т. д. № 45/2011 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :