6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
С., 06.01.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 264/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Иванова В. от [населено място] срещу решение от 01.06.2010 г., постановено по гр. д. № 174/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ В състав. Решението е обжалвано в частта, с която е оставено в сила решение от 22.08.2009 г. по гр. д. № 21608/2007 г. на Софийски районен съд, 40 състав, в частта за отхвърляне на предявените от Д. В. против [фирма] и [фирма] отрицателни установителни искове с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за несъществуване на вземания на [фирма] към ищцата по договор за доставка на топлоенергия за битови нужди за апартамент № 8 и таван № 10 в сградата на [улица] [населено място] в размер на 1 778.78 лв. – за апартамент № 8 /абонатен № 15098/ за периода м. април 2006 г. – м. септември 2007 г. и 138.42 лв. – за таван № 10 /абонатен № 15100/ за периода м. февруари 2007 г. – м. април 2007 г.
Касационната жалба е аргументирана с оплаквания за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Касаторката релевира доводи за необсъждане и неправилна преценка на доказателствата по делото и за необоснованост на изводите на въззивния съд относно характера на правоотношенията по доставка и ползване на топлинна енергия и действителния размер на задълженията й към топлофикационното дружество. Позовава се на нарушение на материалния закон при произнасянето на съда по въпроса за отговорността на потребителя, свързана с ползването на топлинна енергия. В жалбата са развити и подробни съображения за нищожност на клаузи в Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на [фирма], уреждащи начина на изчисляване на дължимите от потребителите суми за топлоенергия, и за противоречие със закона на използваната от дружеството методика за изчисляване на размера на отричаните с иска задължения.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с всички предвидени в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК основания. Като значими за изхода на делото са посочени две групи въпроси – тези за необосноваността, материалната и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение и въпросите за основанието на спорното вземане, произтичащо от начислена без измерване доставка на топлинна енергия за минал период; приложимостта на общите условия за продажба на топлинна енергия; доказателствената сила на неподписани от страните фактури и формуляри за отчет, изготвени от топлинен счетоводител, и реда за оспорването им; тълкуването на общия критерий на чл.302 ТЗ относно грижата на добрия търговец по отношение на несобственик на средството за търговско измерване на топлинна енергия; разпределението на доказателствената тежест в производството по отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане по договор за доставка на топлинна енергия. Касаторката твърди, че по поставените въпроси съществува противоречива съдебна практика, тъй като „при еднакви факти всеки съдебен състав влага различна воля, мотив и действия”; че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС и че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. За доказване на предпоставките по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК с изложението са представени определения и решения на ВКС, решения на ВАС и решения на окръжни съдилища.
Ответниците по касация [фирма] – [населено място], и [фирма] – [населено място], са депозирали писмени отговори в срока по чл.287 ГПК. В отговорите са изразени становища за отсъствие на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба, а в отговора на [фирма] е заявено и искане за разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявения от касаторката отрицателен установителен иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./, решаващият състав на Софийски градски съд е приел, че ответникът [фирма] е доказал съществуването на отричаните с иска вземания за сумите 1 778.78 лв. и 138.42 лв., начислени като стойност на потребена, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № 8 и таван № 10 в сградата на [улица] [населено място]. За безспорно установени са счетени обстоятелствата, че през процесния период ищцата е била абонат на [фирма] и е ползвала доставяна от дружеството топлинна енергия, а по силата на подписан от самата нея договор е ползвала услугите на втория ответник [фирма], избран за топлинен счетоводител в сградата на [улица] решение на общото събрание на етажните собственици. След обстоен анализ на писмените доказателства и заключенията на назначената по делото съдебно – техническа експертиза е направен извод, че количествата топлинна енергия, за които са начислени спорните суми, са доставени реално от [фирма] и са отчетени правилно от монтираното в сградата изправно средство за техническо измерване, сертифицирано и преминало през проверка за техническа годност, като показателите са отчетени при спазване на изискванията на Наредба № 2 за топлоснабдяването. Въз основа на констатациите в експертните заключения и данните за изправност на средството за търговско измерване е обосновано становище, че проведеното от ищцата оспорване на представената от ответниците изравнителна сметка за действителните количества и стойност на доставената и потребена топлинна енергия е неуспешно, респ. че начислените с изравнителната сметка суми се дължат. Като неоснователни са преценени доводите на ищцата за неправилно формиране на цените на топлинната енергия. Решаващият въззивен състав е изложил съображения, че стойността на ползваната топлоенергия е изчислена в съответствие с пределните цени, определени с решение на ДКЕВР, което решение е задължително за ответника – топлинен счетоводител и е спазено при изготвяне на изравнителната сметка.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Не съставляват въпроси от значение за приложното поле на касационното обжалване наведените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК доводи за необоснованост и незаконосъобразност на възприетите от въззивния съд изводи относно съществуването и размера на вземанията, предмет на предявения от касаторката отрицателен установителен иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./. Грешките на съда при формиране на фактическите и правни изводи по съществото на спора са относими към правилността на въззивното решение и към предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване, поради което подлежат на проверка в производството за осъществяване на касационен контрол по реда на чл.290 ГПК при условие, че се допусне касационното обжалване. Неправилността на решението обаче е ирелевантна за производството по чл.288 ГПК, в което се извършва селекция на касационните жалби единствено според изчерпателно посочените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК критерии за достъп до касация. Невъзможността да се допусне касационно обжалване по съображения за неправилност на атакуваното решение е изяснена изрично в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, с оглед на което искането на касаторката за допускане на въззивното решение до касация по „въпросите” за неговата необоснованост, материална и процесуална незаконосъобразност е неоснователно.
Неотносими към приложното поле на касационното обжалване са и въпросите относно основанието за възникване на отричаните с иска по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ вземания, обвързващата сила на Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на [фирма] и валидността на съдържащите се в тях клаузи. Макар да са релевантни за спора, те не са обуславящи по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. С исковата молба, а и до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, ищцата – настоящ касатор не е отричала нито правоотношенията си с ответниците по договори за доставка и отчитане на топлоенергия, нито обвързаността си от действалите през процесните периоди общи условия на топлофикационното дружество. Доводите за липса на договорни правоотношения и за неприложимост на общите условия са въведени с представените след приключване на устните състезания пред въззивната инстанция писмени бележки, а тези за нищожност на клаузи в общите условия – едва с касационната жалба, поради което не са обсъждани от въззивния съд и не са рефлектирали върху крайния извод в решението за неоснователност на предявения иск. Същото се отнася и до въпроса за приложението на нормата на чл.302 ТЗ в отношенията между абоната и доставчика на топлинна енергия, която не е била предмет на тълкуване от страна на въззивната инстанция.
Единствените въпроси, които отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация, са тези за доказателствената сила на изготвените от ответниците формуляри за отчет и изравнителни сметки и разпределението на доказателствената тежест в производството по отрицателния установителен иск за несъществуване на вземания, произтичащи от доставка и потребление на топлинна енергия. Независимо от значимостта на въпросите, по повод на същите не може да се допусне касационно обжалване поради недоказване на специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК допълнителни предпоставки. Съображенията на настоящия състав в подкрепа на това становище са следните :
Касаторката се е позовала на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но не е посочила нито един съдебен акт с характер на задължителна практика на ВС и ВКС, на който въззивното решение да противоречи. Приложените към изложението определения на ВКС – определение № 83/12.02.2009 г. по т. д. № 541/2008 г. на ІІ т. о., определение № 240/25.03.2010 г. по т. д. № 915/2009 г. на І т. о. и определение № 552/09.10.2009 г. по т. д. № 412/2009 г. на І т. о., са постановени по реда на чл.288 ГПК и доколкото не дават разрешение по същество на материалноправни и процесуалноправни въпроси, не съставляват източник на съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а определение № 675/24.11.2009 г. по ч. т. д. № 708/2009 г. на І т. о. е неотносимо към предмета на конкретното дело, тъй като третира въпроса за предпоставките на чл.415, ал.2 ГПК за обезсилване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Недоказано е и твърдението за съществуване на противоречива практика на съдилищата /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/ по релевантнтите за делото въпроси. С представените решения по гр. д. № 79/2008 г. на Пловдивски окръжен съд и по гр. д. № 80/2007 г. на Софийски градски съд са разрешени спорове между потребители на топлинна енергия и топлофикационни дружества за съществуване на вземания, породени от доставка и потребление на топлинна енергия. Различното произнасяне в решенията по основателността на предявените от потребителите отрицателни установителни искове е обусловено от преценката на специфичните за всяко от делата факти и доказателства, а не от противоречиво разрешаване на въпросите за разпределението на доказателствената тежест и доказателствената сила на изготвяните от топлофикационните дружества отчетни документи. Поради това цитираните решения не обосновават извод за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Останалите две решения – решение № 392 от 12.10.1994 г. по гр. д. № 318/94 г. на ВКС, V г. о., и решение № 155/13.03.2007 г. по т. д. № 917/2006 г. на ВКС, ТК, са неотносими към разгледания от въззивния съд спор, тъй като касаят доказателственото значение на фактура за доставка на стоки и доказателствената сила на записванията в счетоводните книги на търговец Приложените решения на Върховен административен съд не следва да се обсъждат, тъй като според указанията в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК не обхваща практиката на административните съдилища.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е релевирано бланкетно и не следва да се обсъжда.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответника [фирма] юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер на сумата 246.73 лв., за което е направено искане в отговора на касационната жалба.
Предвид изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 01.06.2010 г., постановено по гр. д. № 174/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ В състав.
ОСЪЖДА Д. Иванова В. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.”А”, да заплати на [фирма] – [населено място], [улица], сумата 246.73 лв. – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :