4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1022
София, 22.12. 2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЛИДИЯ ИВАНОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Лидия Иванова ч. т. д. № 971/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по подадена от [фирма] – [населено място], частна касационна жалба срещу определение от 24.08.2010 г., постановено по гр. д. № 372/2010 г. на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 02.07.2010 г. по ч. гр. д. № 191/2010 г. на Луковитски районен съд за отхвърляне на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК – извлечение от счетоводни книги, против Динка Л. М. и Боян Н. Б. в качеството им съответно на длъжник и поръчител по договор за потребителски кредит № FL 281756/30.07.2007 г. – за заплащане на всички дължими суми по договора.
Частният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на определението, а допускането на касационно обжалване е основано на твърдения, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата.
Ответниците по частната касационна жалба Динка Л. М. и Боян Н. Б., двамата от [населено място], обл. Л., не са заявили становища.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1, изр.1 ГПК.
Заповедното производство пред първата инстанция е образувано въз основа на заявление на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417, т.2 ГПК и чл.418 ГПК солидарно срещу Д. Л. М. – длъжник, и Боян Н. Б. – поръчител, на основание извлечение от счетоводни книги по кредитна сметка № 5411928618982010 във връзка с договор за потребителски кредит № FL 281756/30.07.2007 г. и договор за поръчителство от 30.07.2007 г. В т.9 на заявлението са конкретизирани размерите на главницата, договорната и наказателната лихви, като в т.14 е поддържано, че поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по чл.7, ал.1 от договора за потребителски кредит вземането на банката за възстановяване на целия кредит е станало предсрочно изискуемо при условията на чл.15 от договора, без да е необходимо изрично волеизявление на страните за обявяване на предсрочната изискуемост. Със заявлението са представени договорът за потребителски кредит, сключен с кредитополучателя Д. М., и извлечение от счетоводните книги на банката – заявител, в което са отразени размерите на предоставения кредит и на непогасената към датата на подаване на заявлението главница, ведно с начислените договорни и наказателни лихви, като е отбелязано, че извлечението е съставено на основание чл.60, ал.2 ЗКИ.
За да потвърди отказа на първоинстанционния съд за издаване на заповед по чл.417, т.2 ГПК за претендираните със заявлението суми, въззивният съд е приел, че представеното от заявителя извлечение от счетоводни книги не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, поради което не отговаря на въведеното в чл.418, ал.2 ГПК изискване. Съдът е посочил, че доколкото извлечението не съдържа данни за неплатените – изцяло или частично, вноски по кредита и/или лихви за забава и за началния момент, от който е започнала забавата, е в невъзможност да прецени дали се е сбъднало някое от условията по чл.15 от договора за потребителски кредит, с които страните са обвързали настъпването на автоматичната предсрочна изискуемост на кредитния дълг.
При съобразяване на мотивите, обусловили отхвърлянето на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, настоящият състав намира, че поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправни и процесуалноправни въпроси са релевантни за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите касаят необходимите реквизити, които трябва да притежава извлечението от счетоводни книги на банка по чл.417, т.2 ГПК, за да послужи като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, и удостоверителната сила на извлечението с оглед изискването на чл.418, ал.2 ГПК във вр. с чл.60, ал.2 ЗКИ.
Неоснователно е искането на частния жалбоподател за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по повод на така поставените въпроси на предвидените в чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК основания.
Твърдението за наличие на противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.417, т.2 ГПК не е подкрепено с доказателства /влезли в сила съдебни актове/. Цитираните в изложението определения и разпореждания не са представени от жалбоподателя, а и не биха могли да подкрепят тезата за противоречиво разрешаване на въпросите относно съдържанието и удостоверителната сила на извлечението по чл.417, т.2 ГПК, доколкото са постановени в резултат на конкретна преценка на представените в съответното заповедно производство извлечения от счетоводни книги. Според указанията в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК, недоказването на противоречива съдебна практика по поставения за разглеждане правен въпрос съставлява пречка за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Не е налице и второто поддържано от частния жалбоподател основание за достъп до касационно обжалване – отклонение от задължителната практика на ВКС, обективирана в определение № 693 от 16.11.2009 г. по ч. т. д. № 731/2009 г. на ІІ т. о., определение № 264 от 07.05.2009 г. по ч. т. д. № 210/2009 г. на І т. о., определение № 174 от 16.02.2010 г. по ч. т. д. № 18/2010 г. на І т. о. и определение № 77 от 20.01.2010 г. по ч. т. д. № 714/2010 г. на І т. о. В посочените определения е застъпено становище, че за да отговаря на изискванията на чл.417, т.2 във вр. с чл.418, ал.2 ГПК и да е годно основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, извлечението от счетоводни книги на банка следва да съдържа данни за личността на длъжника и на кредитора, за договора за банков кредит, от който произтича вземането, за дължимия размер на кредита и непогасения остатък по него, за момента и за обстоятелствата, при които е настъпила изискуемостта на задълженията по кредита; Ако в заявлението кредиторът се е позовал на предсрочна изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ, предсрочната изискуемост следва да се удостовери с нарочни доказателства за обявяването й, а в случай на твърдения за автоматичното й настъпване – с договора за кредит, съдържащ уговорката между страните за настъпване на предсрочната изискуемост с факта на неизпълнението на конкретно договорно задължение. Произнасянето на въззивния съд по подаденото от частния жалбоподател заявление не противоречи, а съответства на възприетите в задължителната практика разрешения относно необходимите реквизити и удостоверителната сила на извлечението по чл.417, т.2 ГПК. Отказът на въззивния съд да издаде исканата заповед произтича от извода, че представеното със заявлението извлечение не съдържа достатъчно данни, необходими за извършване на преценката дали и в кой момент длъжникът е изпаднал в забава по отношение на поетите с договора за кредит задължения, кое е неизпълненото задължение – основното задължение за плащане на погасителни вноски по кредита или акцесорното задължение за лихви, и в кой момент кредитът е станал предсрочно изискуем – предвид уговорката в чл.15 от договора за настъпване на предсрочна изискуемост без отправяне на волеизявление от кредитора. След като е съобразено с практиката на ВКС по значимите за конкретното дело правни въпроси обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Що се отнася до съответствието със закона и доказателствата по делото на извършената от въззивния съд преценка за липса на установените в чл.417, т.2 ГПК предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение, този въпрос е релевантен за правилността на обжалваното определение, не и за достъпа до касация на основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 24.08.2010 г., постановено по гр. д. № 372/2010 г. на Ловешки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :