О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1020
София, 22.12.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЛИДИЯ ИВАНОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Лидия Иванова ч. т. д. № 1006/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Е. Н. от [населено място] срещу определение № 13394 от 01.10.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 10066/2010 г. на Софийски градски съд, І-7 състав. Със същото е потвърдено определение от 18.03.2010 г. по гр. д. № 51828/2009 г. на Софийски районен съд, 76 състав, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за спиране, на основание чл.420, ал.1 ГПК, на принудителното изпълнение по изп. дело № 20097900401924 на ЧСИ Р.Василеа с рег. № 790 на КЧСИ, започнало въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, издадени в производството по гр. д. № 51828/2009 г. на Софийски районен съд.
По съображения, изложени в жалбата, се иска отмяна на въззивното определение. В приложено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място], не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения :
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Извън посочените хипотези, въззивните определения могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред ВКС на основание чл.274, ал.2 ГПК само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивния съд и отговарят на изискванията на чл.274, ал.1 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение, с което е оставено без уважение искане по чл.420, ал.1 ГПК за спиране на принудителното изпълнение, предприето във връзка с издадена по реда на чл.417 и сл. ГПК заповед за незабавно изпълнение на парично задължение. Определението по чл.420, ал.1 ГПК е извън кръга въззивни определения по чл.274, ал.3 ГПК, които могат да се обжалват с частна касационна жалба пред ВКС. Същото не прегражда по-нататъшното развитие на заповедното производство и не разрешава по същество материалноправен спор относно съществуването на вземането, предмет на заповедта за изпълнение. Правните последици на атакувания съдебен акт са относими към изпълнението на заявеното в заповедното производство вземане, с оглед на което същият е изключен от обхвата на касационния контрол по чл.274, ал.3 ГПК. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, включително задължителната такава, формирана в определение № 306 от 27.04.2010 г. по ч. т. д. № 257/2010 г. на ІІ т. о.; определение № 434 от 04.06.2010 г. по ч. т. д. № 277/2010 г. на І т. о.; определение № 498 от 05.07.2010 г. по ч. т. д. № 288/2010 г. на ІІ т. о.; определение № 117 от 26.01.2011 г. по ч. т. д. № 41/2011 г. на ІІ т. о., и др.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че подадената срещу определението по чл.420 ГПК частна касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Поради обстоятелството, че с настоящото определение само се констатира, че обжалваният съдебен акт не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на М. Е. Н. от [населено място] срещу определение № 13394 от 01.10.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 10066/2010 г. на Софийски градски съд, І-7 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :