О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98/14.022012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Търговска колегия ,второ търговско отделение , в закрито заседание на девети февруари , през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
Р. Б.
като разгледа докладваното от съдия Б. ч.т.д. № 51 по описа за две хиляди и дванадесета година и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 вр. с чл.280 ал.1 т.3 ГПК .
Образувано е по касационна частна жалба на С. Д. С. против определение на Варненски апелативен съд , търговско отделение , постановено на 21.10.2011 год. по ч.т.д.№ 603 / 2011 год., с което е потвърдено определение № 3411 / 29.07.2011 год. по т.д.№ 1224 / 2011 год. на Варненски окръжен съд , за прекратяване на производството ,поради невнесена държавна такса по иска с правно основание чл.135 от ЗЗД . Моли обжалваното определение да се допусне до касационно обжалване и да бъде отменено . Жалбоподателката твърди неправилност на въззивното определение , като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила . Твърди, че с оглед конститутивния характер на предявения иск , с правно основание чл.135 от ЗЗД , нормата на чл.69 ал.1 т.4 вр. с т.2 от ГПК , за определяне на цената на иска , е неприложима . Счита предявения иск за неоценяем , тъй като за решението по него е ирелевантен размера на вземането, с което се легитимира кредиторът – ищец .
Ответната страна оспорва жалбата , вкл. наличието на предпоставки за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, поради неформулиран конкретен правен въпрос от значение за делото ,а дори като такъв да се определи въпросът за приложимата към отменителните искове по чл.135 от ЗЗД процесуална норма , съгласно която се определя цената им , то липсва необходимост от тълкуване на чл.69 от ГПК , както и е налице единна съдебна практика по приложението й .
Жалбата е подадена от легитимирана да обжалва страна, в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК и като насочена срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274 ал.3 т.1 от ГПК, редовен и допустим съдебен акт, следва да се разгледа досежно предпоставки за допустимост на касационното обжалване .
В обосноваване допустимост на касационното обжалване , жалбоподателката сочи правен въпрос в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК , който с оглед правомощията си да уточни и конкретизира, съгласно с ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК , настоящият състав свежда до : необходимост от произнасяне по характера на иска с правно основание чл.135 от ЗЗД и оттук приложимата за определяне цената му процесуална правна норма , която според първоинстанционния съд е чл. 69 ал.1 т.4 вр. с т.2 от ГПК .
Формулираният процесуално-правен въпрос е безспорно относим към решаващите изводи на съда , обусловили прекратяването на делото и в този смисъл съставлява правен въпрос , съгласно чл.280 ал.1 от ГПК вр. с ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК .Не е налице, обаче, допълнителния селективен критерий за допустимост на касационното обжалване по т.3 на поменатата норма. Жалбоподателката ,чрез процесуалния си представител, изобщо не е развила доводи за необходимостта от произнасяне по тълкуването на конкретна процесуална норма / твърдейки неоценяемост на иска / , с оглед осигуряване разглеждането на делата според точния смисъл на закона . За обосноваване значението на въпроса за „ точното прилагане на закона „ препраща към изложението на касационната жалба по същество , т.е. към обстоятелства свързани с преценка правилността на действията на съда, които са извън обхвата на въпросите , обуславящи допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК . Изрично изключва приложимостта на хипотезата „ развитие на правото „ , в противоречие с т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, според която „ точното прилагане на закона „ и „ развитието на правото „ формират общо правно основание за допускане на касационното обжалване , по същество подлагайки на теоретична критика нормата на чл.280 ал.1 ГПК . Следва да се посочи, че конститутивният характер на иска с правно основание чл.135 от ЗЗД , е безспорно възприет от съдебната практика / в този смисъл реш.№ 777 / 01.12.2005 год. по т.д.№ 380 / 2005 год. на І т.о. на ВКС ; реш.№ 631 / 18.10.2006 год. по т.д.№ 224 / 2006 год. на І т.о. на ВКС и др. /. Предявимото от ищеца по такъв иск право не е право на вземане към ответника , а материално преобразуващо право с вторичен характер спрямо съществуването на вземането по облигационно правоотношение между него и длъжника , без последното да променя характера на иска . Цената на иска , съгласно чл.68 от ГПК , се определя от паричната оценка на предмета на делото , а същият е сключената и атакувана чрез иска по чл.135 от ЗЗД сделка , в конкретния случай – с предмет прехвърляне на вещни права върху недвижим имот . Действително , сделката продължава да съществува между сключилите я лица , но е непротивопоставима – несъществуваща за ищеца, в случай на позитивно за същия решение , поради което е обосновано и непредпоставящо тълкуване приложението на чл.69 ал.1 т.4 вр. с т.2 ГПК / иск за признаване непротивопоставимост на договор ,с предмет вещни права върху имот , по отношение на трето за сделката лице – кредитор на прехвърлителя , каквито са последиците на прогласяваната по иска относителна недействителност спрямо същото , с цел осигуряване принудително удовлетворяване на вземането му / . По отношение вземането , легитимиращо кредитора – ищец , същото не е част от предмета на иска .От тук ,обаче, не може да се изведе неоценяемост на иска, както счита жалбоподателката , предвид предмета му ,коментиран по-горе , и непротиворечива съдебна практика по оценяемостта на искове за съществуването на сделки, с предмет прехвърляне на вещни права . В. , в този смисъл е налице съдебна практика, постановена при действието на новия ГПК : опр. № 440 от 14.07.2010 год. на ВКС, по ч.гр.д.№ 413 / 2010 год. на ІV г.о. на ГК на ВКС .
Предвид изложените съображения , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 560 / 21.10.2011 год. на Варненски апелативен съд, търговско отделение , постановено по ч.т.д. № 603 / 2011 година .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :