О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 492
Гр. С., 22.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ П. ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.д. № 1501/2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуалния представител на Славолюб Славолюб Дробняк от [населено място] – адв. К. Н. против решение № 410/04.03.2015 г. по гр.д.№ 4609/2014 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 12 състав в частта, с което е потвърдено решението на СГС, І ГО, 19 състав № 17182/03.10.2014 г. по т.д.№ 9983/2010 г. за отхвърляне на иска на касатора против ЗАД Б. В. И. Г. [населено място] за разликата над 30 000 лв. до претендираните 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.05.2010 г., на основание чл.226 ал.1 КЗ.
В жалбата се съдържат оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. По подробно изложени съображения се моли в тази част същото да бъде отменено и искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен изцяло.
Касаторът твърди наличие на условията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпроса относно критериите за определяне размера на обезщетението при деликт, разрешен в противоречие с ППВС № 4/1968 г. Във връзка с оплакванията за неправилно приложение на чл.51 ал.2 ЗЗД при преценката за съпричиняване на вредите не е формулиран правен въпрос и липсва обосновка на допълнителните предпоставки за допускане на исканото касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба не е подал писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите по чл.280 ал.1 ГПК и данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК, от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд, след описание на приетите за установени от него правно релевантни факти относно търпените от касатора неимуществени вреди /причиненото открито счупване на костите на дясна подбедрица, трайно затруднило движението на пострадалия за период от 5 месеца; и фрактура на носните кости, с претърпени две хирургични операция, едната от които по спешност и включваща стабилизация с метален пирон, както и данните за настоящото му състояние/ е приел, че обезщетението за тях по справедливост следва да бъде определено в размер на 40 000 лв. и да бъде намалено поради съпричиняване на вредоносния резултат с 25 %. Според съда това обезщетение е определено при спазване изискванията на чл.52 ЗЗД и ППВС № 4/1968 г., като се излагат и съображения защо размерът на обезщетението не следва пряко да се влияе от лимитите на задължителната застраховка „ГО”.
Съставът на ВКС, ТК, второ отделение намира, че решението в обжалваната част следва да бъде допуснато до касационна проверка, при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Въпросът относно критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от деликт, е от значение за изхода по конкретното дело, като той е разрешен от въззивния съд при частично отклонение от указанията на ППВС № 4/1968 г. от 23.12.1968 г., т.11.
Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса, на основание чл.83 ал.2 ГПК.
С оглед гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 410/04.03.2015 г. по гр.д.№ 4609/2014 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 12 състав в обжалваната му част.
Делото да се докладва на Председателя на второ отделение при ТК на ВКС за насрочване разглеждането му в публично съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: