О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
Гр. София, 04.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на девети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.д. № 1074/2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуалния представител на Л. Г. Т. против решение № 2291/11.12.2014 г. по гр.д.№ 1864/2014 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, втори състав в отхвърлителната му част. С обжалваното решение е отменено решение от 24.03.2014 г., постановено по гр.д.№ 5641/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, І отделение, І състав, в частта, с което е уважен искът на Л. Г. Т. против Х. ЗАСТРАХОВАНЕ АД [населено място] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.226 ал.1 КЗ за сумата над 5 600 лв. до сумата 12 000 лв. и в тази част искът е отхвърлен, както и е потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне на същия иск за разликата над 12 000 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв.
В жалбата се съдържат оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. По подробно изложени съображения се моли в тази част същото да бъде отменено и искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен изцяло.
Касаторът твърди наличие на условията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпроса относно критериите за определяне размера на обезщетението при деликт, разрешен в противоречие с ППВС № 4/1968 г. Във връзка с оплакванията за неправилно приложение на чл.51 ал.2 ЗЗД при преценката за съпричиняване на вредите не е формулиран правен въпрос и липсва обосновка на допълнителните предпоставки за допускане на исканото касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба не е подал писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите по чл.280 ал.1 ГПК и данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК, от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съставът на въззивния съд, след извършване на собствена преценка на доказателствата по делото, е приел, че обезщетението за претърпените от пострадалата вреди по справедливост следва да бъде определен в размер на 7 000 лв. За тази конкретна преценка съдът е посочил, че е съобразил вида на причиненото нараняване, степен и интензитет на претърпените болки и страдания, възстановителния период, възрастта на ищцата към момента на произшествието – 23.02.2012 г., както и обществено – икономическите отношения в страната. Обсъдени са и са възприети следните установени чрез назначената СМЕ телесни увреждания – получено в резултат на ПТП тежко навяхване на лява глезенна става /временно разместване на ставата с преразтегляне и частично разкъсване на връзковия апарат/, съпроводено с голям оток, кръвонасядане, невъзможност пострадалата да се движи и да натоварва крайника. Имобилизацията е извършена с поставена гипсова лонгета за срок от 21 дни, подменена още на 02.03.2012 г. с циркулярен гипс. Лечебно-възстановителният период е протекъл в рамките на 2 месеца, като през първите 20 дни болките са били с по-интензивен характер. Той е бил съпътстван освен от болки, заради които са приемани обезболяващи лекарства, и от значителни затруднения в придвижването и обслужването на ищцата. Година след злополуката, лявата глезенна става е все още оточна и палпаторно болезнена, но движенията й са в пълен обем и сила. Понастоящем ищцата се придвижва самостоятелно с леко накуцваща наляво походка. Не се очакват негативни последици в бъдеще, освен спорадични болки при рязка промяна в климатичните условия. След формиран извод за извършено съпричиняване на така установените неимуществени вреди, обезщетението от 7 000 лв. е намалено с 20 % до присъдените 5 600 лв.
Съставът на ВКС, ТК, второ отделение намира, че решението в обжалваната част следва да бъде допуснато до касационна проверка, при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Въпросът относно критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост“ по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени в резултат на деликт, е от значение за изхода по конкретното дело, като той е разрешен от въззивния съд при частично отклонение от указанията на ППВС № 4/1968 г. от 23.12.1968 г., т.11.
Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса, на основание чл.83 ал.2 ГПК.
С оглед гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2291/11.12.2014 г. по гр.д.№ 1864/14 г. на Софийския апелативен съд в обжалваната му част.
Делото да се докладва на Председателя на второ отделение при ТК на ВКС за насрочване разглеждането му в публично съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: