О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 637
Гр.София, 25.07.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 2347/2015 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на САЛТЕКС Е., [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. Г., срещу решение № 77/26.03.2015 г. по т. д. № 16/2015 г. по описа на Апелативен съд – [населено място]. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 89/29.09.2014 г. по т. д. № 23/2014 г. по описа на Окръжен съд – [населено място], с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан искът на касатора против ДАРИ 2007 Е., [населено място], предявен по реда на чл. 422 ГПК, за установяване съществуването на вземане за сумата от 30 815 лв., представляваща остатък от сума в общ размер на 50 815 лв., дължима съгл. нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти N 109, т. II, рег. N 5780, дело № 290/17.09.2008 г. на нотариус А. Д., рег. N 404 при НК, ведно със сумата от 9 425, 09 лв. – мораторна лихва за периода от 10.08.2009 г. до 11.07.2012 г. и законната лихва върху главницата от 11.07.2012 г. до окончателното й изплащане, въз основа на който нотариален акт по ч.гр.д. N 2850/2012 г. на ВтРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т.3 ГПК, постановено е незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист.
В жалбата са наведени касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, като касаторът излага оплаквания, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила, както и че е необосновано. Моли за неговата отмяна като неправилно и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен, ведно с присъждане на разноските за трите съдебни инстанции.
Допускане на касационно разглеждане се претендира в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните изрично формулирани правни въпроси: 1. Следва ли да се приложат последиците на чл. 370 от ГПК, когато отговорът на исковата молба и приложените към него доказателства са представени пред първоинстанционния съд след изтичане на четиринадесетдневния срок? 2. Когато ответник по делото е юридическо лице и същото не е намерено на адреса, посочен в търговския регистър, следва ли да се приложени разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК?; 3. Допустимо ли е съдът при постановяване на своето решение да вземе предвид доказателства, които не са събрани по предвидения в ГПК ред?
Ответникът по касация ДАРИ 2007 Е., чрез процесуалния си пълномощник адв. М. Н., е депозирал писмен отговор, в който оспорва наличието на основанията по чл. 280, ал.1 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Счита касационната жалба за неоснователна и претендира направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да достигне до извод за неоснователност на предявените искове и да потвърди първоинстанционното решение, съставът на въззивния съд е приел следното: Ищецът САЛТЕКС Е. е продал с нотариален акт N 109, т. II, рег. N 5780, дело № 290/17.09.2008 г. на нотариус А. Д., рег. N 404 при НК, на ответното дружество ДАРИ 2007 Е. правото на строеж за построяване на ап. N 4, ап. N 5 и гараж N 5 в жилищна сграда в [населено място], [улица] за сумата от 99 815 лв., от които 49 000 лв. са били заплатени преди подписването на нотариалния акт, като е уговорено, че остатъкът от 50 815 лв. ще бъде изплатен от купувача на продавача до 10.08.2009 г. От оставащата част от цената в размер на 50 815 лв., купувачът е платил, както следва: на 25.11.2009г. – сумата от 20 000 лв. по издадената на същата дата фактура, с посочено в нея основание „авансово плащане по нотариален акт”; на 16.04.2009 г. – сумата от 12 775 лв.; на 11.12.2008 г. – сумата от 7 250 лв. и на 13.11.2008 г. – сумата от 5 000 лири, равняваща се на 11 480,72 лв., като последните три плащания в общ размер на 31 505 лв. се удостоверяват от приходните касови ордери като разписки за плащане.
Писмените доказателства за плащанията са представени с отговора на ответника на исковата молба, за който касаторът поддържа, че е депозиран след срока по чл. 367 ГПК. Във връзка с горните оплаквания, изрично включени в предмета на въззивното производство, съставът на Великотърновския апелативен съд е приел, че липсват данни за извършени от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Счел е, че срокът за отговор започва да тече едва с извършването на редовно връчване на исковата молба и приложенията към нея. Първоначалното връчване на преписите по реда на чл.50 ал.2 ГПК е било нередовно, защото от данните по делото и последващото връчване на призовки и съобщения на адреса на ответника, вписан в ТР, е видно, че последният не е бил напуснал адреса си. По тези съображения съдът е приел, че правопогасяващите възражения на ответника са своевременно направени и не са преклудирани на основание чл. 370 ГПК, а представените с отговора писмени доказателства са допустими и относими към предмета на спора и следва да се ценят.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е извел правните изводи, че за ответника е възникнало задължение за плащане на сумата от 50 815 лв., което той е изпълнил изцяло и този факт е установен от него при условията на главно и пълно доказване, поради което искът за главницата е неоснователен. Искът за мораторната лихва също е счетен за неоснователен. От датите на извършените плащания се установява, че само сумата от 20 000 лв., по издадената фактура от 25.11.2009 г., е платена извън договорения срок (10.08.2009 г.), но за това закъсняло плащане не е предявена претенция за мораторна лихва.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Формулираните от касатора въпроси в изложението му по чл 284, ал.3, т.1 ГПК не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК – да имат характера на правни и да са обусловили решаващата правна воля на съда, съответно да са от значение за изхода на спора, но не и за правилността на конкретното решение. В случая въпросите обективират оплакване за неправилна преценка на въззивния съд /обоснована с данните по делото/, че отговорът на исковата молба е подаден в срок, т.е. касае се за касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които стоят извън предмета на производството по чл. 288 ГПК – т.см. вж ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Според същото ТР, недоказването на общата предпоставка за допускане на решението до касационно обжалване освобождава съда от задължението да преценява наличието на кумулативно изискуемите допълнителни предпоставки в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Независимо от горното следва да се отбележи, че във връзка с приложението на чл. 50, ал. 2 от ГПК е създадена трайноустановена съдебна практика, на която обжалваното не противоречи. Тя е в смисъл, че разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ГПК следва да намери приложение, само когато търговецът е напуснал адреса си без да е изпълнил задължението си за вписване на това обстоятелство в търговския регистър, удостоверяването на длъжностното лице за което следва да бъде недвусмислено и категорично водещо до този извод (вж. Решение № 36/06.07.2010 г. на ВКС по т.д. № 262/2010 г. ТК, ІІ ТО; Решение № 83/08.05.2013 г. по т.д. № 1105/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; Решение № 62 по т.д.№ 71/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; Решение № 237/20.12.2013 г. по т.д. № 2130/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО).
По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 77 от 26.03.2015 г. по т. д. № 16/2015 г. по описа на Апелативен съд – [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: