О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№383
София, 25.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2543/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ап.10, чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 148 от 21.05.2015 г. по в.т.д. № 256/2015 г. на Апелативен съд – В., с което след отмяна на решение № 119 от 13.02.2015 г. по т.д. № 1324/2014 г. на Окръжен съд – Варна, с което [фирма] е осъдено да заплати на касатора сума в размер на 28 552.45 лв., представляваща дължим остатък от цена за закупуване на електрическа енергия по фактура № 000018/29.03.2013 г., на обща стойност 73 212.94 лв., издадена въз основа на сключен договор за изкупуване на ел.енергия, произведена от обновяем електронен източник № 202/17.04.2012 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска, както и сумата от 2 742.09 лв. – разноски, исковете са отхвърлени, а в полза на ответното дружество са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, на основанията по чл.281, т.3, предл.първо и трето ГПК, с искане за уважаване на предявените искове. Подробни фактически и правни съображения са изложени в жалбата.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че при постановяване на въззивното решение е допуснато противоречие с практиката на Върховния съд – ТР № 50 от 30.12.1985 г. ОСГК; ТР № 17 от 1959 г. и определение № 313 от 16.05.2011 г. по т.д. № 834/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. Освен това се твърди, че действието на отменителното решение на ВАС е с обратна сила, което е правен принцип, който въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата/ според приложените към жалбата решения/, а освен това е и от значение за точното прилагане на закона, както и развитието на правото. Касаторът счита, че е налице допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК и по следните изрично формулирани въпроси: 1. Съществува ли основание операторът на електропреносна мрежа да задържа суми, платени на база невлязло в сила решение на регулаторниья орган – ДКЕВР, отменено по съответния ред от ВАС; 2. Съществува ли основание дружество, притежаващо лиценз за продажба на ел.енергия, да не изплаща в цялост сумите за произведена ел.енергия от производителите на база на твърдяно от същия прихващане на задължение, без да е налице договор за прихвърляне на вземане и надлежно уведомление за цедиране на вземането; 3. Споразумителен протокол за прихващане на вземане в състояние ли е да измести договор за прехвърляне на вземане при положение, че едната страна в производството пред първоинстанционния съд е твърдяла изрично, че такъв договор не съществува; 4. Нищожен ли е договор, който прехвърля задължение на нулева стойност; 5. Следва ли въззивният съд да се произнесе по наведени твърдения за нищожност на споразумителен протокол по реда на инстанционния контрол; 6. При определяне на окончателни цени в нулев размер, не следва ли всички суми, платени на база предварително изпълнение на решение за определяне на временни цени на административен орган и събрани/задържани, да бъдат възстановени; 7. При невлязъл в сила административен акт и като такъв последиците от постановеното му предварително изпълнение следва ли да се заличават; 8. За да възникне задължение за плащане на цена за достъп до ел.преносната мрежа на съответния лицензиант, което е в резултат на осъществяването на сложен фактически състав, съдържащ административно-правен елемент, а именно законосъобразно решение на ДКЕВР и при съдебна отмяна на незаконосъобразния акт, формиращ част от сложния състав, подлежи ли на връщане неоснователно платеното; 9. Отмяната на административен акт действа ли с обратна сила и същото води ли до отпадане на последиците от него и поражда ли задължение за възстановителни мерки, насочени към реституция на положението отпреди действието на акта и 10. Отмяната на незаконосъобразен административен акт следва ли да се зачете от гражданския съд, като вместо недействително определените цени за пренос, в правоотношението се отчетат окончателно фиксираните от регулатора стойности в нулев размер.
Ответникът по касация – [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита жалбата за неоснователна. Подробни фактически и правни съображения са развити в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – В. е извел следните изводи: Наличие на реална обвързаност между цедента – [фирма] и ищцовото дружество с договор да достъп до електропреносната и електроразпределителна мрежи, независимо от липсата на сключен договор в срока по § 197, ал.1 ЗЕ, по който договор отмененият административен акт на ДКЕВР за временни цени за достъп няма правопораждащ характер спрямо основанието за плащане на цената за достъп; Постановеното от Върховния административен съд решение за отмяна на Решение Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР не променя възмездното отношение в безвъзмездно и не се създава задължение за купувача на ел.енергия като цесионер /ответното дружество/ за връщане на получената парична престация за предоставената услуга достъп /в случая получена чрез прихващане на задължения/, като получена на отпаднало основание. Изложени са и допълнителни съображения във връзка с посоченото като служебно известно на съда Решение № КМ-1/13.03.2014 г. на ДКЕВР за определяне на компенсаторни мерки в зависимост от това, дали окончателната цена за достъп е по-висока или по-ниска от временните цени по отмененото решение на ДКЕВР. Изведен е и извод, че тристранното споразумение между участващите страни е породило своя погасителен ефект, тъй като към момента на извършване на прихващанията между цена за изкупено количество ел.енергия по сключен с [фирма] и дължима от ищцовото дружество цена за достъп до собствената на [фирма] електроразпределителна мрежа, насрещните вземания са ликвидни и изискуеми.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а не в поддържаната от касатора хипотеза по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. По наведените от касатора въпроси под № 8 и № 9 от изложението /конкретизирани съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/ за действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа и как това се отразява на правоотношенията между ползувателите на преносната мрежа и мрежовия оператор, вече е формирана практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 212/23.12.2015 г. по т.д. № 2956/2014 г., І т.о., решение № 155 от 11.01.2016 г. по т.д. № 2611/2014 г., ІІ т.о., решение № 157 от 11.01.2016 г. по т.д. № 3018/2014 г. ІІ т.о., решение №7/26.04.2016 г. по т.д. № 3196/2014 г., ІІ т.о., решение № 28 от 28.04.2016 г. по т.д. № 353/2015 г., ІІ т.о. Доколкото отговорът на тези обуславящи изхода на спора правни въпроси, даден в обжалваното въззивно решение, влиза в противоречие с цитираните решения на ВКС, които са служебно известни на настоящия състав и надлежно публикувани, следва да се приеме за основателно искането за допускане на касационно обжалване.
Сочените от дружеството – касатор допълнителни основания за достъп до касация в раздел І и раздел ІІ от изложението, не следва да се преценяват, доколкото в тези части на изложението липсват изрично формулирани въпроси, попадащи в обхвата на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 148 от 21.05.2015 г. по в.т.д. № 256/2015 г. на Апелативен съд – В..
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 571.05/ петстотин седемдесет и един лева и пет стотинки/ лева, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанието касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на ІІ т.о. за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: