О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 644
Гр. София, 14.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 16.10.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
т. д. № 374/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Х. С., чрез процесуалния му пълномощник, против решение № 2534 от 01.11.2018 г., постановено по в. гр. д. № 6195/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 4 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 4915 от 05.06.2017 г. по гр. д. № 4037/2015 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, 9 състав за отхвърляне на иска, предявен от касатора против ЗД БУЛ ИНС АД, с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.09.2012 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането, за разликата над присъдените 15 000 лв. до претендираните 50 000 лв.
В касационната жалба се излага, че решението в обжалваната част е неправилно, на основание чл.281 т.3 ГПК – незаконосъобразно и необосновано. Моли се за отмяната му и за постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде изцяло уважена, ведно с присъждане на разноските за всички инстанции. Оплакванията са за несъответствие между определения от съда размер на обезщетението с критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, като не са взети предвид в тяхната съвкупност и съответно оценени всички относими към този размер обстоятелства, установени по делото – твърде младата възраст на пострадалия, продължителното му възстановяване, получените загрозяващи белези и пр.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване се поставя въпросът за приложението на принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл.226 ал.1 КЗ /отм./, като се сочи, че по този въпрос е налице противоречие със задължителната съдебна практика – ППВС № 4/68 и практиката на ВКС по чл.290 ГПК, съответно цитирана, постановена по идентични въпроси.
Против касационната жалба не е постъпил писмен отговор както от застрахователното дружество, така и от третото лице – помагач – АПИ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, намира следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок за обжалване, против подлежащ на касация въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд от фактическа страна е приел, че на 07.09.2012 г. автомобилът, управляван от Х. А. С., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ЗД БУЛ ИНС АД, е катастрофирал. При произшествието дясната мантинела на пътя е проникнала в купето и е причинила телесни увреждания на седящия на задната седалка вляво А. Х. С.. Водачът е признат за виновен с влязла в сила присъда за това, че е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.1 ЗДвП, в резултат на което е допуснал настъпването на посоченото ПТП, както и по непредпазливост е причинил смъртта на М. С.. По отношение причинените на касатора увреждания, съдът е взел предвид заключението по изслушаната по делото СМЕ, според което същият е получил контузия на гръдния кош, разкъсно-контузна рана на дясна гръдна половина, контузия на коремна стена, разкъсно-контузни рани на дясната предмишница, разкъсване на разгъващите мускули на дясната предмишница. Непосредствено след инцидента е извършена хирургическа обработка на раните, зашиване на разгъвачните мускули на дясната предмишница и е поставена гипсова шина. От 08.10.12 г. до 19.10.2012 г. пострадалият е провел рехабилитация в болнично заведение на десен горен крайник, а след това – домашно-амбулаторно лечение за около 1.5 – 2 месеца. Според вещото лице, той е търпял болки с голям интензитет по време и непосредствено след инцидента за 7-8 дни, а след това болките са продължили с по-малък интензитет през следващите 3-4 месеца. Имал е затруднения в движенията на ръката за не по-малко от 4 месеца, я периодът на възстановяване е продължил 3 месеца. Понастоящем състоянието му е стабилизирано, движенията на дясната ръка са възстановени. Констатирани са множество остатъчни белези в горната трета на дясна предмишница с размери от 3 до 11 см., както и белези по външната повърхност на дясната тазобедрена става. Всички рани се виждат ясно и значително загрозяват областите, в които се намират. Съдът е съобразил и събраните гласни доказателства, според които пострадалият е приемал обезболяващи продължителен период от време, дясната му ръка все още е слаба, а преди физиотерапията изобщо не е можела да се движи.
За да прецени като справедливо обезщетението, присъдено от първата инстанция, съдът е посочил, че взема предвид горните установени от него обстоятелства, които са отново изброени, възрастта на пострадалия /15 годишен към момента на ПТП/, както и социално-икономическите условия в страната, вкл. лимита на застрахователните покрития и установената съдебна практика.
С оглед мотивите на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че формулираният правен въпрос относно приложението на чл.52 ЗЗД удовлетворява общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация. Исканото касационно обжалване следва да се допусне, предвид данните за несъответствие на решението в обжалваната му част със задължителните постановки на ППВС № 4/68 г. и практиката на ВКС по чл.290 ГПК, цитирана в изложението и служебно известната на съда, при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2534 от 01.11.2018 г. по в. гр. д. № 6195/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 4 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 4915 от 05.06.2017 г. по гр. д. № 4037/2015 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, 9 състав за отхвърляне на иска, предявен от А. Х. С. против ЗД БУЛ ИНС АД с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.09.2012 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането, за разликата над присъдените 15 000 лв. до претендираните 50 000 лв.
Делото да се докладва на Председателя на II-ро отделение при ТК на ВКС за насрочването му в публично съдебно заседание /касаторът не дължи предварително внасяне на държавна такса, на основание чл.83 ГПК/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: