О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
София, 06.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на 15 февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Балевски т.дело № 1491/2016 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на процесуалния пълномощник на ОБЩИНА Р.-гр.П. срещу решение № 101/17.03.2016 г. по в.т.д. № 603/15 г. по описа на П., В ЧАСТТА, с която е отменено частично първоинстанционното решение № 367 от 28.05.2015 г. по т.д. № 107/2013 г. на ОС-Пловдив и вместо него е постановено друго, с което касаторът е бил осъден да заплати на „Е.-ХИДРО”-90”О. ЕИК[ЕИК] сумата от 224 560,05 лева-възнаграждение с включен ДДС по сключен между страните по реда на ЗОП договор №20 от 25.03.2009 г. с предмет „И. на обект „Канализация на [населено място], [община]- главен колектор ІІ, второстепенна канализационна мрежа и ПСОВ”.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за материалноправна незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи като основание за допускане до касация чл.280 ал.1,, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита въззивното решение за правилно. Съображения в подкрепа на становището са изложени в писмен отговор от процесуалните представители. Претендира се и присъждане на съдебни разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд се е позовал на следните установени релевантни за спора факти:
Между страните по спора е налице правоотношение, възникнало на основание, сключен между тях по реда на ЗОП Договор №20 от 25.03.2009 г. с предмет ” И. на обект „Канализация на [населено място], [община] – Главен колектор ІІ, второстепенна канализационна мрежа и ПСОВ”. По силата на последния ищецът, в качеството си на изпълнител на обществена поръчка, се е задължил в седемдесетдневен срок от подписването на договора да изготви работен проект срещу договорено общо възнаграждение за това в размер на 444 624 лева при осигуряване на финансиране. С писмо вх. № 94-12-331/09.09.2009 г. ищецът–изпълнител е депозирал в [община] изготвени проекти за част „Канализация” и „Пътна” , а с на 25.09.2009 г. и част „Геодезия”, чието заплащане се претендира. След тези дати, до отправянето на 27.08.2012 г. на едностранно волеизявление от възложителя на ОП до изпълнителя за развалянето на договора, поради неизпълнение, липсват възражения за некачествено, непълно или забавено изпълнение на съответните проекти. От последното е направен извод за тяхното приемане от страна на възложителя. Съдът е обсъдил и заключение на техническа експертиза, с което се потвърждава качественото изпълнение от страна на изпълнителя на предмета на ОП в процесната част: изготвяне на проекти за част „Канализация”, „Пътна” и част „Геодезия” и тяхната приложимост при осъществяването им. Въззивният съдебен състав е изложил съображения и за това, че въпреки, че част от работата по проектите е изпълнена чрез подизпълнители, това не е в нарушение на договора или на закона и не представлява основание за развалянето на договора без предизвестие, тъй като не е налице изпълнена хипотезата на чл.87 ал.2 ЗЗД-не се касае за т.н. фикс сделки, изискващи изпълнението да стане непременно в уговореното в договора време. Приел е, че самото волеизявление за разваляне е отправено почти три години след депозиране на проектите в [община], към който момент самият възложител е бил вече в забава на изпълнението на своето задължение за заплащане на възнаграждение. С оглед изложеното исковите претенции за заплащане на възнаграждение за извършената работа по изготвяне на трите проекта са счетени за основателни, а конкретният размер на последното е определен от съда на база заключение на приета тройна експертиза за относителния дял на всяка една от трите части към общодоговорения размер на възнаграждението, поради липсата на изготвен проект за част ПСОВ.
От страна на касатора като основание за допускане до касация се сочи чл.280 ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК. Като правни въпроси от значение за спора, се сочат множество такива, които прецизирано се свеждат до: 1. За начина на приемане на изпълнената работа, дали за това е достатъчно предаване във фактическо държане на проектите или следва да има волево действие по приемането им. Сочи се противоречие в отговора във въззивното решение с Р №84 от 30.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 1428/14 на Първо т.о. и Р № 231 от 13.07.2011 г. на ВКС по т.д. № 1056/2009 на ІІ т.о. . 2. Може ли кредиторът да бъде принуден да приеме частично изпълнение на неделимо задължение, 3. Може ли такова изпълнение да служи за заплащане на възнаграждение на изпълнителя., 4. Допустимо ли е по договор сключен по реда на ЗОП изпълнението да става чрез възлагане на подизпълнител. Сочи се противоречие с Р №82/19.07.2011 г. на ВКС по т.д. № 658/ 2010 на Първо т.о. и Р №162 от 28.01.2013 г. на ВКС по т.д. № 453/2012 г. и две решения на П.. Формулирани са и още три въпроса, които по същество се свеждат до това, дали договор, сключен по ЗОП , в който е уговорен срок за изпълнение следва да се счита, че подлежи на изпълнение непременно в уговореното време, с оглед прилагане на общите правила за разваляне на договор без предизвестие-чл.87 ал.2 ЗЗД, съответно специалната уредба на договора за изработка- чл.262 ал.2 ЗЗД и следвало ли въззивният съд да разгледа всички наведени доводи и възражения.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В случая, от така формулираните въпроси само първият / под №1/ отговаря на горните критерии., т.е. същият е обусловил правораздавателната воля на съда и се явава правен такъв. В отговора му, обаче липсва противоречие с посочените две решения на ВКС по чл.290 ГПК : №84 от 30.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 1428/14 на Първо т.о. и Р № 231 от 13.07.2011 г. на ВКС по т.д. № 1056/2009 на ІІ т.о.. В първото отговорът е даден във връзка с приемането на изпълнени СМР и липсата на надлежно оформени актове обр.19, поради което е прието, че предаването в държане на възложителя на самите актове за приемане на извършени СМР, без надлежното им оформяне, не е достатъчно за приемането на извършената работа, а във второто се приема, че без изричното или мълчаливо изявление за приемане няма основание, да се приеме, че последната е приета от възложителя. Следователно и двете решения са за фактически хипотези, които се различават от конкретния случай като възприетото във второто от цитираните решения/ мълчаливо изявление за приемане/ е по-скоро в съответствие, а не в противоречие с приетото от съда в обжалваното решение.
Липсва и противоречие по въпроса, допустимо ли е по договор, сключен по реда на ЗОП изпълнението на поръчката да става чрез извършването на отделни работи от трето лице- подизпълнител/ Посочените Р №82/19.07.2011 г. на ВКС по т.д. № 658/ 2010 на Първо т.о. и Р №162 от 28.01.2013 г. на ВКС по т.д. № 453/2012 г. и две решения на П. се отнасят не към начина на изпълнение на задълженията на изпълнителя по ОП /лично или чрез ангажиране на подизпълнител/, а към последващото изменение на страните по договора, било то чрез цедиране на права по договора от изпълнителя на ОП на трето лице, било то в случаите на делегация.
Останалите въпроси от изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК: може ли кредиторът да бъде принуден да приеме частично изпълнение на неделимо задължение, може ли такова изпълнение да служи за заплащане на възнаграждение на изпълнителя, дали договор, сключен по ЗОП , в който е уговорен срок за изпълнение следва да се счита, че подлежи на изпълнение непременно в уговореното време нямат качеството обуславящи изхода по спора, доколкото същите не са своевременно въведени в процеса от страна на ответника чрез съответните възражения в преклузивните процесуали срокове по чл. 367 ал.1 ГПК – с отговора на ИМ/ отговорът на допълнителната ИМ е само във връзка с допълнителната ИМ/ и въззивният съд не е формирал правната си воля, обективирана в решението му, въз основа на техните отговори. Последното води до извода и за липса на противоречие с практиката на ВКС и по въпроса, следвало ли въззивният съд да разгледа всички наведени доводи и възражения.
От изложеното следва, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски пред настоящата инстанция, поради липсата на установени такива .
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 101/17.03.2016 г. по в.т.д. № 603/15 г. по описа на П. в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: