О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.София,16.11. 2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 12.11.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 2620/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.140 и чл.146 ГПК.
І. Проект за доклад по делото:
Предявена е редовна искова молба от Л. А. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез пълномощника й адв.Т. В. от АК П., срещу ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ Е. с ЕИК[ЕИК] от [населено място] за отмяна на решение № 1092/16.10.2014 г. по арб.д.№ 1092/2014 г. на арбитър Б. Г., на основание чл.47 т.4 от ЗМТА. Ищцата твърди, че не е била надлежно уведомена за арбитражното производство, нито за избора на арбитър, не е получавала никакви книжа или призовки по делото, поради което е била лишена от правна възможност както да подаде отговор на исковата молба, така и да вземе участие в арбитражното заседание. Счита, че по този начин са нарушени основни нейни права по чл.22, чл.27 ал.3 и чл.28 от ЗМТА – право на защита, на равенство на страните в арбитражното производство и на състезателност в процеса. Твърди, че не е получавала решението по арбитражното дело и е узнала за него с връчване на призовката за доброволно изпълнение на 24.04.2015 г., като е депозирала исковата молба в срока по чл.48 от ЗМТА /на 21.07.2015 г./.
Ответникът, чрез пълномощника си ю.к. Н. Л.-М., с писмен отговор оспорва допустимостта на иска. Сочи, че редът за изпращане и връчване на документи в арбитражното производство е уреден в чл.13.4 от ОУ към сключения между страните договор. Според него, съобщенията се изпращат на посочения в договора адрес и се считат за получени след изтичане на петия ден от изпращането им от страна на арбитъра, вкл. в някои изрично посочени хипотези, като при спазване на тези правила не е нужно удостоверяването на фактическото им връчване. С оглед горното и при съобразяване разпоредбата на чл.32 ал.1 ЗМТА, книжата по делото по силата на установената между страните фикция се считат за редовно връчени. Това се отнася и до арбитражното решение, съответно получено на 25.10.2014 г. Т.к. в случая исковата молба е подадена след законоустановения срок по чл.48 ЗМТА, тя е недопустима. На посочените основания ответникът оспорва и основателността на молбата. Изразява становище, че с оглед приложението на клаузата на чл.13.4 от ОУ, която допустимо дерогира общия ред на призоваването по ГПК, ищецът не е бил лишен от участие в арбитражното производство в нито един от етапите му. По изложените съображения моли производството по делото да бъде прекратено, евентуално – искът за отмяна на арбитражното решение да бъде отхвърлен.
Не се признават права и обстоятелства, относими към иска по чл.47 т.4 ЗМТА. Всички обстоятелства подлежат на доказване. С оглед така очертания предмет на спора, в тежест на ответната страна е доказването на надлежното уведомяване на ищеца за започналото и проведено арбитражно производство.
ІІ. Доказателствени искания:
1. Страните са представили писмени доказателства, които са допустими и относими към предмета на спора, с оглед на което съдът
ПРИЕМА представените с исковата молба и описани в същата писмени доказателства.
ПРИЕМА представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, подробно описани.
ПРИЕМА арбитражно дело № 1092/2014 г. на арбитър Б. Г..
2. В исковата молба се прави искане за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане, който да установи, че на посочения в договора адрес на ищцата винаги е имало лице, което е можело да получи изпратените до нея пратки. Ответникът моли доказателственото искане да бъде оставено без уважение, с оглед представените от него в тази връзка писмени доказателства, както и предвид неотносимостта му към предмета на спора. Въз основа на разпределената доказателственат тежест и доколкото доказването на посочените обстоятелства не е в пряка връзка със спорния предмет, съдът
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на гласни доказателства.
ІІІ. Допустимост на производството.
По повдигнатия от ответника въпрос за допустимостта на исковото производство, с оглед връзката му с основанието на предявения иск, съдът ще се произнесе по повод разглеждането на делото по същество, след като вземе предвид становището на ищеца в о.с.з.
ІV. Делото подлежи на насрочване в открито съдебно заседание, за което да се докладва на Председателя на ІІ ТО, ТК. Да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищците – и препис от отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.