4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
София, 11.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2434/2017 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /предишно „Т.-М О./, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалните си пълномощници, срещу решение № 1156 от 22.05.2017 г. по в.т.д. № 5732/2016 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 9 състав, с което е потвърдено решение № 32 от 01.04.2016 г. по т.д. № 46/2015 г. на Окръжен съд – Враца, в което са допуснати поправки на очевидни фактически грешки с решения № 68 от 13.07.2016 г. и № 98 от 10.10.2016 г. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от дружеството срещу В. Номи Х. иск по чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД, за заплащане на сумата 65 049.27 щатски долара, дадена на ответника за закупуване на автомобил на името на дружеството, като въззивният съд е квалифицирал иска по чл.79, ал.1, вр. с чл.284, ал.2 ЗЗД.
В жалбата се поддържат касационни доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост, с искане за касиране на решението и уважаване на исковата претенция, с присъждане на разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Чия е тежестта на доказване изпълнението на договор за поръчка и доказателствените средства, с които се установява сключването и изпълнението на договор за поръчка; 2. Длъжен ли е довереникът да даде на доверителя сметка за изпълнението на поръчката и как следва да направи това; 3. Длъжен ли е довереникът да даде сметка за изпълнението на поръчката; 4. Може ли, на основание чл.292, ал.2 ЗЗД, да се приеме, че е изпълнено задължението на довереника да се отчете, ако за извършването на отчетната сделка се изисква специална форма; 5. При липса на доказателства за изпълнение на дадената поръчка, има ли право доверителят, на основание чл.79 ЗЗД да получи обезщетение за неизпълнението в размер на средствата, предоставени на довереника за изпълнение на поръчката; 6. При липса на доказателства за редовно свикано общо събрание на съдружниците в О. – липса на покани, връчени на всички съдружници с определен дневен ред и място на провеждане – налице ли е редовно свикано събрание и 7. Нередовно свиканото общо събрание може ли да заседава и приема валидни, правнообвързващи решения.
По всички поставени въпроси се поддържа допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на: решение по гр.д. № 4617/2013 г. на ВКС, ІV г.о./по първите два въпроса/; решения по гр.д. № 6460/2013 г., по гр.д. № 3889/2014 г. и по гр.д. № 916/2012 г. на ВКС, ІV г.о./ по въпроси № 3 – 5, вкл./ и на Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС/ по последните два въпроса/.
Ответникът по касация – В. Номи Х., гражданин на САЩ, чрез процесуалните си пълномощници, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество поддържа доводи за неоснователност на жалбата. Така заявеното становище е подробно мотивирано в постъпил по делото писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, насочена е срещу подлежащо на касационно обжалване решение, поради което се преценява като процесуално допустима.
При постановяване на обжалвания съдебен акт съставът на Апелативен съд – София е приел, че с поддържаните във въззивното производство твърдения от страна на пълномощника на ищцовото дружество /съдебно заседание на 22.02.2017 г./ за неизпълнено ответника на договорно задължение – по договор за поръчка, са отстранени нередовности на исковата молба и искането е приведено в съответствие с обстоятелствата, на които се основава. При условията на т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предявените искове са квалифицирани по чл.79, вр. с чл.284, ал.2 ЗЗД, като са дадени съответни указания на страните във връзка с подлежащите на доказване факти.
От фактическа страна е прието за установено наличието на договор за поръчка между ищцовото търговско дружество и ответника – за сключване от ответника Х. на договор за лизинг и последващо придобиване на собствеността на автомобил Джип В., на стойност 65 000 щ.д., при заплащане на лизингови вноски в размер на 1 720 щ.д. за 36 месеца, за сметка на дружеството. За валидността на договора съдът се е позовал на решение на ОС на дружеството, прието с протокол от 10.05.2011 г. и на ежемесечното превеждане на суми за лизинговите вноски от ищеца на ответника, с извод, че липсва пълномощие за сключване на договор за лизинг от името на дружеството, или за придобиване на собствеността върху автомобила от името на същото. В подкрепа на последния извод е преценено последващо решение на О./взето от съдружниците В. Х. и неговата майта В. Х./ от 20.05.2011 г. за регистриране на автомобила на името на Х. и корекция на всички документи за собственост на автомобила. По отношение на последното решение са отхвърлени възраженията на ищеца за неистинност на протокола.
За безспорни са счетени обстоятелствата, че ответникът е сключил договор за лизинг, с предмет ползването и възможното придобиване на процесния автомобил в САЩ, осъщественото ползване на автомобила от Х. от 2011 г., съобразно решението на О., заплащането на лизинговите вноски с предоставените му от ищеца средства и регистриране и придобиване на автомобила на името на Х., след изплащане на лизинговите вноскипрез 2014 г.
Констатираното от съда неизпълнение на задължението на довереника да осъществи отчетна сделка, не е съотнесено към претенцията за връщане на предоставените от доверителя парични средства, послужили за заплащане на лизинговите вноски. В тази насока е налице позоваване на чл.292, ал.2 ЗЗД, като са изложени и евентуални съображения, основани на изразената от довереника готовност за извършване на прехвърлителна сделка в САЩ, като отказът за приемането поставя доверителя в забава.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение приема, че е налице основание за достъп до касация – за проверка допустимостта на атакуваното въззивно решение, постановено при зачитане на процесуални действия на ищеца пред въззивната инстанция, квалифицирани като отстраняване на нередовности на исковата молба. Макар и да липсват такива касационни оплаквания в жалбата, съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационният съдебен състав следва да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо, като конкретната преценка се извършва с решението по същество. Такава преценка в случая следва да се реализира и съответно ВКС да се произнесе доколко въззивният съд се е произнесъл по надлежно предявен иск.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1156 от 22.05.2017 г. по в.т.д. № 5732/2016 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 9 състав.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 268 /две хиляди двеста шестдесет и осем/ лева, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
В съобщението до касатора да се впише изрично, че при неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След надлежно изпълнение на указанията, делото да се докладва на председателя на ІІ т.о. за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: