О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
Гр. София, 16.07. 2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на 20.03.2019 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
т. д. № 2509/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Реджеб Ю. Ибов, ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл. Сливен, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 825/05.04.2018 г., постановено по в. гр. д. № 6471/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав, в частта, с която, след частична отмяна на решение 5153/12.07.2017 г. по гр. д. № 1135/2013 г. по описа на Софийския градски съд, I-4 състав, е отхвърлен искът на Ибов против ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИШУРЪНС ГРУП, ЕИК[ЕИК], с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 17.04.2011 г., в размер на сумата от 18 000 лв.; както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата над 18 000 лв. до претендираните 50 000 лв.
В касационната жалба се излага, че са налице всички основания на чл.281 т.3 ГПК за отмяната на решението като неправилно.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се основава на следните групи въпроси:
І. 1/ Как се определя и на кого е задължение да определи действителното основание на въведеното с исковата молба спорно материално право; 2/ При определяне на действителното основание на спорното материално право, съответно правилната правна квалификация, длъжен ли е съдът да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция; 3/ Длъжен ли е съдът да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, определена въз основа въведените с исковата молба фактически твърдения, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон; 4/ Какви са задълженията на второинстанционния съд при преценка за неправилната правна квалификация в резултат на неправилно приложение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд, длъжна ли е въззивната инстанция да разреши спора чрез произнасяне по съществото на предявения иск. Твърди се, че по тези въпроси обжалваното решение е постановено в противоречие с решение № 45/20.04.2010 г. на ВКС по т.д.№ 516/2009 г. на ІІ т.о., определение № 387/15.04.2016 г. по гр.д.№ 4527/2015 г. на ІV г.о. и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което следва да бъде допуснато до касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. 5/ Когато в обстоятелствената част на исковата молба са въведени фактически твърдения, формиращи две правни основания – по чл.45 и чл.50 ЗЗД, първоинстанционният съд е разгледал и е уважил иска на едното правно основание – чл.50 ЗЗД, а второинстанционният съд прецени, че е налице друго правно основание – в случая чл.45 ЗЗД, длъжен ли е да разгледа и разреши спора на това правно основание – този въпрос се поставя в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, с препращане към практиката, цитирана по-горе. 6/ Допустимо ли е решение, с което съдът не се е произнесъл по предявения с исковата молба иск и не се е произнесъл по целия въведен правен спор, като изрично приема, че няма въведена с исковата молба претенция, каквато в действителност има ясно заявена – поддържа се, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 129/01.06.2018 г. по гр.д.№ 3389/2017 г. на ІV г.о., като отново се сочи основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
ІІ. 1/ Налице ли са основания за отговорност по чл.50 ЗЗД за вреди, причинени от МПС, поради повреда на вещта /при наличие на всички останали предпоставки/ – възникнала при движение неизправност на спирачките, като в резултат на тази повреда на вещта, ръководството върху нея е престанало и е било обективно невъзможно /в конкретния случай колата е била под ръководството на водача, но поради неизправност в спирачния механизъм, това ръководство не е могло да се осъществи/; 2/ Износването на консумативи в резултат от стареене /гумички и др./ може ли да изключи внезапния и неочакван характер на проявилата се техническа неизправност – отказ за сработване на спирачната система; 3/ Управлението по предназначение /т.а. УАЗ с висока проходимост/ на стар автомобил изключва ли внезапното възникване на техническа неизправност; 4/ Представлява ли виновно поведение на водача, изключващо внезапно възникване на техническа неизправност, непредвиждането на възможност за износване на консумативни елементи – гумички, довели до внезапно отказване на спирачната система; 5/ При възникване на вреди поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й и предвид невъзможността за каквото и да е въздействие върху вещта поради възникналата техническа неизправност, налице ли са предпоставки за отговорност по чл.50 ЗЗД, при наличие на всички други основания. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с решение № 1478 от 09.05.1960 г. по гр.д.№ 147/1959 г. на І г.о. на ВС, в което е разгледан абсолютно същия случай, както и противоречи на ППВС № 17/1963 г., допълнено с ППВС № 4/1973 г., т.3, и на решение № 888/03.05.2016 г. по гр.д.№ 2605/2015 г. на САС. 6/ Наличието на евентуална възможност за предвиждане на техническа неизправност, която няма данни да е обективно проявена и възпрепятстваща употребата по предназначение на вещта, изключва ли случайния характер на възникналата техническа неизправност. По последните два въпроса се поддържа основанието за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
ІІІ. Длъжен ли е съдът да възприеме заключението на АТЕ или заключението следва да се съпостави с всички доказателства по делото и трябва да се обсъди в цялост, логическа последователност и пълнота. Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с решение на ВКС № 324/13.07.2011 г. по гр.д.№ 378/2009 г. на І г.о. Сочат се предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
ІV. Дали при постановяване на решението и преценка на основателността на претенцията следва да се отчете направеното от страна на ответника плащане и следва ли това плащане да се отчете като признаване основанието на иска, при изрично изявление на ответника и доказване, че това плащане е за същите вреди; при това положение спорът по иска продължава ли да е по основание и размер или спорът е само по размера на иска. По този въпрос отново се поддържа основанието по чл.290 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като се навежда и противоречие с решение № 144/12.08.2016 г. по т.д.№ 603/2015 г. на ВКС, ТК, І т.о.
Против касационната жалба не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите във връзка с приложението на чл.280 ал.1 ГПК и материалите по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок за обжалване, против подлежащ на касация въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съставът на въззивния съд е приел, че съобразно исковата молба и многобройните й последващи уточнения, ищецът поддържа отговорността на застрахователя по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ да се ангажира поради свойствата на вещта – недостатъци на самото МПС, заради които се е стигнало до ПТП и претърпяното в резултат на него увреждане, т.е. в хипотезата на чл.50 ЗЗД.
При изследване механизма на произшествието съдът е приел, че се касае за автомобил „УАЗ“, произведен през 1991 г., който към датата на ПТП е на 20 години. В допълнителното заключение на вещото лице се сочат две възможни причини за несработване на спирачната уредба на процесния автомобил, което е довело до ПТП. Едната възможна причина е наличие на въздух в спирачната уредба, а другата – износени стени на главния спирачен цилиндър и работните спирачни цилиндърчета на колелата, или по-често износени /втвърдени/ гумички на главния спирачен цилиндър, по-рядко и на гумичките на работните спирачни цилиндърчета, поради остаряване или настъпили механически увреждания по тях. Горните неизправности възникват при дълъг срок на експлоатация без подмяна на неизправните елементи на спирачната уредба и настъпило стареене на гумените части. По обяснения на вещото лице, същите обикновено не настъпват внезапно, а неизправното им проявление прогресира по-продължителен период от време – в рамките на няколко месеца. При така изяснената причина за неизправността на автомобила, а оттам и за настъпилото ПТП, съдът е формирал извод, че не се касае за отговорност за вреди от вещ при условията на чл.50 ЗЗД, в подкрепа на което е изложил следните съображения: При отговорността за вреди от вещи по чл.50 ЗЗД е необходимо вредата да е причинена от вещта – тя трябва да бъде единствена причина за увреждането и да възникне въз основа свойствата на вещта. Съобразно решение № 77 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 968/2012 г. на ІІІ г.о., отговорността по чл. 50 ЗЗД възниква, когато вредата е в резултат от свойствата на самата вещ, а не на действията, свързани с нейната правилна експлоатация. В ППВС № 17 от 18.XI.1963 г. са дадени разяснения за разликата между отговорността между чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД, както и че същите не следва да се смесват, макар и да е възможно вредите да настъпят в резултат както от вещта, така и от виновното поведение на дадено лице. Тогава вече отговорността на този, който е възложил работата и същевременно е собственик на вредоносната вещ или когато тя се намира под негов надзор, се основава едновременно на чл. 49 и 50 ЗЗД. Съдът е счел, че в случая процесуалните представители на ищеца са твърдяли единствено наличие на фактическия състав на отговорността по чл.50 ЗЗД – поради недостатъци на автомобила, която обаче не обхваща отговорността, произтичаща от неправилната експлоатация или неподдържането на автомобила в надлежното техническо състояние. Изброил е случаи, при който се носи отговорност за вреди от вещи по чл. 50 ЗЗД: при спукана гума на автомобил, в резултат на което той става неуправляем, преобръща се и причинява вреди; при промяна на ел. напрежението в мрежата, при което компютърът изключва, блокира електрическата спирачка, поради което тролей е спрял рязко и е причинил вреди на пътниците /решение № 15 от 01.06.2012 г. по т.д. № 279/2011 г. на ВКС, ТК, І т.о./. Съдът е посочил, че настоящият случай не е такъв – касае се за повреда на автомобила, която съгласно експертните заключения е предизвикана изцяло от неправилната му експлоатация – от това, че не са подменени консумативни елементи /гумички и т.н./, които са се износили в резултат на стареене. Неизправностите са настъпили не внезапно /т.е. непосредствено при реализацията на ПТП/, а при условията на неизправно проявление в продължителен период от време, поради което се касае за липса на поддръжка на автомобила в нужното експлоатационно състояние, която е предизвикала неизправността на спирачките, а оттам е станала и причина за настъпилото ПТП и вредите при ищеца. Отговорността за неподдържането на вещта в правилното експлоатационно състояние обаче не е отговорност поради свойствата на вещта по чл.50 ЗЗД, а е такава по чл.49 ЗЗД, евентуално по чл.45 ЗЗД, в какъвто смисъл е решение № 367/12.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1140/2009 г., ІІІ г.о./. Съдът е заключил, че не може да се произнася по претенция, която не е предявена /чл.6 ал.2 ГПК/, поради което и предявеният на това основание иск по чл.226 КЗ /отм./ следва да бъде отхвърлен.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставки за допускане на исканото касационно обжалване, поради съществуващата вероятност въззивното решение да е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба по смисъла на чл. 127 ал.1 т.4 ГПК и при съществуваща неяснота относно предмета на спора, с който съдът е сезиран. При наличие на основанието по чл.280 ал.2 пр.2 ГПК, съдът не дължи преценка на заявените основания за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 825 от 05.04.2018 г. по в. гр. д. № 6471/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав.
Делото да се докладва на Председателя на II-ро отделение при ТК на ВКС за насрочването му в публично съдебно заседание /касаторът е освободен от предварителното внасяне на държавна такса, на основание чл.83 ал.2 ГПК/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: