5
Р Е Ш Е Н И Е
№145
София., 05.01.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при участието на секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 615/2015 година
Производството е по чл. 47 т.3, предл.1 от ЗМТА. Образувано е по предявен от Боян Й. Тавчиев, с ЕГН [ЕГН], от [населено място],, [улица], ап.5 иск срещу Агенция дипломатически имоти в страната” Е./ А. Е./, [населено място], [улица], за отмяна на решение на АС на БТПП постановено на 03.09.2014 г. по ВАД № 573/2013 г. , с което ищецът е осъден да заплати на А. Е. следните суми: 924.74 лв. – неплатени наемни вноски за м.август и м.септември 2011 г. и за периода от 01. – 05.10.2011 г., дължими на основание договор за наем от 07.03.2007 г.; сумата 737.39лв. – договорна неустойка за забава в плащането на месечните наеми; сумата 2 697.77 лв. – разходи за ползване на наетия недвижим имот; 1 707.48 лв. – договорна мораторна неустойка върху неплатените консумативни разходи; сумата 14 892.79 лв. – договорна неустойка за допусната забава за освобождаване на наетия недвижим имот след прекратяване на договора и 2370 лв. – арбитражни разноски.
Искането за отмяна на посоченото арбитражно решение е основано на следните твърдения в исковата молба и уточнението към нея: [фирма] е член на БТПП и решението на АС е явно пристрастно; нарушени са чл.143, т.16, чл.147, чл.68з, чл.68и и чл.68к от З., като е допуснато и противоречие с Директива 93/13 Е. и 2005/29/ЕО, тъй като клаузата за арбитраж е неравноправна и предметът на спора не подлежи на арбитраж, както и, че не се касае за граждански имуществен спор, възникнал от външнотърговски отношения по смисъла на чл.1, ал.2 ЗМТА. Основанията се поддържат и в публичното съдебно заседание от процесуалния пълномощник на ищеца – адвокат А. С..
Ответникът – [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник юрисконсулт Б. О., оспорва искането за отмяна на арбитражното решение и моли за отхвърлянето му, с присъждане на разноски. Подробни съображения са развити в писмен отговор и в защита, поддържани в публичното съдебно заседание.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение след като прецени данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаните основания за отмяна на арбитражното решение, приема следното:
Искът за отмяна на арбитражното решение по ВАД № 573/2013 г. на АС при БТПП е подаден в рамките на преклузивния срок по чл.48, ал.1, изр.1 ЗМТА, поради което е процесуално допустим.
Видно от приложеното ВАД № 573/2013 г. на АС при БТПП е, че Боян Тавчиев, в качеството си на ответник по предявените от [фирма] обективно кумулативно съединени искове, е оспорил компетентността на арбитражния съд. Единственият довод, на който е основано направеното в срока по чл.20, ал.1 ЗМТА възражение е, че исковите претенции са основани не на договора за наем от 07.03.2007 г., а на анекс, сключен между страните на 22.01.2008 г., в който обаче липсва договореност за приложимост на предвидената в основния договор арбитражна клауза. Решаващият орган е отхвърлил искането за прекратяване на арбитражното производство поради липса на арбитражна клауза, с мотиви, че анексът е към основния договор за наем и страните не са направили изрично волеизявление за дерогиране на обективираното в чл.24 от договора арбитражно споразумение. В мотивите към атакуваното арбитражно решение са изложени и допълнителни съображения относно предмета на делото, който е свързан с последиците от твърдяното неизпълнение на договорните задължения на ответника и с последиците от развалянето на договора, които се обхващат от валидно сключеното арбитражно споразумение.
В настоящото производство искът за отмяна на атакуваното решение е основан на други аргументи, по които се приема следното:
Като неоснователно следва да се прецени твърдението на ищеца за липса на компетентност на АС при БТПП, основано на чл.1, ал.2 ЗМТА. В случая не се касае за международен търговски арбитраж с оглед местожителството или седалището на страните по спора, а за вътрешен арбитраж, като компетентността на сезирания арбитражен съд, постановил атакуваното решение е основана на арбитражна клауза – чл.24 от сключен на 07.03.2007 г. договор за наем. Тази клауза съответства на императивната разпоредба на чл.19, ал.1 ГПК, тъй като споровете, за които страните по делото са уговорили компетентност на АС при БТПП, са извън обхвата на споровете, подведомствени на съда. Във връзка с това твърдение на ищеца следва да се има предвид и § 3, ал.1 ПЗР на ЗМТА, както и практиката на ВКС, цитирана от ответника по иска – решение по т.д. № 361/2008 г., в което изрично е прието, че за допустимостта на арбитража е без значение кой е страна по спора, както и, че страни могат да бъдат както физически, така и юридически лица, независимо дали имат качеството на търговец, както и държавни учреждения, вкл. и чужди такива.
Искането за отмяна на арбитражното решение поради неравноправност на арбитражната клауза по смисъла на чл.143, т.16 от Закона за защита на потребителите, релевантно към недействителността на арбитражното споразумение, е неоснователно. Следва да се има предвид, че ответникът в арбитражното производство/сега ищец/ не е оспорил действителността на арбитражната клауза в отговора на исковата молба пред АС. Пропускът за оспорване с възражение действителността на споразумението за арбитраж на основание чл.143, т.16 З., стабилизира компетентността на арбитражния орган и той следва да се счита за овластен да разреши материалноправния спор, с който е сезиран.
Независимо от преклудиране на възражението, следва да се има предвид и следното:
В разпоредбата на чл.3, §1 от Директива 93/13/Е. е дадено легално определение на неравноправна клауза в потребителски договор, като в §3 са посочени условия, при които дадена клауза е неравноправна. Съгласно § 13а, т.9 /ДВ бр.64 от 2007 г./ от Допълнителните разпоредби на З., този закон въвежда разпоредбите на Директива 93/13/Е. относно неравноправните клаузи в потребителските договори в националното ни законодателство, а съгласно т.12 на същия параграф въвежда и Директива 2005/29 ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар. Предвидените в Директива 93/13/Е. основни елементи на неравноправната клауза са възпроизведени в чл.143 З., а именно – уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца, или доставчика и потребителя. В последната разпоредба се съдържа и неизчерпателен списък на неравноправни условия/ т.1 – т.17/, като предвиденото в т.16 условие е такава клауза да изключва или препятства правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително и да го задължава да се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон. Цитирането от страна на ищеца на законовата разпоредба – чл.143, т.16 З., без да е конкретизирано по какъв начин отнасянето на спора пред АС на БТПП и разглеждането му от конституирания по реда на Правилника на този арбитражен съд решаващ орган е във вреда на ответника/сега ищец/ и по какъв начин при разглеждането на спора е нарушено правото му на защита в арбитражното производство, не е достатъчно за произнасяне по оспорената от ищеца компетентност на АС поради недействителност на арбитражното споразумение. Налице е само формално позоваване на законова разпоредба, както и на транспонирани със З. Директиви на Европейския парламент и на Съвета, като твърдението на ищеца, че [фирма] е член на БТПП само по себе си не би могло да обоснове наличието на предвиденото в т.16 на чл.143 З. условие за неравноправност на арбитражната клауза. Освен това, в случая не се касае до арбитражна клауза, предвиждаща компетентност на „ непредвиден по закон арбитражен съд”, тъй като АС при БТПП е постоянно действаща арбитражна институция, а процесната арбитражна клауза съответства на чл.4 от ЗМТА и на §3 от неговите ПЗР.
Останалите доводи на ищеца са относими към правилността на арбитражното решение, която не подлежи на проверка в рамките на производството по чл.47 ЗМТА.
С оглед неоснователността на предявения иск за отмяна на арбитражното решение и съгласно чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид изричното искане в съдебното заседание на 28.10.2015 г. за размера на претендираните разноски, направено от процесуалния пълномощник на ответника по иска, на [фирма] се дължат разноски в размер на 1 000 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Боян Й. Тавчиев, с ЕГН [ЕГН], от [населено място],, [улица], ап.5 срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул.”Велико Т. № 27, за отмяна на решение на АС на БТПП постановено на 03.09.2014 г. по ВАД № 573/2013 г.
ОСЪЖДА Боян Й. Тавчиев, с ЕГН [ЕГН], от [населено място],, [улица], ап.5 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул.”Велико Т. № 27, сумата 1 000 /хиляда/ лева – разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: