О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
Гр. С., 24.03.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
търговско дело № 1168/2016 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Г. П., П. Г. П. и малолетния Б. П. Д., действащ чрез своята майка и законен представител С. П. Д., тримата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Г., срещу решение № 141/17.12.2015 г. по в.гр.д. № 333/2015 г. на Бургаски апелативен съд, гражданско отделение. С въззивното решение е потвърдено решение от 22.07.2015 г. по гр.д.№ 458/2014 г. на Сливенски окръжен съд, с което на основание чл.135 ал.1 ЗЗД е обявен за недействителен по отношение на ищеца С. П. Х. /кредитор на Т. Г. П. по запис на заповед от 04.10.2010 г./ сключеният от нея и П. Г. П. договор за дарение от 18.02.2014 г., обективиран в нот. акт № 52, т. І, нот. дело № 41/2014 г. на нотариус Н. К. в полза на Б. П. Д., относно самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.533.60.1.10, находящ се в [населено място], бул. Ц. Освободител, [жилищен адрес]0 с площ от 75.55 кв.м., с подробно описани граници, ведно с прилежащите избено и таванско помещение, като дарителите са запазили правото си на ползване върху жилището.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението по см. на чл.281 т.3 ГПК – за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, подробно аргументирани. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен, или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Претендира се и присъждането на сторените за трите съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси, във връзка с които се моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение: 1/ Длъжен ли е съдът да допусне своевременно поисканите доказателства, посредством които ответникът цели установяване на обстоятелствата, с които обосновава направеното от същия оспорване на иска? 2/ Допустимо ли е съдът да обосновава недопускането на своевременно поискани и отказани от първоинстанционния съд доказателства, по съображения, извън предвидените в чл.266 ГПК? 3/ Задължителна ли е за въззивния съд самостоятелната преценка, дали е налице хипотезата на чл.266 ал.3 ГПК? 4/ При иск по чл.135 ЗЗД, към кой момент следва да се преценява имущественото състояние на длъжника? 5/ При имущество на длъжника, достатъчно за удовлетворяване на кредитора и след разпоредителна сделка, основателен ли е искът по чл.135 ЗЗД по отношение на тази сделка? 6/ За личен дълг на единия съпруг, при уважаване на иск по чл.135 ЗЗД, по отношение на разпоредителна сделка с имот, придобит в режим на СИО, за целия имот ли се обявява относителната недействителност, или за идеална част от същия?
Като допълнителни предпоставки за достъп до касация се сочат хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, цитира се и се прилага съответна практика на ВКС.
Против жалбата не е постъпил писмен отговор в срока по чл.287 ГПК от ответника по касация – С. П. Х..
За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, ТК, второ отделение съобрази следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирани лица, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е изложил следните съображения: Съгласно чл.135 ал.1 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако при извършването им той е знаел за увреждането. Необходимо е по този иск ищецът по пътя на главно и пълно доказване да установи най-напред качеството си на кредитор, т.е. наличие на действително вземане в негова полза, което да е възникнало преди действието, чието обявяване за недействително се иска. Установено е, че отв. Т. П. е длъжник на ищеца по запис на заповед от 04.12.2010 г., което вземане е установено с влязло в сила решение по гр.д.№ 543/2013 г. на Сливенския окръжен съд. По този начин и при липса на друг съдебен акт, с който да е отречено вземането на ищеца, следва безспорният извод, че е установено качеството му на кредитор. В производството по чл.135 ЗЗД не могат да се разглеждат възражения на длъжника относно размера на задължението му, както и такива, свързани с начина на погасяване на задълженията към кредитора – ищец. Възраженията на ответниците в този смисъл са неоснователни и не променят качеството на ищеца на кредитор и началния момент, от който това качество е възникнало.
На следващо място следва да бъде установено извършването на действия, с които длъжникът уврежда кредитора. Безспорно е, че с разпоредителната сделка – дарение на притежавания от първите двама ответници в режим на СИО недвижим имот, имуществото им е намаляло, т.к. те са дали нещо, без да получат друго насреща. Извършването на разпоредителната сделка уврежда интересите на кредитора – ищец, т.к. препятства възможността му да реализира своето вземане чрез насочване на принудително изпълнение върху този имот. Към датата на сделката първата ответница е знаела, че дължи на ищеца сума, както и че като намалява имуществото си, уврежда своя кредитор, а презумпцията за знание за увреждането на надарения – техен внук – не е оборена. Съгласно задължителната практика на ВКС, увреждане по смисъла на чл.135 ЗЗД има винаги, когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, вкл. и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждането като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното действие длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. Правно ирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава друго имущество, т.к. оспорената сделка страда само от относителна недействителност, която лесно може да бъде преодоляна, като длъжникът изплати задълженията си към кредитора. Предвид характера на иска като обезпечаване на изпълнението на паричното вземане, без значение е стойността на имуществото, предмет на атакуваната по този ред правна сделка, защото, дори тя да е по-висока, при изпълнението кредиторът ще се удовлетвори до размера на вземането си. Затова поддържаните доводи за наличие на друго имущество на длъжника не са основание да се приеме, че искът е неоснователен.
На последно място съдът е счел за несъстоятелно твърдението в жалбата, че искът по чл.135 ЗЗД не е приложим по отношение на ответника – съпруг, който няма качеството на длъжник на ищеца, поради което претенцията не може да се разпростре върху цялото имущество, придобито в режим на СИО, независимо от ТР № 5/2013 г. от 29.12.2014 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имота, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност се обявява за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД за ? ид. част от имота. Съдът се е позовал на липсата на данни, че поетото по записа на заповед задължение е за лични нужди, като е посочил, че когато поетото от единия съпруг парично задължение е за задоволяване на нуждите на семейството, тогава сделката следва да бъде обявена за недействителна в цялост, а правата на съпруга – недлъжник следва да се реализират в изпълнителния процес.
По формулираните от касатора процесуалноправни въпроси /1-3/ настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато. Те касаят мотивирания отказ на въззивния съд да допусне нови доказателства за установяване пазарната стойност на притежаваното от длъжника Т. П. имущество, постановен по реда на чл.267 ГПК, поради преценка за неотносимост на доказателствата към спора по чл.135 ЗЗД. Въпросите не са обусловили изхода по конкретното дело, нито са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, вкл. цитираната от касаторите. Това е така, т.к. съществено процесуално нарушение във връзка със събирането на доказателства е налице, само когато същите са допустими и относими към предмета на спора. Въпроси за недопускане на доказателства, които ще установят факти, без значение за неговото разрешаване /в какъвто смисъл в обжалваното решение са изложени подробни съображения/, не отговарят на условията на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Във връзка с изложеното по-горе, материалноправните въпроси по п.4 и п.5 също не могат да обусловят извод за допускане на касационната жалба до разглеждане, доколкото установяването на имущественото състояние на длъжника не е част от фактическия състав по иска по чл.135 ЗЗД, в т.см. е задължителната актуална съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК /вж. напр. решение № 18/04.02.2015 г. по гр.д.№ 3396/2014 г. на ГК, ІV ГО и цитираните в него/. Като е мотивирал подобен извод, въззивният съд се е съобразил изцяло с практиката на ВКС по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Касационно обжалване на решението следва да бъде допуснато по последния формулиран въпрос при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с оглед несъответствието на съдебния акт със задължителните указания на ТР № 5/2013 г. от 29.12.2014 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото въззивният съд е счел същото за неприложимо.
Водим от изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 141 от 17.12.2015 г. по в.гр.д. № 333/2015 г. на Бургаски апелативен съд, ГО.
ЗАДЪЛЖАВА касаторите в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 1 141.50 лв., на основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК, като ги предупреждава, че при неизпълнение в указания срок, производството ще бъде прекратено.
ПРИ СВОЕВРЕМЕННО изпълнение на указанията за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Второ ТО за насрочване на производството по делото в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: